ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... е постъпило Ваше запитване с вх. № 07-00-355/20.09.2022 г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас юридическо лице "Н Ф К" ЕООД е с предмет на дейност консултации и изготвяне на необходимите документи за кредитиране на юридически и физически лица от финансови институции. Дружеството има подписан агентски договор с лицензирана компания "Н И К" ООД, кредитен посредник с лиценз от БНБ, като се прилага копие от договора към запитването. "Н Ф К" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице от 14.09.2022 г. Фактурите, които издавате, са единствено към "Н И К" ООД. Като техни агенти подпомагате дейността им в региона на гр. П, гр. С и гр. Х, като за всеки привлечен клиент получавате възнаграждение от тях по определена таблица, посочена в договора.
Изразявате становище, че издаваните от Вас фактури към "Н И К" ООД са с предмет освободена доставка по чл. 46, ал. 1 от ЗДДС.
Поставен е следният въпрос: Попадат ли в освободените сделки по чл. 46, ал. 1 от ЗДДС сделките по агентския договор между Вас и "Н И К" ООД?
С оглед на изложената фактическа обстановка и предвид приложимото законодателство в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, е освободена доставка. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС кореспондира с чл. 135, т. 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО, съгласно който държавите-членки освобождават отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска.
Съгласно тълкуването на Съда на ЕО, обективирано в § 23 от Решение № 435/05, "Терминът "договаряне", съдържащ се в член 13, Б, буква г), точки 1-5 от Шеста директива, няма определение в същата директива. Съдът обаче се е произнасял в контекста на точка 5 от тази разпоредба, че това понятие има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Всъщност дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като една отделна посредническа дейност. В този смисъл, целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да сключат договор две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес, що се отнася до съдържанието на договора (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 г. по дело CSC Financial Services, C‑235/00, Recueil, стр. I‑10237, точка 39)."
В този контекст, в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да се разграничат двете хипотези на "договаряне":
- договаряне на кредит от лице, което го отпуска, което само по себе си не следва да се разглежда като отделна доставка, доколкото отпускането на кредит, което става въз основа на договор, включва в себе си самото договаряне;
- договаряне, осъществено от лице, различно от лицето, което отпуска кредита.
Не е налице дейност по договаряне, когато една от страните по договора възложи на подизпълнител част от материално-техническите действия, свързани с договора (вж. в този смисъл Решение по дело CSC Financial Services, посочено по-горе, точка 40).
В случая, за да се приеме, че "услуги по договаряне" са освободени по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, релевантен е фактът дали въпросните посреднически услуги са осигурили на лицето, отпускащо кредита, сключването на договор за отпускане на кредит с клиент. Консултациите на потенциални клиенти, рекламирането на съответните кредити, отчитането на резултатите от неуспешни преговори и обработване на данни, свързани с проучвания на клиенти, довели до неблагоприятни изводи относно техния кредитен рейтинг, съответно до несключване на договори за кредит, не следва да се третират като доставки по "договаряне на кредит" и нямат характер на освободени доставки. Следва да се направи ясно разграничаване на доставките по договарянето и доставките, които представляват доставки на материали или административни, технически, рекламни, обработка на информация или други услуги. В случаите, при които посредникът не е обвързал в договор доставчика и получателя на услугата по отпускане на кредит, тези доставки не следва да се разглеждат като освободена услуга по договаряне на кредит, а всяка от тях следва да бъде третирана данъчно по общите правила на закона.
Видно от приложения към запитването договор, дружеството "Н И К" ООД е кредитен посредник по смисъла на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, който предлага услуги по свързване пряко или непряко на клиенти с търговски банки във връзка с отпускане на кредити.
От друга страна, дейността на "Н Ф К" ЕООД е свързана с популяризиране, препоръчване и рекламиране на предлаганите от кредитния посредник "Н И К" ООД услуги. Според договора "Н Ф К" ЕООД не притежава качеството "кредитен посредник", а съдейства единствено за насочване на потенциални клиенти, имащи нужда от съдействие при търсене на кредит, към посредника, като съдействието се изразява в предоставяне на рекламни и информационни материали, предоставяне на проект на документация за сключване на договор за кредитно посредничество, консултиране относно условията и документите, които са необходими пред "Н И К" ООД за сключване на договор за кредитно посредничество и пр.
В тази връзка считам че доставките които извършвате, нямат характер на посреднически услуги по договаряне на кредит, а представляват услуги по консултации на потенциални клиенти, рекламиране на съответните кредити и други административни и технически услуги във връзка с популяризиране на дейността на посредника. Поради изложеното, услугите следва да бъдат третирани данъчно по общите правила на закона и не попадат в кръга на освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Представено е запитване относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от "Н Ф К" ЕООД.
