НАП: Данъчно третиране по ЗКПО на разходите за ваучери за храна при изключване на отсъстващи работници и служители

В "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Описана е следната фактическа обстановка: "Х" ЕАД осъществява търговия на едро и дребно, внос и износ на спортни стоки и артикули в България и разполага с магазини на различни места в страната. Дружеството предоставя на своите работници и служители ваучери за храна, които третира като социален разход, предоставен в натура.

Съгласно правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, ваучерите за храна се предоставят на всички служители, наети в компанията, през месеца, за който се отнасят, на стойност максималния необлагаем размер от 60 лв. Ваучерите се раздават на служителите след изплащане на трудовите възнаграждения за месеца, за който се отнасят. Дружеството предоставя ваучери за храна на всички служители, които имат отработени дни в месеца, включително на служителите, отсъстващи поради отпуск по болест, неплатен отпуск или майчинство.

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:

Въпрос: Какво е данъчното третиране на разходите за ваучери за храна, в случай че ръководството на дружеството реши да не предоставя ваучери на служителите, които са в отпуск по болест, неплатен отпуск или майчинство?

Разходите за ваучери за храна са посочени изрично в чл. 204, т. 2, буква "б" от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура. Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква "б" в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, посочени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.

От определението за "социални разходи, предоставени в натура", дадено в т. 34 на § 1 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда и условията на част четвърта от закона "Данък върху разходите". В това определение са регламентирани две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки - по реда и начина, предвидени в чл. 293 от Кодекса на труда, или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.

Според описаните факти в запитването, дружеството няма организиран формат на общо събрание на работниците и служителите, нито колективен трудов договор, нито стачно споразумение. Дружеството разполага с правилник за вътрешен трудов ред, в който е разписан редът и начинът за предоставяне на ваучери за храна на работниците и служителите, т.е. редът е определен от ръководството на предприятието.

В случай че бъде взето решение от ръководството да не се предоставят ваучери на работниците и служителите, които трайно отсъстват от работа, при разписани ясни критерии (например през повече от половината работен месец), и това решение има обвързваща сила за всички наети лица, може да се приеме, че е изпълнено изискването за общодостъпност. Това е така, тъй като естеството на тази придобивка предполага съответният ползвател да се явява на работа, за да се изпълни целта на придобивката, респективно да възникне необходимост работодателят да я осигурява. В този смисъл е и цитираното в запитването становище на НАП с изх. №24-34-90/29.09.2014 г.

Изискването за общодостъпност по смисъла на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО ще е изпълнено, когато редът и начинът за предоставяне на придобивките са определени или с волеизявление на работниците и служителите, или на работодателя, или със съвместно волеизявление на двете страни.

Доколкото в случая се предоставят ваучери за храна на стойност 60 лв. и са изпълнени изискванията, визирани в чл. 209, ал. 1, т. 1-3 на ЗКПО, разходите за предоставянето им ще се третират като освободени от облагане с данък при източника, респективно ще са данъчно признати в годината на начисляването им и няма да формират данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

Извод: Ако ръководството на дружеството приеме решение с ясни и общовалидни критерии, че ваучери за храна не се предоставят на служители, които трайно отсъстват от работа (например повече от половината работен месец), и са изпълнени условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, разходите за ваучери за храна до 60 лв. месечно на наето лице се третират като социални разходи, освободени от данък при източника и данъчно признати, без да формират данъчна постоянна разлика.

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде противопоставяно на органите по приходите по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти от описаните в запитването.