2_772/29.09.2016г.
КСО - чл.4, ал.1, т.7;
чл. 4. ал. 3, т. 2;
чл.4, ал.4;
чл.6, ал.11;
НООСЛБГРЧМЛ -чл.1, ал.2;
чл.2, ал.3.
Изложена е следната фактическа обстановка: "...." ООД има двама съдружници. Управителя сте Вие и планирате болничен престой. Обмисляте да впишете другият съдружник като управител. Той се осигурява в друго дружество.
Въпросите, които поставяте са:
1. Следва ли да подавате ОкД5 за управителя?
2. Каква дата следва да посочите в декларация ОкД5, в случай, че следва да я подавате - датата на излизане в болничен или друга дата?
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Дейността по управление и контрол на търговско дружество се различава по своя характер и същност от извършваната трудова дейност в търговските дружества от съдружниците в качеството на самоосигуряващи се лица. Именно поради това в Кодекса за социално осигуряване (КСО) са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности.
Осигуряването на управителите в търговските дружества е регламентирано в чл.4, ал.1, т.7, а съответно на съдружниците, в чл.4, ал.3, т.2 от кодекса.
Лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса (общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица). Разпоредбата не изключва от задължително осигуряване на това основание съдружниците, които осъществяват трудова дейноств търговските дружества и в качеството им на самоосигуряващи се. Прилага се спрямо всички лица, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговските дружества.
Лицата по чл. 4. ал. 3, т. 2 от КСО са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Тези лицата по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Цитираната разпоредбата не изключва от задължително осигуряване на това основание съдружниците, които упражняват трудова дейност и по управление и контрол на търговските дружества. Прилага се спрямо всички съдружници, които осъществяват трудова дейност в качеството им на самоосигуряващи се лица в търговските дружества.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Относно подаването на декларация образец ОкД5 за лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, следва да имате предвид разпоредбата на чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно цитираната норма, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.11 от КСО, лицата, които извършват дейности на различни основания подлежат на осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход по всяка една от тях в определената поредност, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, а именно:
1. доходи от дейности на лицата по чл.4, ал.1 и 10;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
В заключение следва да имате предвид, че когато упражняват дейност по управление и контрол на търговски дружествата, лицата са задължително осигурени по чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Ако извън дейността по управление и контрол тези лица полагат личен труд в дружествата в качеството на самоосигуряващи се лица, тогава подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Това означава, че в зависимост от извършваната трудова дейност (управление и контрол и/или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол), лицата са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
Важно е да се подчертае, че осигуряването е задължително и се извършва съобразно осъществяваната трудова дейност в дружествата, а не по желание или на избрано от лицата основание.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружество "...." ООД има двама съдружници. Управител е запитващият, който планира болничен престой. Обмисля се вписване на другия съдружник като управител. Другият съдружник се осигурява в друго дружество.
Въпрос 1: Следва ли да подавате декларация образец ОкД5 за управителя?
Въпрос 2: Каква дата следва да посочите в декларация ОкД5, в случай че следва да я подавате - датата на излизане в болничен или друга дата?
С оглед изложеното и действащата нормативна уредба се излага следното принципно становище.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество се различава по характер и същност от трудовата дейност, която съдружниците извършват в търговските дружества като самоосигуряващи се лица. Поради това в Кодекса за социално осигуряване (КСО) са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности.
Осигуряването на управителите в търговските дружества е регламентирано в чл.4, ал.1, т.7 от КСО, а осигуряването на съдружниците - в чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса: общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Тази разпоредба не изключва от задължително осигуряване на това основание съдружниците, които осъществяват трудова дейност в търговските дружества и в качеството им на самоосигуряващи се лица. Разпоредбата се прилага спрямо всички лица, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговските дружества.
Лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство съгласно чл.4, ал.4 от КСО. Тази разпоредба не изключва от задължително осигуряване на това основание съдружниците, които упражняват трудова дейност и по управление и контрол на търговските дружества. Тя се прилага спрямо всички съдружници, които осъществяват трудова дейност в качеството им на самоосигуряващи се лица в търговските дружества.
Съгласно чл.2, ал.3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Относно подаването на декларация образец ОкД5 за лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО следва да се има предвид чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно тази норма, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Съгласно чл.6, ал.11 от КСО, лицата, които извършват дейности на различни основания, подлежат на осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход по всяка една от тях в определената поредност, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, както следва:
- доходи от дейности на лицата по чл.4, ал.1 и 10;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
В заключение се посочва, че когато лицата упражняват дейност по управление и контрол на търговските дружества, те са задължително осигурени по чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Ако извън дейността по управление и контрол тези лица полагат личен труд в дружествата в качеството на самоосигуряващи се лица, тогава подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Това означава, че в зависимост от извършваната трудова дейност - управление и контрол и/или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол - лицата са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
Подчертава се, че осигуряването е задължително и се извършва съобразно осъществяваната трудова дейност в дружествата, а не по желание или на избрано от лицата основание.
Извод: Осигурителното основание се определя от реално извършваната дейност - управление и контрол по чл.4, ал.1, т.7 от КСО и/или личен труд като самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, като осигуряването е задължително за съответното основание и не зависи от предпочитание на лицето.
