КСО: чл. 10; чл. 4, ал. 1, т. 7; чл. 4, ал. 3, т.2; чл. 4,ал. 4; чл. 6, ал. 2, 8, 9 и 11;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал.1 и 2;
ДОПК: чл. 17, ал. 3; чл. 37, ал. 1;
ТЗ: чл. 137 - чл. 147;
ОТНОСНО: Осигуряване на собственик и управител на ЕООД
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ постъпи Ваше писмо с вх. № ........./28.10.2019 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В запитването посочвате, че сте собственик и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), регистрирано на 19 август 2014 г. В дружеството не са наемани лица по трудови и граждански договори, цялата дейност сте извършвал сам, за което не сте си определял възнаграждение. Посочвате, че дейността включва регистрация по ЗДДС, закупуване на офис обзавеждане и канцеларски пособия, сключване и прекратяване на договори за счетоводно обслужване, сключване на договори за разкриване на банкови сметки на дружеството, сключване на договори за дарения, по които дружеството е дарител, подаване на СД по ЗДДС, подаване на ГФО към ТР, предлагане на услугите на дружеството и търсене на клиенти. Уточнявате, че офис обзавеждането и канцеларските пособия са закупени с цел вътрешни нужди на дружеството, а не с цел получаване на приходи от тях. Твърдите, че дружеството е отчело приходи от стопанска дейност само през част от 2015 г. и част 2016 г.
Считате, че осигуряването Ви за дейността в дружеството започва, когато то реализира приход или разход, поради което след реализиран разход (закупуване на печат) на 22.08.2014 г. сте подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която сте посочил, че упражнявате трудова дейност като собственик на ЕООД и ще се осигурявате от тази дата. Първоначално сте подавал ежемесечно данни с декларация образец № 1 и еднократно за годината декларация образец № 6, а от 2016 г. внасяте авансово осигурителните вноски за цялата година и подавате декларация образец № 5 и съответно годишна декларация образец № 6. До момента не сте декларирал прекъсване или прекратяване на трудовата дейност като собственик на ЕООД.
Посочвате писма №№ 94-00-56 от 15.05.23007 г. и 53-04-91 от 12.09.2013 г. на НАП и цитирате извадки от тях.
Задавате следните въпроси:
- Какво се разбира под "управленска дейност" и считат ли се за такава, изброените действия в първия абзац на запитването?
- Ако предлагането на услугите на дружеството и търсенето на клиенти се считат за управленска или оперативна дейност, какво се приема за доказателство за извършването им, като се има предвид, че те могат да се извършват чрез лични срещи, телефонни разговори, разглеждане на уеб сайтове с обяви, посещения на търговски изложения и други подобни действия, които не оставят документално следа?
- Как може да коригирате подадените данни за осигуряването Ви като самоосигуряващо се лице?
В телефонен разговор допълнително уточнявате, че имате периоди (при откриването на дружеството, частично през 2015 г. и от средата на 2016 г. до момента) в които не сте упражнявал дейност, за която да подлежите на осигуряване, поради което желаете да коригирате/заличите подадените данни с декларация образец № 1 и 6 и да Ви се възстановят осигурителни вноски.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразявам следното становище по поставените въпроси:
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. В КСО тези две различни дейности са изведени като самостоятелни основания за задължителното осигуряване на лицата за държавното обществено осигуряване - чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Предвид изложеното, основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положения труд.
Управлението на дружество с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135-147 от Търговския закон (ТЗ). Органи на дружеството са общо събрание и управител(управители), като управителят може да не е съдружник (чл. 135, ал. 1 и 2 от ТЗ). Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 от ТЗ). Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица(чл. 141, ал. 2 от ТЗ). В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ). Овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър (чл. 141, ал. 4 от ТЗ). Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им (чл. 141, ал. 6 от ТЗ). Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. По отношение на едноличните търговски дружества (ЕООД) в чл. 147, ал. 2 от ТЗ е указано, че въпросите, които са от компетентността на общото събрание, се решават от едноличния собственик на дружеството, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица сауправителитеи прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
С направените изменения и допълнения в КСО, в сила от 1 януари 2010 г., ако възнагражденията на лицата, които извършват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, не са изплатени или начислени, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за календарната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени, с други думи, не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4 от Закона за счетоводството. Възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. По отношение дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е издадено Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, което по отношение същността на "неначислените възнаграждения" е допълнено с Указание № 24-00-10/10.03.2010г.
Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Когато получава доходи за положен личен труд, те се включват при определяне на окончателния размер на осигурителния му доход (чл. 6, ал. 9 от КСО). В практиката е прието, че самоосигуряващите се съдружници/собственици упражняват трудова дейност, само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива стопанска дейност.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лицеподавадекларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Предвид изложеното, собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване за ДОО съобразно осъществяваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по тази точка осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения. Ако извън дейността по управление и контрол полагат и личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
На основание чл. 6, ал. 11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. (посл. изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т.ч. доходи по договор за управление и контрол);
2. (нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходи за работа без трудово правоотношение.
Обръщам Ви внимание и на следното:
По отношение на управителите на търговски дружества е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в регистъра. За управляващите собственици на ЕООД в практиката по прилагане на осигурителното законодателство е в сила правилото, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в търговския регистър, и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик. От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо, законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК). Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложено, че сте собственик и управител на ЕООД, регистрирано на 19.08.2014 г. В дружеството не са наемани лица по трудови или граждански договори, цялата дейност сте извършвал лично, без да си определяте възнаграждение. Дейността включва: регистрация по ЗДДС, закупуване на офис обзавеждане и канцеларски пособия, сключване и прекратяване на договори за счетоводно обслужване, сключване на договори за разкриване на банкови сметки на дружеството, сключване на договори за дарения, по които дружеството е дарител, подаване на справки-декларации по ЗДДС, подаване на годишни финансови отчети към Търговския регистър, предлагане на услугите на дружеството и търсене на клиенти. Уточнявате, че офис обзавеждането и канцеларските пособия са закупени за вътрешни нужди на дружеството, а не с цел получаване на приходи. Посочвате, че дружеството е отчело приходи от стопанска дейност само през част от 2015 г. и част от 2016 г.
Считате, че осигуряването Ви за дейността в дружеството започва, когато то реализира приход или разход, поради което след реализиран разход (закупуване на печат) на 22.08.2014 г. сте подали декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която сте посочил, че упражнявате трудова дейност като собственик на ЕООД и ще се осигурявате от тази дата. Първоначално сте подавал ежемесечно декларация образец № 1 и еднократно за годината декларация образец № 6, а от 2016 г. внасяте авансово осигурителните вноски за цялата година и подавате декларация образец № 5 и съответно годишна декларация образец № 6. Не сте декларирал прекъсване или прекратяване на трудовата дейност като собственик на ЕООД. Позовавате се на писма № 94-00-56 от 15.05.2007 г. и № 53-04-91 от 12.09.2013 г. на НАП и цитирате извадки от тях.
Допълнително по телефон уточнявате, че има периоди (при откриването на дружеството, частично през 2015 г. и от средата на 2016 г. до момента), в които не сте упражнявал дейност, за която да подлежите на осигуряване, поради което желаете да коригирате/заличите подадените данни с декларации образец № 1 и № 6 и да Ви се възстановят осигурителни вноски.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какво се разбира под "управленска дейност" и считат ли се за такава изброените действия в първия абзац на запитването?
Въпрос 2: Ако предлагането на услугите на дружеството и търсенето на клиенти се считат за управленска или оперативна дейност, какво се приема за доказателство за извършването им, като се има предвид, че те могат да се извършват чрез лични срещи, телефонни разговори, разглеждане на уеб сайтове с обяви, посещения на търговски изложения и други подобни действия, които не оставят документална следа?
Въпрос 3: Как може да коригирате подадените данни за осигуряването Ви като самоосигуряващо се лице?
Правна уредба и общи принципи
Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването е достатъчно лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по характер и същност от трудовата дейност, упражнявана в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. В КСО тези две дейности са уредени като самостоятелни основания за задължително осигуряване - чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Следователно, основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положения труд.
Извод: Осигуряването възниква при фактическо упражняване на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и наличие на доход от тази дейност, като управленската дейност и дейността като самоосигуряващо се лице са отделни осигурителни основания.
Управление на ООД и ЕООД по Търговския закон
Управлението на дружество с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135 - чл. 147 от Търговския закон (ТЗ). Органи на дружеството са общото събрание и управителят (управителите), като управителят може да не е съдружник (чл. 135, ал. 1 и 2 от ТЗ).
Съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 2 от ТЗ).
В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ). Овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър (чл. 141, ал. 4 от ТЗ). Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им (чл. 141, ал. 6 от ТЗ).
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. За ЕООД чл. 147, ал. 2 от ТЗ предвижда, че въпросите от компетентността на общото събрание се решават от едноличния собственик на дружеството, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма.
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Извод: Управленската дейност по ТЗ се осъществява от управителя въз основа на овластяване и договор за управление, като той организира, ръководи и представлява дружеството съобразно закона и решенията на компетентния орган.
