НАП: Задължително здравно осигуряване на деца на притежател на Синя карта на ЕС по Закона за здравното осигуряване

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за здравното осигуряване по отношение на членовете на семейството на руска гражданка, на която е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС"

Изложена е следната фактическа обстановка: руска гражданка, притежаваща разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" в България, е родител на две непълнолетни деца на 6 г. и на 2 г. Двете деца имат разрешение за продължително пребиваване в България за срок от 4 години, издадено на основание, че са членове на семейството на руската гражданка. Срокът на пребиваване на децата съответства на срока на пребиваване на руската гражданка.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Децата на руската гражданка считат ли се здравноосигурени в България, доколкото техният родител е здравноосигурен в България.

Въпрос 2: Ако отговорът на горния въпрос е негативен, има ли възможност децата на руската гражданка да бъдат здравноосигурени в България.

За да възникне задължение за здравно осигуряване в Република България за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.

С § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са направени допълнения в чл. 33, ал. 1 и чл. 34, ал. 2 от ЗЗО. Съгласно новата т. 4б на чл. 33, ал. 1 от ЗЗО в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица са включени и чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС". Съгласно чл. 33, ал. 2, т. 2б от ЗЗО правата на тази категория лица възникват от датата на получаване на разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".

От цитираните разпоредби следва, че допълненията, направени с § 6 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМТМ, се отнасят само до притежателите на "Синя карта на ЕС". В ЗЗО не са предвидени разпоредби, които да уреждат задължителното здравно осигуряване на членовете на семейството на чужд гражданин, на който е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".

Поради това за задължителното здравно осигуряване на тези членове на семейството се прилага общият ред за чуждите граждани по ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

От изложеното в запитването следва, че в конкретния случай децата на руската гражданка не притежават дългосрочно или постоянно пребиваване в България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ, а имат разрешение за продължително пребиваване. Поради това те не попадат в обхвата на задължително осигурените в НЗОК лица по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.

Извод: Децата на руската гражданка не се считат задължително здравноосигурени в България само на основание, че техният родител е здравноосигурен като притежател на "Синя карта на ЕС", тъй като те имат само продължително, а не дългосрочно или постоянно пребиваване.

От друга страна, чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО предвижда, че когато е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна и в чийто материален обхват са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в този международен договор.

В тази връзка се посочва, че Република България е страна по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност (в сила от 20 март 2010 г., изменен от 20.06.2020 г.), но в материалния обхват на този договор не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване. Поради това по отношение на здравноосигурителните вноски приложение намира националното законодателство, съгласно което задължението за осигуряването възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

Извод: Не съществува международноправно основание по договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, което да изменя националния режим за задължително здравно осигуряване на децата; за тях се прилага общият ред по ЗЗО, изискващ дългосрочно или постоянно пребиваване.

Посочва се, че от фактическата обстановка в запитването не става ясно дали руската гражданка идва в България от територията на Руската федерация, от друга държава извън ЕС или от държава членка на ЕС. Поради това се уточнява, че становището обхваща само хипотезата, при която руската гражданка не се намира в трансгранична ситуация, обхващаща България и друга държава членка на ЕС (с изключение на Дания), и не попада в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.

Извод: Настоящото становище е валидно само при липса на трансгранична ситуация с друга държава членка на ЕС по смисъла на Регламент (ЕС) № 1231/2010 и прилага единствено националното законодателство в областта на задължителното здравно осигуряване.