3_37-0005-1/07.02.2025 г.
ЗМДТ, чл. 9б;
ДОПК, чл.171, ал.1 и ал.2;
ДОПК, чл.172, ал.1 и ал.2
ОТНОСНО: погасителна давност за задължение за такса битови отпадъци (ТБО) за 2017 г., установено с АУЗ по реда на чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Според изложеното в запитването, на 28.11.2022 г. на едноличен търговец е издаден АУЗ № 1, с който са установени задължения за ТБО, за периода от 2017 г. до 2022г. Същият е обжалван на 22.12.2022 г. и на 10.01.2023 г. с Решение е отменен изцяло и върнат за издаване на нов АУЗ със задължителни указания.
При спазване на дадените задължителни указания е издаден нов АУЗ № 2 на 20.01.2023 г., с който отново са установени задължения за ТБО, за периода от 2017 г. до 2022 г. Същият е връчен, обжалван е частично и с Решение на директора на Дирекция МДТ е потвърден в обжалваната част. Против потвърдителното решение е подадена жалба до административния съд, който с Решение отменя АУЗ № 2 в обжалваната част. Общината е обжалвала първоинстанционното съдебно решение до ВАС, който с Решение, е оставил в сила същото.
В изпълнение на решението на ВАС, Общината е преизчислила ТБО и на едноличния търговец е връчено Уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 1 от ДОПК във вр. с чл.4 и чл. 9 от ЗМДТ за доброволно плащане на задължението. На 24.01.2025 г. от лицето е подадено писмо-уведомление до Общината с аргумент, че задължението за 2017 г. е погасено по давност.
Във връзка с горното е поставен въпросът има ли основание за подаване на възражение за изтекла погасителна по давност по изложения по-горе казус?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117/10.12.1997 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.81/24.09.2024 г.) и ДОПК (обн. ДВ. бр.105/29.12.2005 г., посл. доп. ДВ. бр.82/27.09.2024 г.) е изразено следното становище:
На основание чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители (според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ). Национална агенция за приходите е компетентна единствено относно издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ (чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ).
Способите за погасяване на задълженията са предвидени в процесуалния закон - ДОПК, който е приложим при събирането на публичните вземания - каквито са съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК задълженията за общински данъци и такси. Погасяването по давност на публично вземане е предвидено в чл. 168, т. 3 от ДОПК.
Най-общо давността е период от време, с изтичането на който, съответният нормативен акт свързва настъпването на определени правни последици. С изтичането на погасителната давност, в полза на длъжника възниква правото да се позове на давността и да откаже изпълнение. След изтичане на давността субективното право на взискателя не може да бъде принудително осъществено. Срокът на погасителната давност за публичните вземания е определен в нормите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и бива два вида: общ срок - 5 г. и абсолютен срок - 10 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на тази давност не се погасява самото публично вземане, а се погасява само правото да се търси с принудителни средства неговото събиране. Казано с други думи, ако след изтичане на давностния срок длъжникът доброволно плати своето задължение, то ще се счита за дължимо внесено и плащането ще се приеме като изпълнение на задължението на длъжника. В тази връзка лицето, което е платило след давностния срок, не може да поиска обратно платеното, с твърдението, че не е знаело, че задължението е погасено по давност и е можело да не плати (по аргумент чл. 174 от ДОПК).
Погасеното по давност задължение подлежи на прихващане при условията на чл.128, ал. 1, изречение второ от ДОПК, съгласно който може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Аналогична е и нормата на чл. 170, ал. 3 от ДОПК.
Петгодишната погасителна давност не се прилага служебно, а по инициатива на длъжника чрез подаване на искане, възражение или жалба, което е негово процесуално право. Срокът на погасителната давност спира или прекъсва при наличие на някое от основанията, предвидени в разпоредбите на чл. 172, ал. 1 или ал. 2 от ДОПК. За времето на спиране давностният срок не тече. Периодът на спиране не се включва в периода на давността - с него той се удължава.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК, 5-годишния давностен срок спира:
1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
В този случай, срокът на спирането е от датата на подаване на жалба срещу акта, с който е определено задължението, до приключването на административните и/или съдебните производства с влязло в сила решение на компетентния орган.
5. с налагането на обезпечителни мерки;
6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
След отпадане на обстоятелството, довело до спиране, давностният срок продължава да тече и се добавя към вече изтеклия до датата на спирането срок.
На основание чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПКдавността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова 5-годишна давност и към нея не се включва срокът преди възникване на обстоятелството.
