ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) при внос на инвестиционно злато и златни монети
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № ЕО-22-30-1195/03.11.2025 г. относно прилагането на данъчното и друго относимо законодателство при внос на инвестиционно злато и златни монети от трета страна.
Изложена е следната фактическа обстановка:
В качеството си на физическо лице Ви предстои да извършвате дейност, свързана с търговия с благородни метали и инвестиционни продукти от злато. Интересувате се относно реда, изискванията и необходимите документи при внос на инвестиционно злато и златни монети от Република Турция, приложимите митнически, данъчни и регулаторни изисквания в тази връзка. Изрично е отбелязано, че въпросите Ви изключват регистрация на златарски магазин или лицензиране на дейност.
Поставени са следните въпроси:
1. Какви документи са необходими при внос на инвестиционно злато и златни монети от Република Турция (сертификати за проба, фактури, документи за произход, митнически декларации и др.)
2. Какъв е процесът по внос - чрез какви институции се осъществява (митници, БНБ, Министерство на финансите, НАП) и дали е необходима предварителна регистрация и разрешение?
3. Какъв е митническият и данъчен режим при внос на инвестиционно злато от страна извън ЕС?
4. Съществуват ли специфични ограничения или изисквания при внос на златни монети и други инвестиционни инструменти с проба 22 карата (916)?
5. Ако Министерство на финансите не е компетентният орган по въпросите, интересувате се от институцията, която може да предостави съответната информация.
С оглед на изложената фактическа обстановка и въз основа на относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
В правомощията на НАП е да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица във връзка с прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, но не и за принципно тълкуване на законодателството.
Запитването относно прилагане на цялото законодателство на Република България в посочената хипотеза има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на НАП.
За осъществяване на внос на територията на страната, контролът се извършва от митническите органи, поради което, запитването Ви е изпратено от ЦУ на НАП, с писмото с изх. № ЕО-22-30- 1195#1 от 03.11.2025 г. за становище по компетентност на Агенция "Митници".
По приложението на ЗДДС:
Доставките на инвестиционно злато са регламентирани в глава 19 от ЗДДС.
Съгласно чл. 160а, ал. 1 от ЗДДС инвестиционно злато:
1. е злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;
2. са златни монети, включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, за които са налице едновременно следните условия:
а) чистотата им е равна на или е по-голяма от 900 хилядни;
б) изсечени са след 1800 г.;
в) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;
г) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто;
3. са златни монети, които не са включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, но са включени в Списъка на златни монети, които отговарят на критериите, установени в член 344, параграф 1, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност (специална схема за инвестиционно злато), публикуван до 1 декември на годината в серия "С" на Официален вестник на Европейския съюз, валиден за календарната година, следваща годината на публикуване; за инвестиционно злато се считат и всички емисии на монети, включени в този списък за годината, за която се отнася списъкът;
4. са златни монети, които не са включени в списъка по т. 3 или в заповедта по чл. 175, ал. 5, но за които с документ, издаден от управителя на Българската народна банка, е удостоверено, че са налице едновременно условията по т. 2 за инвестиционно злато.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, Българската народна банка издава документа по ал. 1, т. 4 на лицето, заявило искане за удостоверяване на златни монети като инвестиционно злато, след предоставяне на информация за тези монети. Ал. 3 указва че редът и необходимите документи за включване на златни монети в заповедта по чл. 175, ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.
Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ЗДДС определя доставките с инвестиционно злато като освободени.
Внос на стоки, съгласно чл. 16 от ЗДДСе въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната. Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба внос на стоки е и въвеждането на съюзни стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз. Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение. В ал. 5 на същата правна норма са въведени изключения от тези правила, като ал. 1 - ал. 4 от закона не се прилагат, когато при въвеждане на територията на страната стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит, вносът се смята за осъществен само когато стоките се допуснат за свободно обращение.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.
Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническо задължение. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 9 от ЗДДС освободен от данък е вносът на инвестиционно злато. Съгласно чл. 48, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) в случаите на освобождаване при данък при внос данък не се дължи, но се вписва в митническия документ.
От изложените правни норми е видно, че при внос на инвестиционно злато не се дължи ДДС. ДДС се дължи при внос на злато, различно от инвестиционно злато и благородни метали.
Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Физическо лице предстои да извършва дейност, свързана с търговия с благородни метали и инвестиционни продукти от злато. Лицето се интересува от реда, изискванията и необходимите документи при внос на инвестиционно злато и златни монети от Република Турция, както и от приложимите митнически, данъчни и регулаторни изисквания. Изрично е посочено, че въпросите изключват регистрация на златарски магазин или лицензиране на дейност.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какви документи са необходими при внос на инвестиционно злато и златни монети от Република Турция (сертификати за проба, фактури, документи за произход, митнически декларации и др.).
Въпрос 2: Какъв е процесът по внос - чрез какви институции се осъществява (митници, БНБ, Министерство на финансите, НАП) и дали е необходима предварителна регистрация и разрешение?
Въпрос 3: Какъв е митническият и данъчен режим при внос на инвестиционно злато от страна извън ЕС?
Въпрос 4: Съществуват ли специфични ограничения или изисквания при внос на златни монети и други инвестиционни инструменти с проба 22 карата (916)?
Въпрос 5: Ако Министерство на финансите не е компетентният орган по въпросите, интересувате се от институцията, която може да предостави съответната информация.
С оглед на изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба се изразява следното принципно становище:
В правомощията на Националната агенция за приходите е да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица във връзка с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, но не и да извършва принципно тълкуване на законодателството като цяло. Запитването относно прилагане на цялото законодателство на Република България в посочената хипотеза има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на НАП.
За осъществяване на внос на територията на страната контролът се извършва от митническите органи. Поради това запитването е изпратено от Централно управление на НАП с писмо с изх. № ЕО-22-30-1195#1 от 03.11.2025 г. за становище по компетентност на Агенция "Митници".
Извод: НАП не е компетентна да дава цялостна правна консултация по всички аспекти на вноса, а само по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство; по въпросите за вноса контролът и становището са в компетентността на митническите органи.
По прилагането на ЗДДС
Доставките на инвестиционно злато са регламентирани в глава деветнадесета от Закона за данъка върху добавената стойност.
Съгласно чл. 160а, ал. 1 от ЗДДС "инвестиционно злато":
- т. 1: е злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;
- т. 2: са златни монети, включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, за които са налице едновременно следните условия:
- буква "а": чистотата им е равна на или е по-голяма от 900 хилядни;
- буква "б": изсечени са след 1800 г.;
- буква "в": били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;
- буква "г": продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите, повече от 80 на сто;
- т. 3: са златни монети, които не са включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, но са включени в Списъка на златни монети, които отговарят на критериите, установени в член 344, параграф 1, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност (специална схема за инвестиционно злато), публикуван до 1 декември на годината в серия "С" на Официален вестник на Европейския съюз, валиден за календарната година, следваща годината на публикуване; за инвестиционно злато се считат и всички емисии на монети, включени в този списък за годината, за която се отнася списъкът;
- т. 4: са златни монети, които не са включени в списъка по т. 3 или в заповедта по чл. 175, ал. 5, но за които с документ, издаден от управителя на Българската народна банка, е удостоверено, че са налице едновременно условията по т. 2 за инвестиционно злато.
Съгласно чл. 160а, ал. 2 от ЗДДС Българската народна банка издава документа по ал. 1, т. 4 на лицето, заявило искане за удостоверяване на златни монети като инвестиционно злато, след предоставяне на информация за тези монети.
Съгласно чл. 160а, ал. 3 от ЗДДС редът и необходимите документи за включване на златни монети в заповедта по чл. 175, ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДДС доставките с инвестиционно злато са освободени доставки.
Относно понятието "внос на стоки" се прилага чл. 16 от ЗДДС, съгласно който:
- ал. 1: внос на стоки е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната. Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване.
- ал. 3: внос на стоки е и въвеждането на съюзни стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз. Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.
- ал. 5: предвижда изключения, като ал. 1 - ал. 4 не се прилагат, когато при въвеждане на територията на страната стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит; в тези случаи вносът се смята за осъществен само когато стоките се допуснат за свободно обращение.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.
Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническо задължение.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 9 от ЗДДС освободен от данък е вносът на инвестиционно злато.
Съгласно чл. 48, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност в случаите на освобождаване от данък при внос данък не се дължи, но се вписва в митническия документ.
От изложените правни норми следва, че при внос на инвестиционно злато не се дължи данък върху добавената стойност. ДДС се дължи при внос на злато, различно от инвестиционно злато, и на благородни метали.
Извод: Вносът на инвестиционно злато по смисъла на чл. 160а от ЗДДС е освободен от ДДС по чл. 58, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, като данък не се дължи, но се отразява в митническия документ; при внос на злато, което не отговаря на критериите за инвестиционно злато, както и на други благородни метали, ДДС се дължи.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
