НАП: Данъчно третиране по ЗДДФЛ на доходи от наем на недвижими имоти при местни физически лица, изпратени да работят в чужбина

Изх. №94-00-24

04.05.2020 г.

чл. 4 от ЗДДФЛ

чл. 5 от ЗДДФЛ

чл. 31 от ЗДДФЛ

чл. 44, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ

чл. 45 от ЗДДФЛ

чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ

чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ

Според описаните в запитването данни, Вие сте български гражданин, който има сключен срочен трудов договор с български работодател. Живеете и работите в Република Сърбия. Не пребивавате повече от 183 дни в България. В Сърбия имате временно местожителство, адресна регистрация и работна виза. Посочвате, че живеете там с цялото си семейство, като срокът на пребиваване е една година с възможност за неговото удължаване. Притежавате недвижими имоти в България, които отдавате под наем. Съпругата Ви също получава доходи от наем на недвижимо имущество в страната. Уточнявате, че тя е собственик на ЕООД, в което се самоосигурява, като извършва управление на дейността на дружеството от разстояние. В Република Сърбия не работи и не се самоосигурява.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. По какъв ред следва да се облагат доходите от наем на недвижимо имущество предвид обстоятелството дали сте местно или чуждестранно физическо лице за данъчни цели за календарната 2020 година ?

2.Следва ли съпругата Ви да се осигурява като самоосигуряващо се лице в Република България за времето, през което упражнява трудовата си дейност на територията на Република Сърбия?

По първи въпрос:

Първостепенно значение за определяне на данъчните задължения на едно физическо лице е дефинирането му като местно или като чуждестранно. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ. Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство,с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.

Видно от изложеното в запитването, Вие сте изпратен от българско предприятие (работодател) в Република Сърбия за извършване на работа съгласно сключен срочен трудов договор, като пребивавате там временно заедно с членовете на Вашето семейство, т.е. изпълнен е критерият, посочен в чл. 4, т. 3 от ЗДДФЛ. Вие имате постоянен адрес в страната, т.е. налице е хипотезата на чл. 4, т. 1 от ЗДДФЛ. Предвид временното пребиваване в Република Сърбия, наличието на недвижими имоти в България, които отдавате под наем, както и предвид обстоятелството, че съпругата Ви е собственик на ЕООД, регистрирано в страната, то може да се предположи, че личните и икономически интереси, т.е. центърът на жизнените Ви интереси се намира в България (налице е хипотезата на чл. 4, т. 4 от ЗДДФЛ).

Предвид гореизложеното може да се допусне, че за данъчни цели Вие и съпругата Ви сте местни лица на България, тъй като са изпълнени критериите, посочени в чл. 4, т.1, 3 и 4 от ЗДДФЛ за местно лице на България.

Следва да имате предвид, че придобитите доходи на местните физически лица от отдаване под наем на недвижимо имущество се облагат по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ. На основание посочената разпоредба облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.

Доходите от наем, придобитиот местни физически лица, подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, чиято ставка е 10 на сто. Същите подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, Приложение № 4, в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Освен годишно придобитите доходи от наем от местни физически лица подлежат и на авансово облагане. При авансовото облагане от значение е статутът на платеца на дохода при определянето за начина на удържане, внасяне и деклариране на данъка.

Съгласно чл. 44, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от наем, дължи авансово данък, в размер 10 на сто, върху разликата между облагаемия доход по чл. 31

(придобитият доход, намален с 10 на сто разходи) и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка.

Когато платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на авансовия данък се определя и данъкът се удържа при изплащането на дохода от платеца, като същият има задължение да внесе данъка в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се удържа и внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира през платеца, че желае удържането на данък (чл. 65, ал. 13 от ЗДДФЛ).

На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. Съгласно чл. 56 от ЗДДФЛ декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.

За изплатените доходи и за удържания данък платецът издава сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, която представя на лицето, придобило дохода. Служебната бележка по чл. 45, ал. 5 от ЗДДФЛ се издава само при поискване от физическото лице в 14-дневен срок.

В срок до 28 февруари на следващата година предприятията или самоосигуряващите се лице - платци на доходи от наем са задължени да предоставят в НАП по електронен път справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, в която следва да посочат изплатените доходи от наем и удържаният данък.

Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася аваносов данък (наемател не е предприятие или самоосигуряващо се лице), аваносвият данък се внася от лицето, придобило дохода (наемодателя), в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година (чл. 67, ал. 2 от ЗДДФЛ).

В този случай декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава от физическото лице, придобило дохода, в сроковете за внасяне на дължимия от лицето данък - до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 55, ал. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Наемателите - физически лица, които не са самоосигуряващи се лица, не издават образците на "Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка" по чл. 45 от ЗДДФЛ за изплатения доход от наем, тъй като нямат задължение за удържане и внасяне на авансов данък. В тези случаи наемодателите - физически лица, на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, са задължени да издават документ за придобитите от тях доходи от наем, който да съдържа реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството(ЗСч).

Следва да имате предвид, че от изложеното в запитването не става ясно дали отдадените под наем недвижими имоти са придобити в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Същата съгласно разпоредбите на Семейния кодекс (СК)е бездялова - вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съпрузите имат равни права върху общото имущество и разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи (чл. 24, ал. 1 от СК). На това основание, доходът от отдаване под наем на недвижимо имущество, когато то е в режим на СИО, следва да се раздели поравно между двамата съпрузи, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго.

Необходимо е да имате предвид, че България има сключена двустраннo спогодбa за избягване на двойното облагане на дохода и имуществото (СИДДО) с Република Югославия. Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Иначе казано, по отношение облагането на физическо лице, което е местно лице за една от двете държави, разпоредбите на ЗДДФЛ се прилагат дотолкова, доколкото не противоречат на съответната Спогодба. При наличие на противоречие разпоредбите на Спогодбата се прилагат с приоритет пред тези на ЗДДФЛ.

По втори въпрос:

На 19 септември 2011 г. е подписана Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (Спогодбата), в сила от 1 февруари 2013 г. Процедурните правила за прилагане на Спогодбата са въведени с административно споразумение между двете Договарящи страни - Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (споразумението).

Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от същата и регулира социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете Договарящи държави.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 7 - чл. 10), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между Договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Спогодбата). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Спогодбата.

Нормата на чл. 7 от Спогодбата регламентира общото правило за определяне на приложимото законодателство. Съгласно цитираната разпоредба, по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната Договаряща държава, дори и когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата Договаряща държава, се прилага законодателството на първата Договаряща държава, освен ако с разпоредбите на член 8 и член 9 от тази Спогодба не е определено друго.

В чл. 8 от Спогодбата са разписани специалните разпоредби, представляващи изключение от общото правило.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Спогодбата, ако за самостоятелно заето лице се прилага законодателството на едната Договаряща държава и работи временно за своя сметка на територията на другата Договаряща държава, по отношение на тази работа за лицето се прилага законодателството само на първата Договаряща държава, но за не повече от 12 месеца.

Важно е да се подчертае, че в обхвата на Спогодбата не са регламентирани случаите на едновременно извършване на работа на територията на двете договарящи страни.

Административното споразумение за прилагане на Спогодбата въвежда процедурните правила по прилагането ѝ. Съгласно чл. 4, т. 1 от споразумението, когато законодателството на една от Договарящите страни е приложимо на основание чл. 8, ал. 2 от Спогодбата, институцията на тази Договаряща страна издава формуляр BG/SRB 101 (SRB/BG 101), удостоверяващ, че осигуреното лице остава подчинено на законодателството на въпросната страна. Компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство по Спогодбата е Националната агенция за приходите (НАП).

Документите, които следва да се подадат в компетентната териториална дирекция на НАП за издаване на въпросното удостоверение са искане, в което да е описана цялата фактическа обстановка, периодите на работа на територията на другата Договаряща държава, адрес на месторабота в приемащата държава и др.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Споразумението, удостоверение за приложимото законодателство може да се издаде и за минал период.

При условие, че за г-жа ............. бъде издадено удостоверение BG/SRB 101, то за периода, посочен във формуляра за нея остава приложимо българското осигурително законодателство и задължителните осигурителни вноски за рисковете обхванати от Спогодбата, се внасят в Република България по реда и в размерите, предвидени в КСО и ЗЗО.