В настоящия случай, погасителната 5-годишна давност за установеното задължение за ТБО за календарната 2017 г., съгласно общото правило за изчисляване на сроковете по чл. 22 от ДОПК, започва да тече считано от 01.01.2018 г. и изтича на 01.01.2023 г. Това би било приложимо, само ако не е налице някое от основанията за спиране или прекъсване на 5-годишния давностен срок. Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка, могат да се очертаят като безспорно осъществени следните основания за спиране, както и за прекъсване на 5-годишната погасителна давност:
В запитването е посочено, че срещу първоначално издадения АУЗ № 1 е подадена жалба на 22.12.2022 г. Налице е спиране на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК - когато актът, с който е определено задължението се обжалва. В случая от датата на подаване на жалбата до датата на отмяната на обжалвания АУЗ № 1 на 10.01.2023 г. с Решение на Директора на Дирекция МДТ при Общината е налице спиране на петгодишната погасителна давност, през който период давност по смисъла на чл. 171, ал.1 от ДОПК не тече. На практика са налице 20 дни, с които се удължава срокът на 5-годишната погасителна давност - до 21.01.2023 г., включително.
С издаването преди тази дата на АУЗ № 2/20.01.2023 г., давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК и е започнала да тече нова 5-годишна давност. Тази нова 5-годишна давност, съгласно правилата за изчисляване на сроковете по ДОПК, би изтекла на 20.01.2028 г., като тя също може да бъде спирана или прекъсвана при наличие на обстоятелствата по чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. В случая обаче, доколкото след окончателното решение на ВАС, този АУЗ № 2 е отменен в обжалваната му част, то остават задълженията само в необжалваната част. По отношение на тези задължения актът е влязъл в сила с изтичането на срока за обжалването му - 14 дни след връчването.
Същевременно следва да се държи сметка и за абсолютната давност, предвидена в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, съгласно която с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите на т. 1 - т. 5. Предвид това в настоящия случай абсолютната давност изтича на 01.01.2028 г., независимо от прекъсването на давността с издаването на АУЗ № 2/20.01.2023 г.
По силата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) публичните вземания се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
В запитването е изложено, че на 28.11.2022 г. на едноличен търговец е издаден АУЗ № 1, с който са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 2017 г. до 2022 г. Актът е обжалван на 22.12.2022 г. и с решение от 10.01.2023 г. е отменен изцяло и върнат за издаване на нов АУЗ със задължителни указания.
При спазване на дадените задължителни указания на 20.01.2023 г. е издаден нов АУЗ № 2, с който отново са установени задължения за ТБО за периода от 2017 г. до 2022 г. Актът е връчен, обжалван е частично и с решение на директора на дирекция "МДТ" е потвърден в обжалваната част. Срещу потвърдителното решение е подадена жалба до административния съд, който с решение отменя АУЗ № 2 в обжалваната част. Общината обжалва първоинстанционното съдебно решение пред ВАС, който с решение го оставя в сила.
В изпълнение на решението на ВАС общината преизчислява ТБО и на едноличния търговец е връчено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4 и чл. 9 от ЗМДТ за доброволно плащане на задължението. На 24.01.2025 г. лицето подава писмо-уведомление до общината с аргумент, че задължението за 2017 г. е погасено по давност.
Въпрос: Има ли основание за подаване на възражение за изтекла погасителна давност по изложената фактическа обстановка?
При тази фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ, бр. 117/10.12.1997 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 81/24.09.2024 г.) и ДОПК (обн. ДВ, бр. 105/29.12.2005 г., посл. доп. ДВ, бр. 82/27.09.2024 г.), е изразено следното становище.
Правна уредба относно установяване и събиране на местни такси
На основание чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.
Национална агенция за приходите е компетентна единствено относно издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ, съгласно чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ.
Способите за погасяване на задълженията са предвидени в процесуалния закон - ДОПК, който е приложим при събирането на публичните вземания. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК задълженията за общински данъци и такси са публични вземания.
Погасяването по давност на публично вземане е предвидено в чл. 168, т. 3 от ДОПК.
Извод: Установяването, събирането и обжалването на задълженията за ТБО се извършват по реда на ДОПК, като за тях се прилагат правилата за публични вземания, включително относно погасителната давност.
Обща характеристика на погасителната давност по ДОПК
Давността представлява период от време, с изтичането на който съответният нормативен акт свързва настъпването на определени правни последици. С изтичането на погасителната давност в полза на длъжника възниква правото да се позове на давността и да откаже изпълнение. След изтичане на давността субективното право на взискателя не може да бъде принудително осъществено.
