Изх. № М-08-В-25
Дата: 14. 03. 2023 год.
ДОПК, чл. 164;
ДОПК, чл. 168;
ДОПК, чл. 173;
ЗТРРЮЛНЦ, § 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ;
ЗТРРЮЛНЦ, § 5, буква "г" от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
ОТНОСНО:непогасени публични общински задължения
В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо с вх. № ..................., в което е изложено, че в информационна система МАТЕУС при отдел "Местни данъци и такси" на Община .................. съществуват юридически лица, които са заличени след ликвидация или след производство по несъстоятелност, но продължават след датата на отписването им от Агенцията по вписване да генерират и натрупват изкуствено несъбираеми вземания за Община .......
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да процедира Общината спрямо юридически лица, които не са се пререгистрирали по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), предвид факта, че на основание §5, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на закона, те все още дължат суми за погасяване на публични вземания?
2. По какъв ред се реализира възможността на общините за откриване на производство по несъстоятелност срещу юридически лица с налична регистрация в настоящия търговски регистър?
3. По какъв ред се реализира възможността на общините за присъединяване към вече открито производство по несъстоятелност срещу юридически лица?
4. По какъв законов начин и в кои случаи следва да бъдат заличавани партиди на юридически лица с ново създадени задължения, след датата на прекратяването по смисъла на Търговския закон?
При така поставените въпроси, изразявам следното становище:
По въпрос 1
Доколкото запитването касае юридически лица, които не са се пререгистрирали по ЗТРРЮЛНЦ и са заличени от търговския регистър и предвид разпоредбата на §5, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на закона, относно последиците спрямо непогасените им публични задължения следва да се имат предвид процесуалните правила за погасяване и отписване на публичните вземания регламентирани с разпоредбите на чл. 168 и чл. 173 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ДОПК са изброени основанията за погасяване на публичните задължения. Освен при плащане, прихващане, по давност и други публичните задължения се погасяват и по силата на чл. 168, т. 6 от ДОПК - публичното вземане се погасява след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическото лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение, а на основание т. 7 - при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Под "други лица, които отговарят за публичното задължение" се има предвид отговорността на членове на органи на управление или управители, предвидена в чл. 18-20 ДОПК или други хипотези на отговорност. Относно реализиране на отговорността на управител или член на орган на управление за публични задължения на предприятието НАП е изразила становище с писмо с изх. № 20-00-87/17.05.2018 г.
Според чл. 173, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. В ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В хипотезата на отписване на задължения, погасени по давност, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото събиране.
От гореизложеното може да се направи извод, че при наличие на установени публични вземания на заличени ЮЛ погасяване на основание чл. 168, т. 6 или т. 7 от ДОПК може да бъде извършено само в случай, че други лица не отговарят за установеното задължение. В ДОПК липсва законово основание задълженията на заличени ЮЛ да бъдат отписани на основание чл. 173 от ДОПК. Отписване на задълженията на основание чл. 173 от ДОПК се извършва само при изтичане на абсолютния давностен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Относно просрочени задължения на заличен търговец е изразено становище изх. № 08-Г-1 от 06.02.2019г.на НАП, както и 08-В-21 от 21.12.2018г., което може да бъде видяно на www.nap.bg , Система "Въпроси и отговори".
Обстоятелството, че едно ЮЛ е заличено се удостоверява от Агенция по вписванията. Преценката на предоставените документи, с които са удостоверени определени обстоятелства, е на компетентния орган от общината.
По отношение на дружества, които не са пререгистрирани по ЗТРРЮЛНЦ и имат публични задължения:
Съгласно разпоредбата на § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени. Когато за търговец по ал. 4 бъде открито имущество, лицата по § 5а, ал. 2 могат да подадат заявление за ликвидация и след този срок по реда на чл. 273, ал. 2 от Търговския закон, но не по-късно от 31 декември 2022 г. Заявление за ликвидация може да подаде лице, което е съдружник, акционер, член-кооператор или техен наследник, член на управителен орган на непререгистриран търговец, търговец, в който съдружник е непререгистрирано търговско дружество или кооперация, кредитор на непререгистриран търговец, кредитор на съдружник в непререгистрирано търговско дружество, държавен орган и орган на местното самоуправление.
Предвид че срокът за подаване на искане за ликвидация по § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ е изтекъл, считам, че следва да се приеме, че дружествата, за които до 31.12.2022 г. не е подадено заявление за ликвидация, се считат за служебно заличени.
В случай че заявление за ликвидация на непререгистрираното лице е подадено до 31.12.2022 г., считам, че дружеството не следва да се счита за заличено до приключването на ликвидацията.
За задълженията на служебно заличените дружества е приложимо изложеното по-горе за заличените след производство по ликвидация дружества.
В случай че след служебното заличаване на дружеството е налице имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК преди заличаването, изпълнението следва да продължи, независимо от факта на заличаване.
