Относно:Определяне на датата на придобиване на обособена част от търговско предприятие по чл. 15 от Търговския закон /ТЗ/
В Дирекция ОДОП ...... постъпи писмено запитване с вх. № 08-00-4 от 22.07.2021 г., относно определяне на датата на придобиване на обособена част от търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Налице е договор за покупко-продажба на обособена част от търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ. В този договор, датата на придобиване и полагане на нотариално заверените от двете страни подписи е 29.04.2021 г. Юридическото лице, придобило обособена част от търговско предприятие вписва това обстоятелство в Търговския регистър на 17.05.2021 г. Задълженото лице подава данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 09.07.2021 г.
Поставени са следните въпроси:
1. На коя дата следва да се счита, че са придобити недвижимите имоти записани в договора за покупко-продажба на обособена част от търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ - датата на нотариално заверения договор 29.04.2021 г. или датата на вписване на този договор в Търговския регистър, а именно 17.05.2021 г.?
2. От коя дата следва да започне двумесечния срок, в който данъчно задълженото лице има право да подаде данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ без да му бъде наложена санкция за закъснение в декларирането на недвижимия имот?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки приложимата нормативна уредба изразявам следното становище:
Първи въпрос:
Следва да имате предвид, че от 01.01.2006 г., администрирането на местните данъци и такси премина в компетентност на общините по силата на закона. Член 4, ал. 1 от ЗМДТ изрично указва, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В компетентност на изпълнителния директор на НАП е само издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ и ДОПК, за унифициране практиката на органите на общинската администрация при прилагането на определени разпоредби, които пораждат неясноти при тяхното тълкуване и/или прилагане, поради което не е от компетентността на НАП изразяване на становище свързано с прилагане на ТЗ и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и определяне на датата на придобиване на недвижими имоти във връзка с продажба на обособена част от търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ. Същият въпрос има характер на правна консултация.
Втори въпрос:
Според правилото на чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ не се подават за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от глава втора на ЗМДТ. Тази разпоредба има за цел да облекчи административната тежест за данъкоплатците и е съобразена с обстоятелството, че предмет на придобиване в тези случаи са имоти, респ. ограничени вещни права върху тях, за които в общината е подадена декларация, т.е. общината вече разполага с информацията, необходима за определяне на данъчната оценка и данъка върху недвижимите имоти. Поради тази причина в нормата на ал. 5 на чл. 51 законодателят е предвидил задължение за общинския служител в едномесечен срок от получаване на уведомлението от службата по вписвания да определи годишния данък за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижимите имоти въз основа на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка при придобиване на имущества.
Други хипотези на придобиване на недвижими имоти са уредени в чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ, където са изброени изчерпателно случаите, при които задължението за подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ се запазва: за новопостроени сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ; за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване; при придобиване на имот по наследство; при преустройство и промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в нея; при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 във връзка с чл. 51, ал. 5 от ЗМДТ следва, че когато недвижим имот преминава чрез неговото апортиране или чрез преобразуване по реда на ТЗ от патримониума на един търговски субект в патримониума на друг търговски субект декларация по ал. 1 не се подава.
В запитването е поставен въпрос относно определяне на датата на придобиване на обособена част от търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ.
Изложена е следната фактическа обстановка:
- Налице е договор за покупко-продажба на обособена част от търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ.
- Датата на придобиване и полагане на нотариално заверените подписи от двете страни по договора е 29.04.2021 г.
- Юридическото лице, придобило обособената част от търговското предприятие, вписва това обстоятелство в Търговския регистър на 17.05.2021 г.
- Задълженото лице подава данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 09.07.2021 г.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: На коя дата следва да се счита, че са придобити недвижимите имоти, записани в договора за покупко-продажба на обособена част от търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ - датата на нотариално заверения договор 29.04.2021 г. или датата на вписване на този договор в Търговския регистър, а именно 17.05.2021 г.?
Въпрос 2: От коя дата следва да започне двумесечният срок, в който данъчно задълженото лице има право да подаде данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, без да му бъде наложена санкция за закъснение в декларирането на недвижимия имот?
По първи въпрос
От 01.01.2006 г. администрирането на местните данъци и такси е в компетентността на общините по силата на закона.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК.
В компетентността на изпълнителния директор на НАП е единствено издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ и ДОПК с цел унифициране практиката на органите на общинската администрация при прилагането на определени разпоредби, които пораждат неясноти при тяхното тълкуване и/или прилагане.
Поради това не е от компетентността на НАП да изразява становище, свързано с прилагането на Търговския закон и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и да определя датата на придобиване на недвижими имоти във връзка с продажба на обособена част от търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ.
Посочено е, че този въпрос има характер на правна консултация.
Извод: НАП не се произнася по първия въпрос, тъй като определянето на датата на придобиване на недвижими имоти при продажба на обособена част от търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ и тълкуването на ТЗ и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не са в нейната компетентност.
По втори въпрос
Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ не се подават за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от глава втора на ЗМДТ.
Тази разпоредба цели да облекчи административната тежест за данъкоплатците и е съобразена с обстоятелството, че в тези случаи предмет на придобиване са имоти, съответно ограничени вещни права върху тях, за които в общината вече е подадена декларация. Така общината разполага с необходимата информация за определяне на данъчната оценка и данъка върху недвижимите имоти.
Поради това в чл. 51, ал. 5 от ЗМДТ законодателят е предвидил задължение за общинския служител в едномесечен срок от получаване на уведомлението от службата по вписванията да определи годишния данък за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижимите имоти въз основа на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка при придобиване на имущества.
Други хипотези на придобиване на недвижими имоти са уредени в чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ, където са изброени изчерпателно случаите, при които задължението за подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ се запазва:
- за новопостроени сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ;
- за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване;
- при придобиване на имот по наследство;
- при преустройство и промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в нея;
- при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 във връзка с чл. 51, ал. 5 от ЗМДТ се приема, че когато недвижим имот преминава чрез неговото апортиране или чрез преобразуване по реда на ТЗ от патримониума на един търговски субект в патримониума на друг търговски субект, декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ не се подава.
Извод: В хипотезите на придобиване на недвижими имоти по раздел трети от глава втора на ЗМДТ, включително при преминаване на имот чрез апорт или преобразуване по реда на ТЗ от един търговски субект към друг, не възниква задължение за подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, поради което не се прилага двумесечен срок за подаване на такава декларация.
