НАП: Осигуряване на лице с двойно гражданство, упражняващо свободна професия като адвокат и други дейности в България

По изложената фактическа обстановка:

• По професия сте адвокат в Турция и сте завършили юридическо образование, специалност "Право", в същата страна.
• Притежавате двойно гражданство - българско и турско.
• Предложена Ви е работа от адвокатска кантора, установена в Турция, чиято дейност е свързана и с България.
• Предложената Ви работа в България е свързана с преводи, подаване и получаване на документи и др.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Възможно ли е да се осигурявате като самоосигуряващо се лице за извършването на трудова дейност в България, предвид обстоятелството, че кантората, за която ще работите, е регистрирана в Турция?

Въпрос 2: Какъв е размерът на осигурителния доход, върху който самоосигуряващите се лица дължат задължителни осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за извършваната от тях трудова дейност?

1. Принципни положения по КСО относно възникване на осигуряването и кръга на осигурените лица

Правопораждаща предпоставка за възникване на задължението за осигуряване по КСО е упражняването на трудова дейност. Този общ принцип е уреден в чл. 10, ал. 1 от КСО, според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

Кръгът на лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, е определен в чл. 4, чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а¹, ал. 1 от КСО.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо се лице е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и за извършваната от тях трудова дейност в това им качество подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.

Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

• т. 1 - на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители, регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
• т. 2 - за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
• т. 3 - като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

От посочената разпоредба следва, че в кръга на лицата, упражняващи свободна професия, попадат и упражняващите професия адвокат, които подлежат на предварителна регистрация, определена с нормативен акт, в случая Закона за адвокатурата (ЗА). Придобиването, упражняването и организацията на адвокатската професия в Република България е уредено със ЗА.

В случай че сте вписан в Регистър БУЛСТАТ предвид предварителна регистрация, определена с нормативен акт (ЗА), попадате в обхвата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ.

При условие че за осъществяваната от Вас професионална дейност на територията на България сте вписан в Регистър БУЛСТАТ, съответно попадате в обхвата на чл. 1, ал. 5, т. 3 от НООСЛБГРЧМЛ.

За упражняването на дейност и на двете посочени основания от наредбата подлежите на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.

Извод: Възможно е да се осигурявате като самоосигуряващо се лице за извършваната от Вас трудова дейност в България, ако упражнявате дейност като лице със свободна професия (вкл. адвокат) и сте вписан в Регистър БУЛСТАТ на основание ЗА и/или като лице, упражняващо професионална дейност на свой риск и за своя сметка, като в този случай подлежите на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, независимо че адвокатската кантора, за която работите, е регистрирана в Турция.

2. Задължително здравно осигуряване

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителни вноски са определени в чл. 40 от ЗЗО.

Съобразно изложената фактическа обстановка притежавате двойно гражданство - българско и турско. В тази връзка е приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, според която задължително осигурени в НЗОК лица са българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.

В този случай, при условие че сте лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, ще подлежите на задължително здравно осигуряване в НЗОК по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, само ако живеете постоянно на територията на България.

Извод: Като лице с двойно гражданство ще подлежите на задължително здравно осигуряване в НЗОК по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, ако сте самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и постоянно живеете на територията на Република България.

3. Размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица

Задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица за социално и здравно осигуряване са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година, съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

Със ЗБДОО за 2024 г. са определени:

• минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица - 933 лв.;
• максимален месечен размер на осигурителния доход - 3750 лв..

Самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Този окончателен осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Определените окончателни осигурителни вноски се дължат в срока за подаване на данъчната декларация по ЗДДФЛ, съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

Извод: Осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица се дължат авансово върху избран месечен осигурителен доход между 933 лв. и 3750 лв. за 2024 г., а окончателният осигурителен доход за годината се определя въз основа на декларираните по ЗДДФЛ данни, в същите минимални и максимални граници, като окончателните вноски се внасят в срока за подаване на годишната данъчна декларация.

4. Допълнителни бележки относно характера на становището

Посочва се, че изложеното становище по поставените въпроси представлява принципно тълкуване на относимите правни норми предвид изложената в писменото запитване фактическа обстановка.

Отбелязва се, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да дават основание за становище, различно от изложеното.

Извод: Становището има принципен характер и е обусловено единствено от описаните в запитването факти, като при наличие на други, неописани обстоятелства, е възможно да се формира различно становище.