Следва да се има предвид, че настоящото е валидно по отношение на възникналите до заличаването задължения. След датата на заличаването не трябва да се начисляват задължения за местни данъци и такси, а начислените следва да се сторнират поради липса на правно основание. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството дали дружеството е прекратено без ликвидация в резултат преобразуване по ТЗ, напр. дали е разделено на нови дружества, при което е необходимо да се изследва в кое дружество са преминали правата и задълженията на преобразуваното дружество, съответно да се предприемат действия по събиране на задълженията, ако същите не са погасени по давност.
Доколкото не ползва информационна система МАТЕУС следва да се посочи, че нормативно на НАП е възложено на всяко регистрирано лице да открие и да води данъчно-осигурителна сметка. Според чл. 87, ал. 1 ДОПК на всяко регистрирано лице се открива сметка, в която се отразяват определени обстоятелства, вкл. размера на данъците и лихвите по тях. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 ДОПК регистрацията по чл. 82 ДОПК се прекратява с отпадане на основанието за извършването й - в случая заличаването на юридическото лице в Търговския регистър е едно от тези основания. След прекратяване на регистрацията сметката на задълженото лице продължава да се води и се приключва след погасяване на всички задължения, отразени в нея - чл. 87, ал. 4 ДОПК.
По въпроси 2, 3 и 4
Разпоредбата на чл. 625 от Търговския закон (ТЗ) определя кръга на лицата, имащи процесуална легитимация да подадат молба за откриване на производството по несъстоятелност срещу търговец и сред тях е Национална агенция за приходите, която може да подаде подобна молба за неизпълнение на публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника.
Предвид изложеното, общините не са легитимирани да поискат откриванe на производство по несъстоятелност срещу търговец за неизпълнение на публични общински вземания, дължими на основание Закона за местните данъци и такси.
В случай на открито производство по несъстоятелност, легитимирана да предяви публичните общински вземания срещу неплатежоспособния длъжник пред съда по несъстоятелността е Национална агенция за приходите предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Друга възможност за приемане на публични общински вземания в производството по несъстоятелност е дадена от разпоредбата на чл. 687, ал. 2 от ТЗ, която вменява задължение на синдика да включи в списък на служебно приетите вземания публични вземания /независимо дали са държавни или общински/, в случай, че същите са установени с влязъл в сила акт.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В информационната система МАТЕУС при отдел "Местни данъци и такси" на община .......... съществуват юридически лица, които са заличени след ликвидация или след производство по несъстоятелност, но след датата на отписването им от Агенцията по вписванията продължават да генерират и натрупват несъбираеми вземания за общината.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да процедира общината спрямо юридически лица, които не са се пререгистрирали по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), предвид факта, че на основание § 5, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на закона, те все още дължат суми за погасяване на публични вземания?
Въпрос 2: По какъв ред се реализира възможността на общините за откриване на производство по несъстоятелност срещу юридически лица с налична регистрация в настоящия търговски регистър?
Въпрос 3: По какъв ред се реализира възможността на общините за присъединяване към вече открито производство по несъстоятелност срещу юридически лица?
Въпрос 4: По какъв законов начин и в кои случаи следва да бъдат заличавани партиди на юридически лица с ново създадени задължения, след датата на прекратяването по смисъла на Търговския закон?
По въпрос 1
Запитването се отнася до юридически лица, които не са се пререгистрирали по ЗТРРЮЛНЦ и са заличени от търговския регистър, и до последиците спрямо техните непогасени публични задължения с оглед § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка следва да се прилагат процесуалните правила за погасяване и отписване на публичните вземания, регламентирани в чл. 168 и чл. 173 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В чл. 168, ал. 1 ДОПК са изброени основанията за погасяване на публичните задължения. Освен при плащане, прихващане, по давност и други, публичните задължения се погасяват и:
- по силата на чл. 168, т. 6 ДОПК - след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
- по силата на чл. 168, т. 7 ДОПК - при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
Под "други лица, които отговарят за публичното задължение" се разбира отговорността на членове на органи на управление или управители по чл. 18 - 20 ДОПК или други предвидени в закона хипотези на отговорност. Относно реализиране на отговорността на управител или член на орган на управление за публични задължения на предприятието НАП е изразила становище в писмо с изх. № 20-00-87/17.05.2018 г.
Съгласно чл. 173, ал. 1 ДОПК публичните вземания се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. В ал. 2 на същия член е предвидено, че вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК. При отписване на задължения, погасени по давност, задължението продължава да съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за събиране.
От изложеното следва, че при наличие на установени публични вземания на заличени юридически лица погасяване на основание чл. 168, т. 6 или т. 7 ДОПК може да се извърши само ако няма други лица, които да отговарят за установеното задължение. В ДОПК няма законово основание задълженията на заличени юридически лица да бъдат отписани на основание чл. 173 ДОПК, освен при изтичане на абсолютния давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Отписване на задълженията по чл. 173 ДОПК се извършва само при изтичане на този абсолютен давностен срок.
