ЗДДС чл. 28
ЗДДС чл. 17, ал. 1
ППЗДДС чл. 21, ал. 1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше запитване, прието с вх. №...........2025 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС).
Посочено е, че дружеството извършва международна доставка на стоки извън Европейския съюз чрез логистични оператори от трети страни (Third-Party Logistics warehouse - 3PL). Разполага с три основни оперативни центъра - в Тексас (САЩ), София (България) и Банкок (Тайланд), като търговски представители отговарят за отделните региони и реализират продажби от тези локации. Желае да получи яснота относно правилното третиране по ЗДДС и изискваната документация в контекста на различни хипотетични сценарии, в които българското дружество продава стоки извън ЕС чрез логистични оператори от трети страни - Тайланд, Чили, Намибия.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
- Прилага ли се чл. 28 от ЗДДС като правно основание за облагане със ставка 0%?
- Какви документи са необходими за доказване на доставката както за митнически, така и за данъчни цели?
- Променя ли се нещо в изискванията, ако 3PL операторът е митнически склад?
- Квалифицира ли се сделката като износ или като посредническа/брокерска дейност?
- Съществуват ли законови ограничения за извършване на подобен тип търговски операции?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Облагаема доставка, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
За определяне данъчния режим на доставка на стоки по ЗДДС от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическо предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 (чл. 17, ал. 1 от ЗДДС).
При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка, освен в случаите, в които ЗДДС предвижда друго.
Съгласно чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е:
1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната (България) до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Документите, с които следва да разполага доставчикът за доказване на доставките по чл. 28 от закона, са посочени в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) и това са:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;
3. документ за превоза на тези стоки.
В случаите, когато стоките не се транспортират от територията на страната до територията на трета страна или територия, то чл. 28 от ЗДДС не намира приложение.
Както бе посочено по-горе, за определяне място на изпълнение на доставките са приложими ал. 1 и ал. 2 от чл. 17 от ЗДДС. Когато стоките при придобиването им не се транспортират до България (или друга държава членка), то следва, че мястото на изпълнение на доставката към клиенти от азиатско-тихоокеанския регион, Латинска Америка или Африка, каквито хипотези са разгледани в запитването, е на територията на трета страна или територия. Необходимо е да се проучи и съобрази данъчното и митническото законодателство на съответната страна.
По силата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за Вас не възниква основание за начисляване на данък, когато мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Посочено е, че дружеството извършва международна доставка на стоки извън Европейския съюз чрез логистични оператори от трети страни (Third-Party Logistics warehouse - 3PL). Разполага с три основни оперативни центъра - в Тексас (САЩ), София (България) и Банкок (Тайланд), като търговски представители отговарят за отделните региони и реализират продажби от тези локации. Дружеството желае яснота относно правилното третиране по ЗДДС и изискваната документация в контекста на различни хипотетични сценарии, в които българското дружество продава стоки извън ЕС чрез логистични оператори от трети страни - Тайланд, Чили, Намибия.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос: Прилага ли се чл. 28 от ЗДДС като правно основание за облагане със ставка 0%?
Въпрос: Какви документи са необходими за доказване на доставката както за митнически, така и за данъчни цели?
Въпрос: Променя ли се нещо в изискванията, ако 3PL операторът е митнически склад?
Въпрос: Квалифицира ли се сделката като износ или като посредническа/брокерска дейност?
Въпрос: Съществуват ли законови ограничения за извършване на подобен тип търговски операции?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, е изложено следното становище.
Облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
За определяне на данъчния режим на доставка на стоки по ЗДДС от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката съобразно правилата на чл. 17 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическо предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия, е с място на изпълнение на територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка, освен в случаите, в които ЗДДС предвижда друго.
Съгласно чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е:
- доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната (България) до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Документите, с които следва да разполага доставчикът за доказване на доставките по чл. 28 от закона, са посочени в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Това са:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане, или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ съгласно митническото законодателство;
- фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;
- документ за превоза на тези стоки.
В случаите, когато стоките не се транспортират от територията на страната до територията на трета страна или територия, чл. 28 от ЗДДС не намира приложение. Както е посочено по-горе, за определяне мястото на изпълнение на доставките са приложими ал. 1 и ал. 2 на чл. 17 от ЗДДС.
Когато стоките при придобиването им не се транспортират до България (или друга държава членка), следва, че мястото на изпълнение на доставката към клиенти от азиатско-тихоокеанския регион, Латинска Америка или Африка, каквито хипотези са разгледани в запитването, е на територията на трета страна или територия. Необходимо е да се проучи и съобрази данъчното и митническото законодателство на съответната страна.
По силата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за дружеството не възниква основание за начисляване на данък, когато мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Чл. 28 от ЗДДС се прилага като основание за нулева ставка само когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия при условията на чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и при наличие на документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Когато стоките не се транспортират от България до трета страна, чл. 28 от ЗДДС не се прилага, мястото на изпълнение е извън територията на страната по чл. 17 от ЗДДС и по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не възниква задължение за начисляване на данък. В останалата част следва да се съобрази данъчното и митническото законодателство на съответната трета страна.
