Изх. №94-00-91/11.01. 2017 г.
ЗКПО - чл. 26, т. 2
ЗДДС - чл. 114, ал. 1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-00-91/...2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"ОЕ" ЕООД е местно юридическо лице, регистрирано по ЗДДС. По силата на договор, сключен на 26.07.2016 г. дружеството е възложител на строително-монтажни работи - ремонт на покрив на сграда в гр. Калофер. Съгласно договора цените са с включен ДДС и плащанията се извършат само по банков път. Срещу извършените плащания са издадени фактури, чието съдържание не съответства на финансовите операции. Представителят на изпълнителя отказва да издаде протокол за приемане на работите по договора. Към запитването са приложени копия на договора, издадените фактури и платежни документи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Издадените фактури отговарят ли на изискванията за признаване на извършените разходи за данъчни цели?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение прилагането на ЗКПО
В общите изисквания на ЗКПО е постановено, че отчетените счетоводни разходи трябва да са свързани с икономическата дейност на данъчно задължените лица. ЗКПО поставя изискване и за: документална обоснованост на счетоводните разходи съгласно чл. 10 от закона; да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона; да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
ЗКПО не съдържа определение за "разходи, несвързани с дейността", но предвид характера и целите на данъчния закон следва да се приеме, че свързан с дейността разход е този, който е направен във връзка със собствени, наети/ предоставени за ползване активи, от които задълженото лице черпи икономическа изгода. Или несвързани с дейността са разходите, отчетени по повод на доставки на стоки и услуги, които не обслужват икономическата и търговска дейност на данъчно задълженото лице.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярностопанската операция.
От приложените към запитването документи е видно, че изпълнителят по договора от 26.07.2016 г. е "Ш - М 2016" ЕООД, ЕИК ....., вписано в Търговския регистър (ТР) на 03.08.2016 г. (публикувани данни от ТР). Договорът и част от фактурите са с дата преди датата на регистрацията, но съдържат идентификационни данни за изпълнителя, които стават известни след тази дата. Следователно, тези документи съдържат несъответствия и противоречиви данни. Според договора, изпълнителят приема да извърши ремонт, находящ се в гр. К, но не е посочен недвижимия имот. Освен това от представените данни не става ясно въпросният имот дали е собствен или е нает/ предоставен за ползване от "ОЕ" ЕООД, т. е. дали строителните работи са свързани с дейността на дружеството и по-конкретно свързани ли са с данъчен амортизируем актив или формират такъв.
Гореизложеното навежда на извода, че случаят касае по-скоро формиране на данъчна постоянна разлика по смисъл на чл. 26, т. 2 от ЗКПО поради липса на документална обоснованост, както и отклонение от данъчно облагане доколкото в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи, а не конкретни данни и правоотношения, свързани с данъчните задължения на лицата/ дружествата. Следва да имате предвид, че в подобни случаи органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на чл. 122 отДанъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) "Ревизии при особени случаи" основа за облагане.
По отношение прилагането на ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС предвижда всяко данъчно задължено лице - доставчик, да издава фактура за извършената от него доставка на стока или услуга, или при получаване на плащане преди доставката - предварително авансово плащане.
Следва да се има предвид, че съгласно ЗДДС изискванията към документите са приложими за всички лица, които извършват независима икономическа дейност. В този смисъл изискванията са както за регистрирани по този закон лица, така и за нерегистрирани лица.
Едно от задължителните изисквания към фактурите е посочено в чл. 114, ал. 1, т.5 от ЗДДС - идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от ДОПК когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице.
По силата на чл. 78, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) бланките на фактурите и известията към тях, съдържащи трайно вписани при отпечатването им реквизити, трябва да бъдат издавани от регистрирани по ЗДДС лица на основание, различно от регистрация по чл. 99, чл.100, ал. 2 и чл. 152 от закона.
Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС при издаване на фактура от нерегистрирано по ЗДДС лице, като основание за неначисляване на данък, следва да се вписва чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.
