Изх. № М-24-36-70
Дата: 13. 09. 2022 год.
ЗАНН, чл. 11;
ЗАНН, чл. 28;
ЗАНН, чл. 43, ал. 6;
ЗАНН, чл. 54;
ЗАНН, чл. 58, буква "г";
ЗАНН, чл. 58, ал. 2;
ЗАНН, чл. 87;
НК, чл. 80, ал. 1, т. 5;
НК, чл. 81, ал. 3;
НПК, чл. 269, ал. 3, т. 2.
ОТНОСНО:прекратяване на административнонаказателните производства при изтекли давностни срокове
Във връзка с получени писма от ...............(изх. №.............................) и ........................(изх. №........................) съответно заведени в ЦУ на НАП с вх. № ....................и вх. №........................., в които са поставени въпроси, свързани с прекратяване на административнонаказателни производства, по които са изтекли давностните срокове, като съставените актове за установяване на административни нарушения (АУАН) не са връчени, становището е следното:
В контекста на фактическата обстановка е важно да се има предвид, че прекратяването на образуваните административнонаказателни производства следва да се извърши по допустимия от закона ред, доколкото органите, компетентни да осъществяват контролни функции по спазване на законодателството са задължени безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите. Казано с други думи, проявата на небрежност при изпълнение на задълженията е предпоставка за съществени недостатъци на административнонаказателните производства. В тази връзка, следва да се подчертае, че прекратяването на административнонаказателното производство става с издаване на резолюция за прекратяване по чл. 54 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
В хипотезата на съставени АУАН, по отношение на които за целите на връчването им е извършено щателно издирване на нарушителя и производството е спряно, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН - при изтичане на срока от четири години и половина по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от същия, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, производството следва да бъде служебно прекратено като недопустимо по реда на чл. 54 от ЗАНН, поради наличието на обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и деквалифициращо характера на деянието като нарушение - изтекла абсолютна погасителна давност. Именно такава е тезата, изложена с разяснение № М-24-36-23 от 15.05.2015 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, която е съобразена с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСК на НК на ВКС и II Колегия на ВАС. В тази хипотеза прилагането на давността е служебно, тъй като държавата, в случая НАП, губи своето материално право да наложи административно наказание на дееца, съответно да изпълни вече наложеното му наказание. Казано с други думи давността погасява административнонаказателната отговорност, което прави административнонаказателното производство недопустимо.
Доколкото чл. 43, ал. 6 от ЗАНН предвижда, че когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира е важно да се има предвид, че спирането на производството е допустимо от закона само когато са извършени всички необходими действия по издирване на нарушителя и са налице категорични данни, че въпреки щателното издирване той не е намерен.
Що се отнася до тълкуването на израза "щателно издирване" съдебната практика на Върховния касационен съд в редица свои решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс приема, че това е издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност трябва да се осъществява продължителен период от време, като издирвателните мероприятия не трябва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същ адрес, след като лицето не бива откривано там.
В този смисъл, за да е налице законосъобразно спиране на административнонаказателното производство, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН от първостепенна важност е извършването на действия от страна на органа, който е съставил АУАН, с които е направено всичко възможно за издирване на нарушителя и са налице категорични данни, че въпреки щателното издирване нарушителят не е намерен.
В хипотезата на съставени АУАН, по отношение на които за целите на връчването им не е извършено щателно издирване и съответно не е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, т.е. не са налице основания за спиране на тези производства, същите следва да бъдат прекратени с издаване на резолюция за прекратяване на основание чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно в шестмесечен срок не е издадено наказателно постановление, нарушителят не е предупреден по реда на чл. 28 или не сключено споразумение по чл. 58г. Това е така, тъй като в тази хипотеза са неприложими разпоредбите, относно изтичането на абсолютната давност, доколкото същата е обвързана с възможността за спиране на образуваното административнонаказателно производство.
В горната хипотеза следва да се има предвид, че приключването на образуваните преди измененията и допълненията на ЗАНН, в сила от 23 декемврпи 2021 г., административнонаказателни производства, на основание чл. 87 от ЗАНН се довършват по процесуалния ред, установен в действащата от цитираната дата редакция на закона. В тази връзка на основание чл. 54, ал. 6, т. 1 от ЗАНН препис от резолюцията, с която се прекратява административнонаказателното производство, в хипотезата на съставени АУАН, по отношение на които за целите на връчването им не е извършено щателно издирване и съответно не е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, се връчва на лицето, срещу което е съставен АУАН.
При връчването на резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство, когато лицето, срещу което е съставен АУАН, не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, въпреки липсата на изричен текст в ЗАНН, считам че по аналогия може да бъде приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и резолюцията за прекратяване да се счете за връчена от деня, в който наказващият орган отбележи тези обстоятелства върху нея.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Становището разглежда прекратяването на административнонаказателни производства, по които са изтекли давностните срокове и съставените актове за установяване на административни нарушения (АУАН) не са връчени.
