НАП: Осигуряване и авансово облагане на възнаграждение по граждански договор на адвокат при прекъсване на дейността като самоосигуряващо се лице

Изх. № М-37-00-137

Дата: 24. 09. 2024 год.

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;

КСО, чл. 4б;

КСО, чл. 5, ал. 1;

КСО, чл. 5, ал. 2;

КСО, чл. 6, ал. 3;

КСО, чл. 6, ал. 4;

КСО, чл. 6, ал. 8;

КСО, чл. 6, ал. 9;

КСО, чл. 7, ал. 6;

КСО, чл. 10, ал. 1;

КСО, чл. 127, ал. 1;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "а"-"в";

ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "г";

ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3;

ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 4;

ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 5;

ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 13;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11, ал. 1;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11, ал. 2.

ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство.

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо, прието с вх. №........., в което е изложена следната фактическа обстановка:

На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 63 от Изборния кодекс (ИК) и съгласно Решение №.... на ....... е определила трима специалисти - експерти, които да подпомагат дейността на комисията, обективирано в Решение №.... Отношенията между експертите и Областния управител на област ..... са уредени с граждански договор със срок на изпълнение. Видно от Решение №....., публикувано в официалния уебсайт на ....., е определено възнаграждение за специалист - експерт, което след приспадане на разходите за дейността, е над минималната работна заплата за страната. В решението е отбелязано също, че работата на експерта е свързана с техническо организиране на заседанията на комисията, поддържането на интернет страницата на ...... и да извършва и други технически дейности, които ще подпомагат дейността на комисията. Посочвате, че един от експертите е адвокат - самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Допълнително изяснявате, че времето за извършване на дейността, която се изисква по гражданския договор, е целодневна и налага спиране упражняването на трудова дейност като адвокат.

Във връзка с изложенатата фактическа обстановка поставените въпроси могат да бъдат обобщени, както следва:

1. Как следва да се процедира за целите на данъчното и осигурителното законодателство при изплащане на възнаграждение за положен труд без трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, в случай че изпълнението на задълженията по гражданския договор е наложило спиране упражняването на свободна професия като адвокат?

2. Следва ли да се удържа авансово данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?

Предвид така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

Относно прилагане на осигурителното законодателство:

Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и за извършваната от тях трудова дейност в това им качество подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от същия кодекс и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), съответно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО). Освен това тази категория лица определят и окончателен размер на месечен осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО, в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО.

В случаите, когато самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО получават възнаграждение за работа без трудово правоотношение, се прилага разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението по договора. Тези лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Обръщам внимание, че задължението за осигуряване по КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 10, ал. 1 от КСО). В този смисъл и доколкото в изложената фактическа обстановка е посочено, че за времето на изпълнение на задълженията по гражданския договор се налага спиране на упражняваната трудова дейност като адвокат, е важно да бъде отбелязано, че действията на лицето следва да бъдат приведени в съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, според която при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице. Декларацията се подава в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Следователно, в случай че лицето преустанови упражняваната от него трудова дейност като адвокат, следва да уведоми за това обстоятелство компетентната ТД на НАП по гореописания ред.

При положение че лицето няма качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО за периода, през който извършва трудова дейност без трудово правоотношение, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО, съответно чл. 40, ал. 1, т. 3, букви "а" - "в" от ЗЗО.

В конкретната ситуация, в случай че лицето не подлежи на осигуряване на друго основание от кодекса и полученото възнаграждение за работа без трудово правоотношение за месеца е равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването следва да се извърши по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "а" - изречение първо, от ЗЗО. В тази хипотеза за извършваната трудова дейност без трудово правоотношение лицето подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за здравно осигуряване, като в изпълнение на чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигурява и за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ), ако е родено след 31 декември l959 г. и не е направило избор за промяна на осигуряване по реда на чл. 4б от КСО.

Следва да имате предвид, че възнаграждението за работа без трудово правоотношение, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, предвидени в ЗДДФЛ (основание чл. 6, ал. 4 от КСО). Дължимите осигурителни вноски за лицата, получили възнаграждение за работа без трудово правоотношение, се разпределят между осигурителите и осигурените лица в съотношение, определено в чл. 6, ал. 3 от КСО, съответно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО във връзка с т. 3 от същата разпоредба на ЗЗО, и се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението, в съответствие с чл. 7, ал. 6 от КСО. Аналогична е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗЗО по отношение на реда за внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски. В тази хипотеза възложителите, в качеството им на осигурители по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, имат задължение да подадат данни за осигуряване за осигурените при тях лица с декларации образец №1 и образец №6 по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.).

Относно прилагане на данъчното законодателство:

На основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "г" и т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:

- с 40 на сто за доходи от упражняване на свободна професия като адвокат;

- с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия, извън тази по т. 2, б. "г", или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Следователно предвид гореописаните функции, които ще изпълнява експертът, нает по гражданския договор, които са извън предмета на извършваната от него свободна професия като адвокат, при формирането на облагаемия доход на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ ще се приспаднат 25 на сто разходи за дейността.

Според разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

В съответствие с ал. 4 на чл. 43 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода (чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ).

При положение че лицето няма качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО за периода, през който извършва дейността по извънтрудовото правоотношение, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ платецът на дохода от стопанска дейност следва да определи и удържи дължимия авансов данък. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятието - платец на доходите, задължено да удържа и внася данъци по реда на този закон, подава декларация по образец за дължимите данъци.

Следва да се има предвид и нормата на чл. 65, ал. 13 от ЗДДФЛ, която предвижда, че не се удържа и внася авансов данък по чл. 43, ал. 4 от закона за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.

В допълнение към гореизложеното е необходимо да имате предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява и от органите по приходите на НАП за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез извършването на проверки или ревизии.

Изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми предвид изложената в писменото запитване фактическа обстановка. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/