Изх. № 94-А-571
Дата: 24.01.2017 год.
ЗЗО, чл. 33, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 39, ал. 5;
Договор между РБългария и Украйна за социално осигуряване, чл. 2.
|
Относно:Задължително здравно осигуряване в НЗОК на украински граждани, получили статут на продължително пребиваващи чужденци в Република България |
С Ваше писмо, получено в ЦУ на НАП с вх. № 94-А-571/29.12.2016 г., се поставят въпроси във връзка със следните факти:
Лице, което е получило българско гражданство от 01.04.2016 г., е регистрирано и живее в гр. София от месец юни 2016 г. През месец септември 2016 г. в гр. София пристигат съпругата и синът на този български гражданин. Понастоящем те са със статут на продължително пребиваващи чужденци в Република България.
В писмото се отправя молба да се даде разрешение на съпругата и сина на българския гражданин да се регистрират в НАП и да внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка, за да имат възможност да бъдат обслужвани в болница.
Във връзка с така представените факти и относимите нормативни разпоредби, в съответствие с компетентността на НАП изразявам следното принципно становище:
От 1 април 2003 г. е в сила Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 ноември 2001 г. - ДВ, бр. 107 от 2001 г., който регулира обществените отношения в областта на социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на законодателството на едната или и на двете договарящи страни.
Договорът за социална сигурност се прилага в областите на социалното осигуряване, изрично предвидени в чл. 2 от същия. В материалния обхват на договора не са включениздравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, следователно по отношение на тях приложение ще намери националното законодателство.
Съгласно изложеното в писмото синът и съпругата Ви са граждани на Украйна и имат разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България, поради което за тях следва да се приложи общият ред за здравното осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Чуждите граждани или лицата без гражданство, които имат разрешение запродължително пребиваванев Република България, не са включени в кръга на осигурените лица.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
На основание изложеното, тъй като съпругата и синът Ви са със статут на продължително пребиваване в страната, те са извън кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за тях не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО. Такива ще бъдат дължими от момента на придобиване на българско гражданство, статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Следва да отбележим, че съпругата и синът Ви може да се възползват от възможностите, които предоставя доброволното здравно осигуряване.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на нап:
/Г. ДИМИТРОВА/
В запитването са изложени следните факти: лице е получило българско гражданство от 01.04.2016 г. и е регистрирано и живее в гр. София от месец юни 2016 г. През месец септември 2016 г. в гр. София пристигат неговата съпруга и син. Към момента те са със статут на продължително пребиваващи чужденци в Република България.
В писмото е отправена молба да се даде разрешение съпругата и синът на българския гражданин да се регистрират в НАП и да внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка, за да имат възможност да бъдат обслужвани в болница.
Във връзка с изложените факти и приложимите нормативни разпоредби се изразява следното принципно становище:
От 1 април 2003 г. е в сила Договорът между Република България и Украйна за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 ноември 2001 г. (ДВ, бр. 107 от 2001 г.). Договорът регулира обществените отношения в областта на социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на законодателството на едната или и на двете договарящи страни.
Договорът за социална сигурност се прилага в областите на социалното осигуряване, изрично предвидени в чл. 2 от него. В материалния обхват на договора не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. Поради това по отношение на здравните услуги приложение намира националното законодателство.
Съгласно изложеното в писмото синът и съпругата на българския гражданин са граждани на Украйна и имат разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България. Поради това за тях следва да се приложи общият ред за здравното осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Чуждите граждани или лицата без гражданство, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България, не са включени в кръга на осигурените лица.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е предвидено, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
На основание изложеното, тъй като съпругата и синът на българския гражданин са със статут на продължително пребиваване в страната, те са извън кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за тях не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО. Такива вноски ще бъдат дължими от момента на придобиване на българско гражданство или на статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Отбелязва се, че съпругата и синът могат да се възползват от възможностите, които предоставя доброволното здравно осигуряване.
Извод: Украинските граждани със статут на продължително пребиваване в Република България не подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК и не дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО до придобиване на българско гражданство или статут на дългосрочно или постоянно пребиваване, като за този период заплащат оказаната им медицинска помощ, освен ако не е приложим международен договор, и могат да ползват доброволно здравно осигуряване.
