НАП: Задължително здравно осигуряване на български гражданин с руска пенсия при прекратяване на трудов договор

Изложена е следната фактическа обстановка: лицето е с двойно гражданство - руско и българско. Получава руска пенсия по старост от 06.11.2011 г. Към момента е работещ пенсионер, осигурена е от работодателя и има статус на осигурено лице.

Въпрос: След като напуснете работа, здравните Ви осигуровки ще се поемат ли от държавата или ще трябва да се осигурявате сама?

Обществените отношения в сферата на социалната сигурност между Република България и Руската Федерация са уредени с Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.2010 г., в сила от 20.03.2010 г., изм. и доп., бр. 54 от 16.06.2020 г., в сила от 20.06.2020 г.).

Съгласно чл. 3 от договора, той регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни, които са техни граждани, както и на членовете на семействата им, които са се подчинявали или се подчиняват на законодателството на една от договарящите страни.

Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, посочено в чл. 2 от него.

Съгласно чл. 2, по отношение на Република България договорът се отнася до:

• обезщетения за временна неработоспособност;
• обезщетения за майчинство;
• семейни помощи за деца;
• пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
• пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
• наследствени пенсии;
• пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, персонални пенсии);
• помощ при смърт.

По отношение на Руската федерация договорът се отнася до:

• обезщетения за временна нетрудоспособност;
• обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
• обезщетения за погребение;
• осигурителни пенсии за старост, осигурителни пенсии за инвалидност, осигурителни наследствени пенсии, както и фиксирани плащания към осигурителната пенсия, повишаване и/или увеличаване на фиксирани плащания към осигурителната пенсия и допълнителни плащания към осигурителната пенсия;
• пенсии, плащани в рамките на натрупващата пенсионна система, и други плащания за сметка на пенсионни спестявания;
• социални пенсии;
• плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука и професионална болест или на членове на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.

От посочената разпоредба следва, че в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. Поради това за лицата, граждани на Руската Федерация, се прилага общият ред за здравно осигуряване съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Извод: Договорът между Република България и Руската Федерация за социална сигурност не урежда здравно осигуряване, поради което за Вас се прилага общият ред по ЗЗО.

По отношение на задължителното здравно осигуряване съгласно българското законодателство се посочва следното:

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на страната, подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство.

За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.

Извод: Като български гражданин с двойно гражданство, който постоянно живее в България (повече от 183 дни годишно), Вие подлежите на задължително здравно осигуряване по ЗЗО.

Редът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски е уреден в чл. 40 от ЗЗО.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд са за сметка на държавния бюджет, определят се върху размера на пенсията или сбора от пенсии, без добавките към тях, и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

Националният осигурителен институт (НОИ) подава данни за лицата, които получават пенсия от държавното обществено осигуряване, по електронен път с декларация образец № 3 до 20-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят тези данни, и до 20-о число на месеца, следващ този на издаване на разпореждането за отпускане на пенсия (чл. 4, ал. 10, т. 1, буква "в" и чл. 4, ал. 11, т. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.).

Предвид изложеното, Вие не попадате в кръга на осигурените лица по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, тъй като не сте пенсионер от държавното обществено осигуряване и НОИ не подава данни за Вас с декларация образец № 3 за здравно осигуряване като такъв.

Извод: Държавата не поема здравноосигурителните Ви вноски като пенсионер, тъй като получавате пенсия от Руската федерация, а не пенсия от държавното обществено осигуряване в България.

Българските граждани, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО:

• вноските са за тяхна сметка;
• внасят се до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
• внасят се върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

В случай че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.

Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация.

Лицата, които имат задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 7, съгласно приложение № 5, за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание (чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.).

Декларацията се подава лично или от упълномощено лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

Извод: Ако не подлежите на здравно осигуряване на друго основание и не сте осигурена от държавния бюджет, сте длъжна да внасяте здравноосигурителни вноски за своя сметка по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и да подадете декларация образец № 7 в НАП.

В случай че за периода след прекратяване на трудовото правоотношение пребивавате постоянно на територията на Република България и не подлежите на осигуряване на друго основание, Вие ще дължите здравноосигурителни вноски изцяло за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

Извод: След напускане на работа, ако продължите да живеете постоянно в България и нямате друго основание за осигуряване, здравните Ви осигуровки няма да се поемат от държавата, а ще бъдат изцяло за Ваша сметка по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

Становището е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Валидността на становището е обусловена от съвпадението между описаната от Вас фактическа обстановка и действително установените факти при евентуално производство по ДОПК.