Изх. № М-29-00-6
Дата: 12.05.2020 год.
ЗДДС, чл. 118, ал. 18;
Наредба №Н-18, чл. 52з, ал. 3;
Наредба № Н-18/2006 г., Приложение № 29.
ОТНОСНО: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) и Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.).
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е постъпило Ваше писмо, заведено с вх. №М-29-00-6/24.01.2020 г. В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
МБАЛ "......." АД е търговско дружество и трябва да внедри софтуер по Наредба №Н-18/2006 г. за реализираните продажби. В случая дружеството извършва медицински услуги и поради факта, че е длъжно по Закона за здравето да лекува безотказно, независимо дали ще получи плащане или пациентът е неосигурен и не може да плати услугата. Това става ясно след проведеното лечение. Налице са и много здравно неосигурени пациенти и социално слаби, но нерегистрирани като такива, които трябва да бъдат приети за лечение.
Приет е здравноосигурен пациент по клинична пътека (КП), но по някаква причина (може и техническа или софтуерна грешка) не е изпълнен алгоритъмът на КП, тогава РЗОК отказва плащане за това лице, а болницата няма основание да иска пари от здравноосигурено лице. Реално срещу това УНП няма да постъпи плащане. В тази връзка посочвате, че не е редно едно лечебно заведение да генерира "кухи" приходи, без да са налични плащания и да плаща данък печалба от 10%.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как да процедира дружеството?
Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
На основание чл. 52з, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в Приложение № 29 изисквания. Софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект с изключение на софтуер по чл. 52а, ал. 2.
Съгласно т. 9 от Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. при въвеждане в софтуера на информация за продажба софтуерът генерира уникален номер на продажба (УНП) - това е правило, по което функционира всеки СУПТО. Изискването е валидно за всички продажби, независимо от начина, по който ще бъдат платени - по начин, изискващ издаване на фискален бон (ФБ), или по начин, неизискващ издаването на такъв, както и независимо от това дали продажбата ще бъде платена или не. В контекста на зададения въпрос е необходимо да се има предвид, че въвеждане на информация за продажба, по която не са налични плащания, не означава автоматично генериране на задължение за плащане на корпоративен данък. В това отношение са приложими разпоредбите на счетоводното законодателство и Закона за корпоративното подоходно облагане.
С оглед гореизложеното, при въвеждане на информация за продажба в СУПТО, софтуерът трябва задължително да генерира УНП.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В Централно управление на НАП е постъпило писмо, в което е изложена следната фактическа обстановка:
МБАЛ "......." АД е търговско дружество, което трябва да внедри софтуер по Наредба № Н-18/2006 г. за реализираните продажби. Дружеството извършва медицински услуги и по силата на Закона за здравето е длъжно да лекува безотказно, независимо дали ще получи плащане, включително когато пациентът е неосигурен и не може да плати услугата. Това става ясно след проведеното лечение. Налице са много здравно неосигурени пациенти и социално слаби, но нерегистрирани като такива, които трябва да бъдат приети за лечение.
Описва се хипотеза, при която е приет здравноосигурен пациент по клинична пътека (КП), но по някаква причина (включително техническа или софтуерна грешка) не е изпълнен алгоритъмът на КП. В такъв случай РЗОК отказва плащане за това лице, а болницата няма основание да иска пари от здравноосигурено лице. Реално срещу този уникален номер на продажба (УНП) няма да постъпи плащане.
Посочва се, че не е редно лечебно заведение да генерира "кухи" приходи без налични плащания и да плаща 10% данък печалба.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Как да процедира дружеството?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, се изразява следното становище:
Съгласно чл. 52з, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на изискванията, посочени в Приложение № 29. Софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект, с изключение на софтуер по чл. 52а, ал. 2.
Съгласно т. 9 от Приложение № 29 на Наредба № Н-18/2006 г., при въвеждане в софтуера на информация за продажба, софтуерът генерира уникален номер на продажба (УНП). Това е правило, по което функционира всеки софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО). Изискването е валидно за всички продажби, независимо от начина на плащане - по начин, изискващ издаване на фискален бон (ФБ), или по начин, неизискващ издаването на такъв, както и независимо от това дали продажбата ще бъде платена или не.
В контекста на зададения въпрос се подчертава, че въвеждането на информация за продажба, по която не са налични плащания, не означава автоматично възникване на задължение за плащане на корпоративен данък. В това отношение са приложими разпоредбите на счетоводното законодателство и Закона за корпоративното подоходно облагане.
Извод: При въвеждане на информация за продажба в СУПТО софтуерът задължително трябва да генерира УНП, като самото наличие на продажба без плащане не води автоматично до задължение за корпоративен данък; за данъчното третиране са приложими счетоводното законодателство и ЗКПО.
