Изх. № М-26-Г-180
Дата: 17. 06. 2024 год.
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2.
ОТНОСНО:Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство
Във Ваше писмо с вх. № М-26-Г-180 по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Ръководството на българско дружество обмисля възможността за сключване на граждански договор с румънски гражданин за извършването на услуги в областта на програмирането. Услугите ще се извършват дистанционно, от територията на Румъния. Договорът ще бъде подписан чрез електронен подпис. Румънският гражданин няма да идва и да работи в България.
Поставени са следните въпроси:
1. Подлежи ли на данъчно облагане в България доходът, който ще бъде изплащан на румънския гражданин от българско дружество по силата на граждански договор?
2. За сключването на гражданския договор, необходимо ли е издаването на Служебен номер на чужденец?
2.а. Ако е необходимо издаването на служебен номер, задължително ли е личното присъствие на чужденеца при издаването му?
2б. Какви документи са необходими за издаването на служебен номер на чужденец?
3. Подлежи ли на социално и здравно осигуряване в България румънският гражданин, който живее постоянно в Румъния и ще работи от територията на Румъния?
4. В случай че румънският гражданин не подлежи на социално осигуряване в България, какви документи трябва да представи?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на описаната фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по въпросите от компетентността на НАП:
По отношение на данъчното третиране:
Данъчното облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) до голяма степен зависи от това дали доходите са придобити от местно или чуждестранно физическо лице. В изложената фактическа обстановка сте посочили, че става въпрос за румънски гражданин, който ще извършва услугите във връзка с гражданския договор дистанционно от Румъния, т.е. лицето е чуждестранно физическо лице на България за данъчни цели.
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Следователно при положение, че трудът се полага в Румъния и видът на дохода не може да бъде квалифициран като възнаграждение за техническа услуга, доходите на чуждестранното физическо лице няма да подлежат на облагане в България, доколкото не е налице доход от източник в страната.
По отношение на задължителните осигурителни вноски:
Лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004). В процедурно отношение се прилага Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) 883/2004).
Важно е да се подчертае, че за целите на определяне на приложимото спрямо лицето законодателство следва да се вземат под внимание всички осъществявани от него дейности през съответния период.
Настоящото становище разглежда положението на лицето като осъществяващо единствено трудова дейност по граждански договор с българско дружество от територията на Румъния.
С оглед на това и при условие че трудът се полага единствено на територията на Румъния, лицето попада в обхвата на разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 и спрямо него ще се прилага осигурителното законодателство на Румъния. В този случай лицето и неговият възложител са освободени от прилагането на българските правни норми в областта на социалната сигурност и съответно не възникват задължения за осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо по силата на Дял II от Регламент (ЕО) 883/2004 (в случая румънската компетентна институция Casa Nationala de Pensii Publice - CNPP), е тази, която предоставя информация на лицето и, когато е уместно, на неговия работодател/осигурител относно задълженията, установени от това законодателство. Тя им осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от законодателството формалности (основание чл. 19(1) от Регламент (ЕО) №987/2009).
Приложимото право, определено според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, при поискаване, се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя). Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на една държава членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави членки, в които извършва дейност.
По отношение на втория поставен от Вас въпрос следва да имате предвид, че сключването на граждански договор е обстоятелство, което не подлежи на регистрация в НАП.
В допълнение Ви информирам, че служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс получават лица, установени на територията на друга държава, които са носители на задължения или следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица.
В заключение моля да имате предвид, че изразеното становище по поставените от Вас въпроси е принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Изложена е следната фактическа обстановка: Българско дружество обмисля сключване на граждански договор с румънски гражданин за услуги в областта на програмирането. Услугите ще се извършват дистанционно от територията на Румъния. Договорът ще бъде подписан с електронен подпис. Румънският гражданин няма да идва и да работи в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Подлежи ли на данъчно облагане в България доходът, който ще бъде изплащан на румънския гражданин от българско дружество по силата на граждански договор?
Въпрос 2: За сключването на гражданския договор, необходимо ли е издаването на Служебен номер на чужденец?
Въпрос 2а: Ако е необходимо издаването на служебен номер, задължително ли е личното присъствие на чужденеца при издаването му?
Въпрос 2б: Какви документи са необходими за издаването на служебен номер на чужденец?
Въпрос 3: Подлежи ли на социално и здравно осигуряване в България румънският гражданин, който живее постоянно в Румъния и ще работи от територията на Румъния?
Въпрос 4: В случай че румънският гражданин не подлежи на социално осигуряване в България, какви документи трябва да представи?
По отношение на данъчното третиране
Данъчното облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) зависи от това дали доходите са придобити от местно или от чуждестранно физическо лице. В случая е налице румънски гражданин, който ще извършва услугите по гражданския договор дистанционно от Румъния, поради което лицето е чуждестранно физическо лице за България за данъчни цели.
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са доходи от източник в Република България.
При положение че трудът се полага в Румъния и видът на дохода не може да бъде квалифициран като възнаграждение за техническа услуга, доходите на чуждестранното физическо лице не са доходи от източник в България и не подлежат на облагане в България.
Извод: Доходът на румънския гражданин по гражданския договор, при положение че трудът се полага в Румъния и доходът не е възнаграждение за техническа услуга, не подлежи на данъчно облагане в България, тъй като не е доход от източник в страната.
По отношение на задължителните осигурителни вноски
Гражданите на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност. В процедурно отношение се прилага Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.
Разпоредбите относно определяне на приложимото законодателство се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004 и имат приоритет над националното законодателство на държавите членки относно това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си - чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004.
За целите на определяне на приложимото законодателство следва да се вземат предвид всички осъществявани от лицето дейности през съответния период. Настоящото становище разглежда положението на лицето като осъществяващо единствено трудова дейност по граждански договор с българско дружество от територията на Румъния.
При условие че трудът се полага единствено на територията на Румъния, лицето попада в обхвата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 и спрямо него се прилага осигурителното законодателство на Румъния. В този случай лицето и неговият възложител са освободени от прилагането на българските правни норми в областта на социалната сигурност и не възникват задължения за осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо по силата на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (в случая румънската компетентна институция Casa Nationala de Pensii Publice - CNPP), предоставя информация на лицето и, когато е уместно, на неговия работодател/осигурител относно задълженията, установени от това законодателство, и им осигурява необходимото съдействие при изпълнение на изискваните формалности - чл. 19(1) от Регламент (ЕО) №987/2009.
Приложимото право, определено съгласно Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, при поискване се удостоверява чрез формуляр А1 ("Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя"). Формуляр А1 удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на една държава членка и е освободено от прилагане на законодателствата на другите държави членки, в които извършва дейност.
Извод: При положение че румънският гражданин полага труда си единствено на територията на Румъния, спрямо него се прилага румънското осигурително законодателство и не възникват задължения за социално и здравно осигуряване в България по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
По отношение на служебния номер и регистрацията в НАП
Сключването на граждански договор не е обстоятелство, което подлежи на регистрация в НАП.
Служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс получават лица, установени на територията на друга държава, които са носители на задължения или следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица.
Извод: Самото сключване на граждански договор с румънския гражданин не подлежи на регистрация в НАП. Служебен номер по чл. 82, ал. 4 от ДОПК се издава само на лица от друга държава, които имат или следва да изпълняват задължения по българското законодателство и не се вписват служебно в регистъра на задължените лица.
Заключителни бележки
Изразеното становище по поставените въпроси е принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват становище, различно от изложеното.
Извод: Становището е принципно и може да се промени при наличие на допълнителни, неописани в запитването факти и обстоятелства.