Фактическата обстановка е следната: "Н Ф К" ЕООД осъществява дейност по консултации и изготвяне на необходимите документи за кредитиране на юридически и физически лица от финансови институции. Дружеството има подписан агентски договор с лицензирана компания "Н И К" ООД, която е кредитен посредник с лиценз от БНБ. Към запитването е приложено копие от договора. "Н Ф К" ЕООД е регистрирано по ЗДДС от 14.09.2022 г. Фактурите, които издава, са единствено към "Н И К" ООД. Като агент на "Н И К" ООД дружеството подпомага дейността му в региона на гр. П, гр. С и гр. Х, като за всеки привлечен клиент получава възнаграждение по определена в договора таблица. Запитващият изразява становище, че издаваните фактури към "Н И К" ООД са с предмет освободена доставка по чл. 46, ал. 1 от ЗДДС.
Въпрос: Попадат ли в освободените сделки по чл. 46, ал. 1 от ЗДДС сделките по агентския договор между Вас и "Н И К" ООД?
С оглед на изложената фактическа обстановка и приложимото законодателство в областта на ДДС се прави следният правен анализ.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, представлява освободена доставка.
Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС кореспондира с чл. 135, т. 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО, съгласно който държавите членки освобождават отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска.
Съгласно тълкуването на Съда на Европейския съюз, обективирано в § 23 от Решение № 435/05, терминът "договаряне", съдържащ се в член 13, Б, буква г), точки 1-5 от Шеста директива, няма определение в самата директива. Съдът е приел, в контекста на точка 5 от тази разпоредба, че това понятие обозначава дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Дейността по договарянето представлява услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като отделна посредническа дейност. Целта на такава дейност е да се направи необходимото, за да сключат договор две страни, без преговарящият да има собствен интерес относно съдържанието на договора. В тази връзка се цитира Решение от 13 декември 2001 г. по дело CSC Financial Services, C‑235/00, Recueil, стр. I‑10237, точка 39.
В този контекст, при прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да се разграничат две хипотези на "договаряне":
- договаряне на кредит от лицето, което го отпуска, което не следва да се разглежда като отделна доставка, тъй като отпускането на кредит въз основа на договор включва в себе си самото договаряне;
- договаряне, осъществено от лице, различно от лицето, което отпуска кредита.
Не е налице дейност по договаряне, когато една от страните по договора възлага на подизпълнител част от материално-техническите действия, свързани с договора. В тази насока се позовава Решението по дело CSC Financial Services, посочено по-горе, точка 40.
За да се приеме, че "услуги по договаряне" са освободени по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, релевантно е дали конкретните посреднически услуги са осигурили на лицето, отпускащо кредита, сключването на договор за отпускане на кредит с клиент.
Консултациите на потенциални клиенти, рекламирането на съответните кредити, отчитането на резултатите от неуспешни преговори и обработването на данни, свързани с проучвания на клиенти, довели до неблагоприятни изводи относно техния кредитен рейтинг и съответно до несключване на договори за кредит, не следва да се третират като доставки по "договаряне на кредит" и нямат характер на освободени доставки.
Необходимо е ясно разграничаване между доставките по договаряне и доставките, които представляват доставки на материали или административни, технически, рекламни, обработка на информация или други услуги. В случаите, при които посредникът не е обвързал в договор доставчика и получателя на услугата по отпускане на кредит, тези доставки не следва да се разглеждат като освободена услуга по договаряне на кредит, а всяка от тях следва да бъде третирана данъчно по общите правила на закона.
От приложения към запитването договор е видно, че "Н И К" ООД е кредитен посредник по смисъла на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, който предлага услуги по свързване пряко или непряко на клиенти с търговски банки във връзка с отпускане на кредити.
От друга страна, дейността на "Н Ф К" ЕООД по договора е свързана с популяризиране, препоръчване и рекламиране на предлаганите от кредитния посредник "Н И К" ООД услуги. Според договора "Н Ф К" ЕООД не притежава качеството "кредитен посредник", а единствено съдейства за насочване на потенциални клиенти, имащи нужда от съдействие при търсене на кредит, към посредника. Това съдействие се изразява в:
- предоставяне на рекламни и информационни материали;
- предоставяне на проект на документация за сключване на договор за кредитно посредничество;
- консултиране относно условията и документите, които са необходими пред "Н И К" ООД за сключване на договор за кредитно посредничество;
- и други подобни действия.
На тази основа се приема, че доставките, които "Н Ф К" ЕООД извършва, нямат характер на посреднически услуги по договаряне на кредит, а представляват услуги по консултации на потенциални клиенти, рекламиране на съответните кредити и други административни и технически услуги, свързани с популяризиране дейността на посредника.
Извод: Услугите, които "Н Ф К" ЕООД извършва по агентския договор с "Н И К" ООД, не представляват освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а следва да се третират данъчно по общите правила на закона.
Настоящото становище е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Валидността на становището е обусловена от съвпадението между описаната във запитването фактическа обстановка и действително установените факти; при различие не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