Относно просрочени задължения на заличен търговец са изразени становища на НАП с изх. № 08-Г-1 от 06.02.2019 г. и № 08-В-21 от 21.12.2018 г., публикувани на www.nap.bg в системата "Въпроси и отговори".
Обстоятелството, че едно юридическо лице е заличено, се удостоверява от Агенцията по вписванията. Преценката на представените документи, удостоверяващи определени обстоятелства, е в компетентността на съответния орган на общината.
По отношение на дружества, които не са пререгистрирани по ЗТРРЮЛНЦ и имат публични задължения, се прилага следното:
Съгласно § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени. Когато за търговец по ал. 4 бъде открито имущество, лицата по § 5а, ал. 2 могат да подадат заявление за ликвидация и след този срок по реда на чл. 273, ал. 2 от Търговския закон, но не по-късно от 31 декември 2022 г.
Заявление за ликвидация може да подаде лице, което е съдружник, акционер, член-кооператор или техен наследник, член на управителен орган на непререгистриран търговец, търговец, в който съдружник е непререгистрирано търговско дружество или кооперация, кредитор на непререгистриран търговец, кредитор на съдружник в непререгистрирано търговско дружество, държавен орган и орган на местното самоуправление.
Тъй като срокът за подаване на искане за ликвидация по § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ е изтекъл, се приема, че дружествата, за които до 31.12.2022 г. не е подадено заявление за ликвидация, се считат за служебно заличени. Ако заявление за ликвидация на непререгистрираното лице е подадено до 31.12.2022 г., дружеството не следва да се счита за заличено до приключване на ликвидацията.
За задълженията на служебно заличените дружества е приложимо казаното по-горе за дружества, заличени след производство по ликвидация. Ако след служебното заличаване на дружеството е налице имущество, върху което преди заличаването са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, изпълнението следва да продължи независимо от факта на заличаване.
Настоящото се отнася до задължения, възникнали до датата на заличаването. След датата на заличаването не следва да се начисляват задължения за местни данъци и такси, а вече начислените следва да се сторнират поради липса на правно основание.
Следва да се отчете и дали дружеството не е прекратено без ликвидация в резултат на преобразуване по Търговския закон, например при разделяне на нови дружества. В такъв случай трябва да се установи в кое дружество са преминали правата и задълженията на преобразуваното дружество и да се предприемат действия по събиране на задълженията, ако не са погасени по давност.
НАП не ползва информационна система МАТЕУС. Нормативно на НАП е възложено за всяко регистрирано лице да се открива и води данъчно-осигурителна сметка. Съгласно чл. 87, ал. 1 ДОПК на всяко регистрирано лице се открива сметка, в която се отразяват определени обстоятелства, включително размерът на данъците и лихвите по тях. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 ДОПК регистрацията по чл. 82 ДОПК се прекратява при отпадане на основанието за извършването й, като заличаването на юридическото лице в търговския регистър е едно от тези основания. След прекратяване на регистрацията сметката на задълженото лице продължава да се води и се приключва след погасяване на всички задължения, отразени в нея - чл. 87, ал. 4 ДОПК.
Извод: Публичните задължения на заличени юридически лица се погасяват по чл. 168, т. 6 или т. 7 ДОПК само ако няма други отговорни лица; отписване по чл. 173 ДОПК е допустимо единствено при изтичане на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Дружества, непререгистрирани до 31.01.2017 г. и без подадено заявление за ликвидация до 31.12.2022 г., се считат за служебно заличени, за тях не се начисляват нови местни данъци и такси след заличаването, а начислените следва да се сторнират.
По въпроси 2, 3 и 4
Разпоредбата на чл. 625 от Търговския закон (ТЗ) определя кръга на лицата, които имат процесуална легитимация да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу търговец. Сред тези лица е и Националната агенция за приходите, която може да подаде такава молба при неизпълнение на публичноправно задължение към държавата или общините.
Текстът на становището, предоставен в запитването, прекъсва след израза "която може да подаде подобна молба за неизпълнение на публичноправно задължение към държавата или общините, ...", без да съдържа по-нататъшно изложение относно:
- реда за реализиране на възможността на общините за откриване на производство по несъстоятелност срещу юридически лица с регистрация в търговския регистър (въпрос 2);
- реда за присъединяване на общините към вече открито производство по несъстоятелност (въпрос 3);
- законния начин и случаите за заличаване на партиди на юридически лица с новосъздадени задължения след датата на прекратяване по смисъла на ТЗ (въпрос 4).
Поради прекъсване на текста в предоставеното становище липсва пълното съдържание на правния анализ и конкретните изводи на НАП по въпроси 2, 3 и 4.
Извод: В предоставената част от становището е посочено единствено, че НАП е сред лицата по чл. 625 ТЗ, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност за неизпълнени публичноправни задължения към държавата или общините; липсва останалата част от анализа и окончателните отговори на НАП по въпроси 2, 3 и 4.