Подчертава се, че прекратяването на образуваните административнонаказателни производства трябва да се извършва по допустимия от закона ред, тъй като органите, компетентни да осъществяват контрол по спазване на законодателството, са длъжни безпогрешно да прилагат процесуалните механизми за реализиране на административнонаказателната отговорност. Небрежното изпълнение на тези задължения води до съществени недостатъци на административнонаказателните производства.
Посочва се, че прекратяването на административнонаказателното производство се извършва с издаване на резолюция за прекратяване по чл. 54 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
В хипотезата на съставени АУАН, по които за целите на връчването им е извършено щателно издирване на нарушителя и производството е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, при изтичане на срока от четири години и половина по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, производството следва да бъде служебно прекратено като недопустимо по реда на чл. 54 от ЗАНН. Основанието е наличие на обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и деквалифициращо деянието като нарушение - изтекла абсолютна погасителна давност.
Посочва се, че тази теза е изложена в разяснение № М-24-36-23 от 15.05.2015 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, съобразено с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСК на НК на ВКС и II колегия на ВАС.
В тази хипотеза прилагането на давността е служебно, тъй като държавата, в случая НАП, губи материалното си право да наложи административно наказание, съответно да изпълни вече наложено наказание. Давността погасява административнонаказателната отговорност и прави административнонаказателното производство недопустимо.
Извод: При спряно производство по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН и изтичане на четиригодишния и половина срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 11 от ЗАНН, производството се прекратява служебно с резолюция по чл. 54 от ЗАНН поради изтекла абсолютна погасителна давност.
Относно понятието "щателно издирване" се посочва, че съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Спирането е допустимо само ако са извършени всички необходими действия по издирване и има категорични данни, че въпреки щателното издирване нарушителят не е намерен.
За тълкуване на израза "щателно издирване" се позовава съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 269, ал. 3, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), според която това е издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност трябва да се осъществява продължителен период от време, а издирвателните мероприятия не трябва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същ адрес, след като лицето не се открива там.
Законосъобразното спиране на административнонаказателното производство по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН изисква органът, съставил АУАН, да е извършил всички възможни действия за издирване на нарушителя и да са налице категорични данни, че въпреки щателното издирване той не е намерен.
Извод: Спиране по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е допустимо само при реално, целенасочено и продължително щателно издирване, доказано с категорични данни, че нарушителят не е намерен.
В хипотезата на съставени АУАН, по които за целите на връчването им не е извършено щателно издирване и съответно не е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, т.е. липсват основания за спиране на тези производства, те следва да бъдат прекратени с резолюция за прекратяване на основание чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Основанието е, че в шестмесечен срок не е издадено наказателно постановление, нарушителят не е предупреден по реда на чл. 28 от ЗАНН или не е сключено споразумение по чл. 58г от ЗАНН.
Посочва се, че в тази хипотеза разпоредбите относно изтичането на абсолютната давност са неприложими, тъй като абсолютната давност е обвързана с възможността за спиране на образуваното административнонаказателно производство.
Извод: Когато не е извършено щателно издирване и не е приложен чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, производството се прекратява по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗАНН поради неиздаване на наказателно постановление, липса на предупреждение по чл. 28 или неспоразумение по чл. 58г в шестмесечен срок, като правилата за абсолютната давност не се прилагат.
Отбелязва се, че приключването на образуваните преди измененията и допълненията на ЗАНН, в сила от 23 декември 2021 г., административнонаказателни производства, на основание чл. 87 от ЗАНН, се довършва по процесуалния ред, установен в действащата от тази дата редакция на закона.
В тази връзка, на основание чл. 54, ал. 6, т. 1 от ЗАНН, препис от резолюцията, с която се прекратява административнонаказателното производство в хипотезата на съставени АУАН, по които за целите на връчването им не е извършено щателно издирване и не е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, се връчва на лицето, срещу което е съставен АУАН.
При връчване на резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство, когато лицето, срещу което е съставен АУАН, не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, въпреки липсата на изричен текст в ЗАНН, се приема, че по аналогия може да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В този случай резолюцията за прекратяване се счита за връчена от деня, в който наказващият орган отбележи тези обстоятелства върху нея.
Извод: За производства, образувани преди 23.12.2021 г., се прилага действащата след тази дата редакция на ЗАНН; при прекратяване по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗАНН препис от резолюцията се връчва на нарушителя, а ако той не бъде намерен и новият му адрес е неизвестен, по аналогия се прилага чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и резолюцията се счита връчена от датата на отбелязване на тези обстоятелства от наказващия орган.
