ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Вашe запитванe с вх. №55-0002-175/05.05.2025 г., относно прилагане разпоредбите на ЗДДС.
След допълнително проведен телефонен разговор по повод предоставяне на подробна информация се изясни следната фактическа обстановка:
Дружество закупува употребяван автомобил от белгийски търг. Транспортирането на стоката започва от територията на Нидерландия и завършва на територията на страната. За продажбата на автомобила и удържаните за сметка на дружеството такси и транспортни разходи е издадена фактура от регистриран за целите на ДДС белгийски доставчик. Към запитването е приложена фактура за автомобила, в която е вписано основание за неначисляване на данък - освобождаване от ДДС като тристранна операция, сторниране и чл. 141 и 197 от Директива 2006/112/ЕО.
Поставен е следният въпрос:
Относим ли е специалният ред на облагане на маржа на цената по чл. 143 от ЗДДС при последваща продажба на автомобила в страната или следва да се приложи общият ред на облагане по ЗДДС, предвид вписаното във фактурата основание за неначисляване на данък?
В отговор на въпроса и съобразявайки действащото законодателство, изразявам следното становище:
Тристранна операция, съгласно чл. 15 от ЗДДС, който транспонира разпоредбата на чл. 141 от Директива 2006/112/ЕО, е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява данък върху добавената стойност като получател по доставката.
На основание чл. 17, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.
Когато е налице тристранна операция, посредникът от държава членка Б е освободен от ДДС за извършеното от него вътреобщностно придобиване в държавата членка, в която пристига стоката, като последващото облагане на доставката следва да бъде понесено в същата държава членка от данъчно задължено лице В.
Специалният ред за облагане на маржа на цената е приложим, ако за българското дружество са изпълнени условията на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС - стоката е втора употреба, закупена е с цел последваща продажба и доставчикът е приложил специален ред на облагане на маржа на цената.
От приложената фактура е видно, че доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в Белгия и при продажбата на автомобила същият не е приложил специалния ред на облагане маржа на цената, а като основание за неначисляване на данък са посочени чл. 141 и чл. 197 от Директива 2006/112/ЕО. С оглед тези разпоредби, e налице тристранна операция, като с издадената фактура е документирана доставка, извършена от посредника (белгийския търговец) към придобиващия в тристранна операция (българското дружество), за която не е начислен данък от посредника, тъй като на основание чл. 82, ал. 3 от закона, ДДС е изискуем от придобиващия.
Предвид гореизложеното и независимо от обстоятелството, че предмет на доставката е употребяван автомобил, предназначен за продажба, при последващата доставка на стоката, специалният ред на облагане на маржа на цената е неприложим.
При последващата продажба на автомобила на територията на страната е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Данъчната основа по доставката се определя по общия ред, предвиден в чл. 26 от закона, като върху тази сума дружеството следва да начисли ДДС съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Дружество закупува употребяван автомобил от белгийски търг. Транспортирането на стоката започва от територията на Нидерландия и завършва на територията на страната. За продажбата на автомобила и удържаните за сметка на дружеството такси и транспортни разходи е издадена фактура от регистриран за целите на ДДС белгийски доставчик. Към запитването е приложена фактура за автомобила, в която е вписано основание за неначисляване на данък - освобождаване от ДДС като тристранна операция, сторниране и чл. 141 и 197 от Директива 2006/112/ЕО.
Въпрос: Относим ли е специалният ред на облагане на маржа на цената по чл. 143 от ЗДДС при последваща продажба на автомобила в страната или следва да се приложи общият ред на облагане по ЗДДС, предвид вписаното във фактурата основание за неначисляване на данък?
Тристранна операция, съгласно чл. 15 от ЗДДС, който транспонира разпоредбата на чл. 141 от Директива 2006/112/ЕО, е доставка на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
- регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
- стоките се транспортират директно от А до В;
- посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
- придобиващият начислява данък върху добавената стойност като получател по доставката.
На основание чл. 17, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.
Когато е налице тристранна операция, посредникът от държава членка Б е освободен от ДДС за извършеното от него вътреобщностно придобиване в държавата членка, в която пристига стоката, като последващото облагане на доставката следва да бъде понесено в същата държава членка от данъчно задължено лице В.
Специалният ред за облагане на маржа на цената е приложим, ако за българското дружество са изпълнени условията на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС - стоката е втора употреба, закупена е с цел последваща продажба и доставчикът е приложил специален ред на облагане на маржа на цената.
От приложената фактура е видно, че доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в Белгия и при продажбата на автомобила същият не е приложил специалния ред на облагане на маржа на цената, а като основание за неначисляване на данък са посочени чл. 141 и чл. 197 от Директива 2006/112/ЕО.
С оглед тези разпоредби е налице тристранна операция, като с издадената фактура е документирана доставка, извършена от посредника (белгийския търговец) към придобиващия в тристранна операция (българското дружество), за която не е начислен данък от посредника, тъй като на основание чл. 82, ал. 3 от закона ДДС е изискуем от придобиващия.
Предвид гореизложеното и независимо от обстоятелството, че предмет на доставката е употребяван автомобил, предназначен за продажба, при последващата доставка на стоката специалният ред на облагане на маржа на цената е неприложим.
При последващата продажба на автомобила на територията на страната е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Данъчната основа по доставката се определя по общия ред, предвиден в чл. 26 от закона, като върху тази сума дружеството следва да начисли ДДС съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Специалният ред на облагане на маржа на цената по чл. 143 от ЗДДС не е приложим при последващата продажба на автомобила; следва да се приложи общият ред на облагане по ЗДДС, като доставката е облагаема по чл. 12, ал. 1, данъчната основа се определя по чл. 26, а ДДС се начислява по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Позоваването на чл. 17, ал. 3 от ДОПК е допустимо само ако в производство по ДОПК се установи фактическа обстановка, съответстваща на описаната в запитването.
