НАП: Осигурителен статус на вещите лица и третиране на възнагражденията им по КСО

Във връзка с писмено запитване относно прилагането на осигурителното законодателство спрямо дейността на физически лица, получаващи доходи като вещи лица, е изложена следната фактическа обстановка:

Изплащането на възнагражденията на вещите лица към съда, включени в списъка по чл. 398 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), както и на вещи лица, назначени при условията на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ, се извършва само срещу представяне от получателя на дохода на следните документи:

• Декларация по чл. 43, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в която лицето декларира, че е самоосигуряващо се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
• Фактура или първичен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, чрез който да се документира придобитият доход.

Поради предявени претенции от вещи лица, фигуриращи в списъците за вещи лица, е поискано становище дали горепосочените лица се третират като самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, е изразено следното принципно становище.

Относими норми от Закона за съдебната власт и Наредба № Н-1

Статутът на вещите лица, както и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица, са уредени в глава ХХІ от ЗСВ.

Съгласно чл. 395, ал. 1 и чл. 396, ал. 1 от ЗСВ вещото лице извършва експертизи и се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица.

Съгласно чл. 398, ал. 1 от ЗСВ за всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и за преводачи.

Съгласно чл. 402а от ЗСВ към Министерството на правосъдието се създава Информационна система "Единен регистър на вещите лица", която съдържа данните, вписани в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 398, ал. 1 и 2 от закона. Данните се въвеждат в регистъра по разпореждане на съответните административни ръководители в органите на съдебната власт незабавно след утвърждаването на списъците.

Съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № Н-1 "вещо лице" е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от ЗСВ, както и специалист със специални знания и умения, който е назначен при условията на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ.

Извод: ЗСВ и Наредба № Н-1 определят вещото лице като специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от ЗСВ или назначен по чл. 396, ал. 2 от ЗСВ, като за тях се поддържа Единен регистър на вещите лица към Министерството на правосъдието.

Относно прилагането на осигурителното законодателство

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е изведена в чл. 10, ал. 1 от кодекса. Съгласно тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

С разпоредбите на чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.

Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители, регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.

По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО.

Предвид гореизложеното, лицата, които упражняват трудова дейност в качеството си на вещо лице по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № Н-1 и при условие че са предварително вписани в списъка на вещите лица към съответния съд, съответно в регистъра на вещите лица по чл. 398 от ЗСВ, са лица, упражняващи свободна професия по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.

На основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО тези лица са самоосигуряващи се лица.

Извод: Вещите лица, вписани в списъците по чл. 398 от ЗСВ и в регистъра на вещите лица, се третират като лица, упражняващи свободна професия по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ по чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ и са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.

Хипотеза на вещо лице, което не е вписано в списъците по чл. 398 от ЗСВ

В случаите по чл. 396, ал. 2 от ЗСВ, когато е назначено вещо лице, което не е включено в списъците по чл. 398 от ЗСВ и не се е вписало като лице, упражняващо свободна професия в регистър БУЛСТАТ, дейността на това лице по изготвяне на съдебни експертизи следва да се третира като работа без трудово правоотношение.

В този случай задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се внасят от възложителя на работата, който изплаща възнаграждението, по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 и чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване.

В тази хипотеза следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.

Извод: Когато вещото лице е назначено по чл. 396, ал. 2 от ЗСВ, не е включено в списъците по чл. 398 от ЗСВ и не е вписано като лице, упражняващо свободна професия в регистър БУЛСТАТ, дейността му се третира като работа без трудово правоотношение, като осигурителните вноски се дължат от възложителя по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 и чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, с оглед на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ относно лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО.