НАП: Осигурителен статус и данъчно третиране на доходи от патентна дейност при отдаване на стаи за туристи

КСО - чл. 4, ал. 3, т. 1, ал. 4 и ал. 6, чл. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 10;

НООСЛБГРЧМЛ - чл. 1, ал. 5, т. 2;

НЕВДПОВ - чл. 3, ал. 3, т. 1-4

ОТНОСНО: Данъчно облагане и задължително обществено осигуряване при деклариране на доходи, подлежащи на облагане с патентен данък

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........../14.12.2015 г., Ви уведомяваме за следното:

Фактическа обстановка:

Физическо лице, работещо на постоянен трудов договор, отдава през летните месеци на туристи 5 бр. самостоятелни стаи, които са негова собственост. Лицето е български гражданин, няма регистрирана фирма и не е едноличен търговец. За тази си дейност подава декларация по чл. 61н от ЗМДТ и заплаща патентен данък и туристическа такса към съответната община по местонахождение на имота. Освен това, до 30 април на годината подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която попълва Приложение № 1 и Приложение № 7.

Въпроси:

1. Какъв е процентът на нормативно-признатите разходи за този вид патентна дейност?
2. Дължат ли се данъци, осигуровки и други такси, предвид факта, че лицето не е самоосигуряващо се, а е осигурено за всички социални рискове от работодателя си?
3. Какви декларации, приложения, справки и др. подобни следва да се подават при така изложената ситуация и съответно в какви срокове?

При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване и данъчно облагане доходите на физическите лица, изразяваме следното становище:

По прилагане на ЗДДФЛ:

Извършваната дейност от лицето - отдаване на 5 броя стаи под наем на туристи през летния сезон е посочена като облагаема с патентен данък съгласно чл. 61з, ал.1 от ЗМДТ във връзка с приложение № 4, т.1 към същия закон.

Патентният данък е годишен и се определя от Общинския съвет в граници съгласно приложение № 4 от закона в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община. Предвид това, дължимият данък е в зависимост от дейността и местонахождението на обекта в съответната община, а не от размера на дохода, реализиран от съответната дейност.

Законът за местни данъци и такси и ЗДДФЛ за целите на определяне на данъка не предвиждат приспадане на нормативно признати разходи от реализирания доход от патентна дейност и формиране на облагаема основа.

Освен патентен данък за дейността, други допълнителни данъци и такси върху дохода от патентна дейност не се дължат съгласно данъчните закони. Туристически данък се дължи на основание чл.61р от ЗМДТ.

По отношение на получения доход от патентна дейност се подава годишна данъчна декларация до 30 април на следващата година, като се попълва приложение № 7. Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на физическото лице, включително ЕТ, носител на задължението за данъка. Подава се и патентна декларация съгласно чл. 61н от ЗМДТ до 31 януари на съответната година или непосредствено преди започване на дейността, ако същата започне след тази дата. Декларация се подава и в случаите предвидени съгласно ал. 3 и ал. 4 на чл. 61н от ЗМДТ.

По прилагане на осигурителното законодателство:

Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Задължителното обществено осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като самоосигуряващи се лица те се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Когато имат отпусната пенсия, се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване само по желание (чл. 4, ал. 6 от КСО).

Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, при определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид:

1. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 17.02.2015 г.) за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, чийто облагаем доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд; при определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества - възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти;

3. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 17.02.2015 г.) за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, на които облагаемият доход се определя по реда на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - облагаемият доход по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, получен от упражняване на трудовата дейност; при определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет;

4. (посл. изм. - ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г.) за самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по реда на Закона за местните данъци и такси - еднолични търговци или регистрирани като упражняващи свободна професия, или занаятчийска дейност - доходът, получен от упражняването на съответната дейност, определен по условията на т. 1 и 3.

От цитираните разпоредби следва, че лицата, които плащат патентен данък и не са еднолични търговци, определят окончателен размер на осигурителния доход по реда, определен за лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност. Това означава, че за целите на годишното изравняване на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО се взема предвидоблагаемият доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В този смисъл са и дадените указания към Приложение № 7 - доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, което се подава от посочените лица заедно с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Без оглед гореизложеното Ви уведомяваме, че писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което запитванията по прилагане на данъчното и осигурително законодателство следва да са отправени от името на съответното задължено лице, да съдържат идентифициращите му данни и адрес за кореспонденция и да са подписани от представляващия подател или негов пълномощник, а когато са подадени по електронен път, да са подписани с електронен подпис. Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4 от ДОПК - името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца, адресите по чл. 8 и 28. Идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2 на чл. 84 от ДОПК, се идентифицират чрез служебен номер. На основание чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно (не се изисква нотариална заверка на подписите).