Срокът на погасителната давност за публичните вземания е определен в чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и е два вида: общ срок - 5 години и абсолютен срок - 10 години.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
С изтичането на тази 5-годишна давност не се погасява самото публично вземане, а се погасява само правото да се търси с принудителни средства неговото събиране. Ако след изтичане на давностния срок длъжникът доброволно плати своето задължение, то се счита за дължимо внесено и плащането се приема като изпълнение на задължението. В тази връзка лицето, което е платило след давностния срок, не може да поиска обратно платеното с твърдение, че не е знаело, че задължението е погасено по давност и е можело да не плати, по аргумент от чл. 174 от ДОПК.
Погасеното по давност задължение подлежи на прихващане при условията на чл. 128, ал. 1, изречение второ от ДОПК, съгласно който може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност. Аналогична е и нормата на чл. 170, ал. 3 от ДОПК.
Петгодишната погасителна давност не се прилага служебно, а по инициатива на длъжника чрез подаване на искане, възражение или жалба, което е негово процесуално право.
Извод: За публичните вземания, включително ТБО, се прилага 5-годишна погасителна давност, която погасява възможността за принудително събиране, но не и самото вземане, и която се прилага само по инициатива на длъжника.
Спиране и прекъсване на погасителната давност
Срокът на погасителната давност спира или се прекъсва при наличие на основанията, предвидени в чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
За времето на спиране давностният срок не тече и периодът на спиране не се включва в периода на давността, като с него тя се удължава.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК 5-годишният давностен срок спира:
- 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
- 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
- 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
- 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. В този случай срокът на спирането е от датата на подаване на жалбата срещу акта, с който е определено задължението, до приключването на административните и/или съдебните производства с влязло в сила решение на компетентния орган;
- 5. с налагането на обезпечителни мерки;
- 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
След отпадане на обстоятелството, довело до спиране, давностният срок продължава да тече и се добавя към вече изтеклия до датата на спирането срок.
На основание чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова 5-годишна давност и към нея не се включва срокът преди възникване на обстоятелството.
Извод: Давността за публичните вземания може да спира при изрично посочените в чл. 172, ал. 1 от ДОПК хипотези и да се прекъсва при издаване на акт за установяване или при действия по принудително изпълнение, като при прекъсване започва да тече нов 5-годишен срок.
Приложение към задължението за ТБО за 2017 г.
В разглеждания случай погасителната 5-годишна давност за установеното задължение за ТБО за календарната 2017 г., съгласно общото правило за изчисляване на сроковете по чл. 22 от ДОПК, започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 01.01.2023 г. Това би било приложимо само ако не е налице някое от основанията за спиране или прекъсване на 5-годишния давностен срок.
Съгласно изложената фактическа обстановка могат да се очертаят като безспорно осъществени следните основания за спиране и за прекъсване на 5-годишната погасителна давност:
В запитването е посочено, че срещу първоначално издадения АУЗ № 1 е подадена жалба на 22.12.2022 г. Налице е спиране на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК - когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. В случая от датата на подаване на жалбата - 22.12.2022 г., до датата на отмяната на обжалвания АУЗ № 1 на 10.01.2023 г. с решение на директора на дирекция "МДТ" при общината е налице спиране на петгодишната погасителна давност, през който период давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК не тече.
На практика са налице 20 дни, с които се удължава срокът на 5-годишната погасителна давност - до 21.01.2023 г. включително.
С издаването преди тази дата на АУЗ № 2 от 20.01.2023 г. давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК и е започнала да тече нова 5-годишна давност. Тази нова 5-годишна давност, съгласно правилата за изчисляване на срокове по чл. 22 от ДОПК, започва да тече от датата на прекъсването - 20.01.2023 г., и изтича на 20.01.2028 г., при липса на други основания за спиране или прекъсване.
С оглед на това към датата на подаденото от лицето писмо-уведомление до общината - 24.01.2025 г., новият 5-годишен давностен срок, започнал да тече от 20.01.2023 г., не е изтекъл.
Извод: В конкретния случай задължението за ТБО за 2017 г. не е погасено по 5-годишната погасителна давност към 24.01.2025 г., поради спиране на давността при обжалване на АУЗ № 1 и последващо прекъсване с издаването на АУЗ № 2 на 20.01.2023 г., от която дата тече нов 5-годишен давностен срок.
