НАП: Задължително здравно осигуряване на чужди граждани със синя карта на ЕС по чл. 33, ал. 1, т. 4б от ЗЗО

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за здравното осигуряване по отношение на чужди граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС"

В запитвания, подадени чрез Системата за сигурно електронно връчване до Централно управление на НАП, се иска становище по допълненията в чл. 33, ал. 1 и чл. 34, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), направени с §6 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗИД ЗТМТМ), обн. ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: От кого (работодател и/или служител) и в какъв размер се дължат осигурителните вноски за здравно осигуряване при полагане на труд на основание на трудов договор, сключен между български работодател и гражданин на трета държава, получил разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" в България?

Въпрос 2: Дължат ли се здравноосигурителни вноски във връзка с трудови договори между български работодател и чужденец със "Синя карта на ЕС", ако трудовият договор е бил сключен преди влизане в сила на чл. 33, ал. 1, т. 4б от ЗЗО (ДВ, бр. 8 от 2023 г.)?

Въпрос 3: Ако отговорът на втори въпрос е положителен, от кой момент следва да започне плащането на осигурителните вноски за здравно осигуряване във връзка с трудов договор между български работодател и чужденец със "Синя карта на ЕС", ако трудовият договор е бил сключен преди влизане в сила на чл. 33, ал. 1, т. 4б от ЗЗО (ДВ, бр. 8 от 2023 г.)?

Въпрос 4: От кой момент гражданинът на трета държава, получил разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" в България, може да се ползва от правата, предоставени на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК? По-конкретно: необходимо ли е за сметка на чужденеца със "Синя карта на ЕС" да са заплащани здравноосигурителни вноски за определен период, преди той да може да ползва здравноосигурителните си права, включително правото да има личен лекар?

Предвид функционалната компетентност на НАП се изразява следното принципно становище по поставените въпроси.

1. Допълнение в чл. 33, ал. 1 от ЗЗО и обхват на задължително осигурените лица

С §6 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗТМТМ в ЗЗО е направено допълнение, като в чл. 33, ал. 1 е създадена т. 4б със следното съдържание: "чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".

На основание новосъздадената т. 4б в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗО в кръга на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лица се включват и чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".

По отношение на граждани на трети държави (държава извън ЕС), на които разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" е издадено преди влизането в сила на допълнението в чл. 33, ал. 1 от ЗЗО, законодателят не е предвидил в ЗИД на ЗТМТМ специален режим относно възникването на задължението за здравно осигуряване.

Следователно задължението за здравно осигуряване на тези лица възниква от датата на влизане в сила на разпоредбата. Параграф 6 от ЗИД на ЗТМТМ влиза в сила 3 дни след обнародването на закона в "Държавен вестник". От същата дата (датата на влизане в сила на цитираната разпоредба) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", влизат в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица.

Съответно работодателят (осигуряващият) има задължение да внася здравноосигурителни вноски за тях по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, както и да подава данни по реда на чл. 39, ал. 1 и 2 от същия закон.

В този аспект чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", които упражняват трудова дейност по трудово правоотношение към датата на влизане в сила на чл. 33, ал. 1, т. 4б от ЗЗО, имат качество на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

Във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО осигуряващият има задължение да внася здравноосигурителни вноски за тях пропорционално за дните, за които лицата подлежат на задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО - съответно за 2 работни дни за месец януари 2023 г. (след датата на влизане в сила на чл. 33, ал. 1, т. 4б от ЗЗО).

В този случай, във връзка с различния осигурителен доход за социално и здравно осигуряване за месец януари 2023 г., осигурителят/осигуряващият следва да попълни и подаде 2 броя декларации образец №1 "Данни за осигуреното лице", приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица:

• една декларация - във връзка с осигурителния доход само за държавното обществено осигуряване (ДОО) за целия месец януари;
• още една декларация - с осигурителен доход само за здравно осигуряване.

Извод: Чуждите граждани със "Синя карта на ЕС" се включват в кръга на задължително осигурените по чл. 33, ал. 1, т. 4б от ЗЗО от датата на влизане в сила на §6 от ЗИД на ЗТМТМ, като от тази дата работодателят дължи здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и подава съответните данни по чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО, включително чрез две декларации образец №1 за януари 2023 г. при различен осигурителен доход за ДОО и за здравно осигуряване.

2. Компетентност по четвърти въпрос

Четвърти въпрос е от компетентността на Националната здравноосигурителна каса.

Извод: НАП не се произнася по въпрос 4, тъй като той е в правомощията на НЗОК.

3. Относно приложимостта на ДОПК и изискванията към запитванията

Във връзка с твърдението, че позоваването на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е неотносимо, тъй като в случая не се прилага хипотезата на някое от производствата, лимитативно изброени в разпоредбата на чл. 1 от кодекса, се посочва следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ДОПК с този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.

Разпоредбите на ДОПК са приложими не само по отношение на конкретните производства, а и във връзка с осъществяване на кореспонденция с лицата, не само в хода на образувано производство, но и при подадени от лицата запитвания.

По отношение на всички отправени към НАП запитвания, свързани с приложение на данъчното и осигурителното законодателство, са приложими процесуалните норми на ДОПК, независимо че поставените въпроси биха могли да бъдат свързани с приложението на материалното данъчно или осигурително законодателство.

Ето защо предоставянето на идентификационните данни на дружеството и на физическото лице, с което е свързано запитването, както и изразяването на собствено мотивирано становище по поставените въпроси, е необходимо условие, за да се ангажира администрацията с направеното запитване.

Извод: ДОПК се прилага и при кореспонденция и запитвания до НАП, поради което за разглеждане на запитванията е необходимо предоставяне на идентификационни данни и собствено мотивирано становище на запитващия.