В конкретния случай, доколкото дружеството доставчик е нерегистрирано по ЗДДС лице, което извършва независима икономическа дейност, при документирането на извършените СМР услуги, следва да издава фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и същите не следва да съдържат, както трайно вписаните реквизити по чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС,така и данък върху добавената стойност в тях.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"ОЕ" ЕООД е местно юридическо лице, регистрирано по ЗДДС. На 26.07.2016 г. дружеството сключва договор като възложител на строително-монтажни работи - ремонт на покрив на сграда в гр. Калофер. В договора е предвидено, че цените са с включен ДДС и плащанията се извършват само по банков път. Срещу извършените плащания са издадени фактури, чието съдържание не съответства на финансовите операции. Представителят на изпълнителя отказва да издаде протокол за приемане на работите по договора. Към запитването са приложени копия на договора, издадените фактури и платежни документи.
Въпрос: Издадените фактури отговарят ли на изискванията за признаване на извършените разходи за данъчни цели?
По отношение прилагането на ЗКПО
В общите изисквания на ЗКПО е предвидено, че отчетените счетоводни разходи трябва да са свързани с икономическата дейност на данъчно задължените лица. Законът поставя изисквания:
- за документална обоснованост на счетоводните разходи съгласно чл. 10 от ЗКПО;
- разходите да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона;
- разходите да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
ЗКПО не съдържа определение за "разходи, несвързани с дейността". С оглед характера и целите на закона се приема, че свързан с дейността разход е този, който е направен във връзка със собствени, наети или предоставени за ползване активи, от които задълженото лице черпи икономическа изгода. Несвързани с дейността са разходите, отчетени по повод на доставки на стоки и услуги, които не обслужват икономическата и търговска дейност на данъчно задълженото лице.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
От приложените към запитването документи е видно, че изпълнител по договора от 26.07.2016 г. е "Ш - М 2016" ЕООД, ЕИК ...., вписано в Търговския регистър на 03.08.2016 г. (публикувани данни от ТР). Договорът и част от фактурите са с дата преди датата на регистрацията, но съдържат идентификационни данни за изпълнителя, които стават известни след тази дата. Поради това тези документи съдържат несъответствия и противоречиви данни.
Според договора изпълнителят приема да извърши ремонт, находящ се в гр. Калофер, но не е посочен конкретният недвижим имот. От представените данни не става ясно дали този имот е собствен, нает или предоставен за ползване от "ОЕ" ЕООД, тоест дали строителните работи са свързани с дейността на дружеството и по-конкретно дали са свързани с данъчен амортизируем актив или формират такъв.
Посоченото води до извод, че случаят по-скоро касае формиране на данъчна постоянна разлика по смисъла на чл. 26, т. 2 от ЗКПО поради липса на документална обоснованост, както и отклонение от данъчно облагане, доколкото в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи, а не конкретни данни и правоотношения, свързани с данъчните задължения на лицата/дружествата.
Следва да се има предвид, че в подобни случаи органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на чл. 122 от ДОПК "Ревизии при особени случаи" основа за облагане.
Извод: С оглед констатираните несъответствия и липсата на доказана връзка на разходите с дейността, случаят се квалифицира като формиране на данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 от ЗКПО поради липса на документална обоснованост и като отклонение от данъчно облагане, поради което разходите не се признават за данъчни цели.
По отношение прилагането на ЗДДС
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, издава фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на плащане преди доставката - за авансовото плащане.
Изискванията на ЗДДС към документите са приложими за всички лица, които извършват независима икономическа дейност, както за регистрирани по закона лица, така и за нерегистрирани лица.
Едно от задължителните изисквания към фактурите е посочено в чл. 114, ал. 1, т. 5 от ЗДДС - идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на доставчика, съответно номера по чл. 84 от ДОПК, когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице.
По силата на чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС бланките на фактурите и известията към тях, съдържащи трайно вписани при отпечатването им реквизити, трябва да бъдат издавани от регистрирани по ЗДДС лица на основание, различно от регистрация по чл. 99, чл. 100, ал. 2 и чл. 152 от ЗДДС.
Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС, при издаване на фактура от нерегистрирано по ЗДДС лице, като основание за неначисляване на данък следва да се вписва чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.
В конкретния случай, доколкото дружеството доставчик е нерегистрирано по ЗДДС лице, което извършва независима икономическа дейност, при документирането на извършените СМР услуги следва да издава фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Тези фактури не следва да съдържат трайно вписаните реквизити по чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС, както и не следва да съдържат данък върху добавената стойност.
Извод: Като нерегистрирано по ЗДДС лице доставчикът следва да издава фактури, които отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, без трайно вписани реквизити по чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС и без начислен ДДС, като се посочва основание за неначисляване по чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при ревизионно или друго производство се установи различна фактическа обстановка.
