ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-147/20.12.2023 г.
Излагате следната фактическа обстановка:
Вие сте чужденка с продължително пребиваване (от юли 2021 г.) и постоянна работа в РБългария.
Поставяте следния въпрос:
Може ли да внасяте здравни осигуровки в България или трябва да имате постоянно пребиваване за това?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Чуждите граждани, които дългосрочно или постоянно пребивават в страната по смисъла на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), дължат здравноосигурителни вноски в България по реда на ЗЗО независимо от продължителността на престоя им през календарната година в страната.
В случай че чуждестранните лица нямат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, за тях не възниква основание за здравно осигуряване в НЗОК.
Извън горното, с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО е важно да се има предвид, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна и в материалния обхват на който са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага реда, предвиден в международния договор.
Информация относно двустранните спогодби за социална сигурност, по който България е страна и дали в приложното им поле е включено законодателството, регламентиращо задължителното здравно осигуряване може да откриете на официалната страница на Национална агенция за приходите (НАП) www.nap.bg в рубриката Международни дейности - Координация на системите за социална сигурност.
Следователно, Вие ще попаднете в обхвата на задължителното здравно осигуряване, когато получите разрешение за дългосрочно илипостоянно пребиваване в Република България, освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението Ви за осигуряване ще възникне от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
Независимо от горното, следва да имате предвид, че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са и лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
По силата на чл. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, същият се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка и които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
Регламент (ЕО) №883/2004 се прилага и по отношение на граждани на трета страна, които пребивават законно на територията на ЕС, ако те са членове на семейство (по смисъла на член 1, буква и), точка 1) от Регламент (ЕО) №883/2004) на гражданин на ЕС, упражнил правото си на свободно движение и намиращ се в трансгранична ситуация. Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Вие сте чужденка с продължително пребиваване в Република България от юли 2021 г. и имате постоянна работа в страната.
Въпрос: Може ли да внасяте здравни осигуровки в България или трябва да имате постоянно пребиваване за това?
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени в закона условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Чуждите граждани, които дългосрочно или постоянно пребивават в страната по смисъла на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), дължат здравноосигурителни вноски в България по реда на ЗЗО, независимо от продължителността на престоя им през календарната година в страната.
В случай че чуждестранните лица нямат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, за тях не възниква основание за здравно осигуряване в НЗОК.
Извън горното, с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна и в чийто материален обхват са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в този международен договор. Информация относно двустранните спогодби за социална сигурност, по които България е страна, и дали в приложното им поле е включено законодателството, регламентиращо задължителното здравно осигуряване, може да се открие на официалната страница на Национална агенция за приходите (www.nap.bg) в рубриката "Международни дейности - Координация на системите за социална сигурност".
Следователно, Вие ще попаднете в обхвата на задължителното здравно осигуряване, когато получите разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението Ви за осигуряване ще възникне от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
Извод: Не може да внасяте задължителни здравноосигурителни вноски в НЗОК само на основание продължително пребиваване и работа; задължението възниква от датата на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, освен ако международен договор не предвижда друго.
Независимо от горното, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са и лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
По силата на чл. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, регламентът се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка и които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
Регламент (ЕО) №883/2004 се прилага и по отношение на граждани на трета страна, които пребивават законно на територията на ЕС, ако те са членове на семейство (по смисъла на чл. 1, буква и), точка 1) от Регламент (ЕО) №883/2004) на гражданин на ЕС, упражнил правото си на свободно движение и намиращ се в трансгранична ситуация. Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Извод: Ако за Вас се прилага българското законодателство по правилата за координация на системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) №883/2004, ще бъдете задължително осигурена в НЗОК на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при фактическата обстановка, описана в запитването, и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установят различни факти.