Осигуряване на управители по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от ТЗ, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
С измененията и допълненията в КСО, в сила от 1.01.2010 г., когато възнагражденията на лицата, които извършват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, не са изплатени или начислени, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Неначислените възнаграждения за положен труд по договори за управление и контрол, сключени с лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, се смятат за начислени за целите на осигуряването в последния ден на месеца, за който се отнасят, но не по-късно от последния календарен ден на месеца, през който е положен трудът. В тези случаи осигурителните вноски се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, определени със ЗБДОО за съответната календарна година (чл. 6, ал. 11 от КСО).
Извод: Управителите по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО подлежат на задължително осигуряване върху възнаграждението им, а при липса на начисляване или изплащане - върху не по-малко от минималния осигурителен доход, като неначислените възнаграждения се третират като начислени за целите на осигуряването.
Осигуряване на самоосигуряващи се лица - собственици на ЕООД
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, както и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тези лица се осигуряват по свое желание и за общо заболяване и майчинство.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 са самоосигуряващи се лица. Те се осигуряват авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със ЗБДОО, а окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справката към годишната данъчна декларация по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Когато самоосигуряващите се лица не са упражнявали трудова дейност през цялата календарна година, окончателният размер на осигурителния доход се определя пропорционално на дните с упражнявана дейност (чл. 6, ал. 9 от КСО).
Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а по свой избор и за общо заболяване и майчинство. Те се осигуряват за времето, през което упражняват трудова дейност, и не подлежат на осигуряване за периодите, през които не упражняват такава дейност.
Извод: Собствениците на ЕООД, които упражняват трудова дейност в дружеството, са самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 4, ал. 4 от КСО и се осигуряват само за периодите, през които реално упражняват трудова дейност.
По Въпрос 1 - за "управленска дейност" и изброените действия
В становището се приема, че управленската дейност по смисъла на КСО и ТЗ е дейността по управление и контрол на търговско дружество, осъществявана от управителя по реда на чл. 135 - чл. 147 от ТЗ, въз основа на овластяване и договор за управление, включваща организиране и ръководене на дейността на дружеството, както и неговото представителство.
Дейността, която описвате - регистрация по ЗДДС, закупуване на офис обзавеждане и канцеларски пособия, сключване и прекратяване на договори за счетоводно обслужване, сключване на договори за разкриване на банкови сметки, сключване на договори за дарения, подаване на СД по ЗДДС, подаване на ГФО към ТР, предлагане на услугите на дружеството и търсене на клиенти - по своя характер е свързана с организиране, ръководене и обслужване на дейността на дружеството и попада в обхвата на дейността на управителя по ТЗ.
Същевременно, за целите на осигуряването по КСО е от значение на кое правно основание се упражнява тази дейност - като управител по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (по договор за управление и контрол) или като самоосигуряващо се лице - собственик на ЕООД по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. В КСО тези основания са разграничени и не се смесват.
Извод: Под "управленска дейност" се разбира дейността по управление и контрол на дружеството, осъществявана от управителя по ТЗ; описаните от Вас действия по принцип са от кръга на управленските и организационни функции, но за осигурителните последици е решаващо дали се извършват като управител по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО или като самоосигуряващо се лице - собственик по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
По Въпрос 2 - доказване на предлагане на услуги и търсене на клиенти
В запитването посочвате, че предлагането на услугите на дружеството и търсенето на клиенти може да се извършва чрез лични срещи, телефонни разговори, разглеждане на уеб сайтове с обяви, посещения на търговски изложения и други подобни действия, които не оставят документална следа, и питате какво се приема за доказателство за извършването им.
В становището се изхожда от общия принцип по чл. 10 от КСО, че осигуряването възниква при фактическо упражняване на трудова дейност, както и от разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), уреждащи доказването в производствата пред органите по приходите. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК органите по приходите събират доказателства, необходими за установяване на факти и обстоятелства, имащи значение за данъчно-осигурителните задължения. Съгласно чл. 17, ал. 3 от ДОПК органите по приходите преценяват доказателствата по вътрешно убеждение.
Следователно, дали конкретни действия по предлагане на услуги и търсене на клиенти са извършвани и в какъв период, подлежи на установяване в конкретно производство по реда на ДОПК, въз основа на всички относими доказателства и обстоятелства, включително, но не само, налични документи, договори, кореспонденция, данни от счетоводството, данни от трети лица и др.
Извод: Дали и в какъв период са извършвани действия по предлагане на услуги и търсене на клиенти се установява в конкретно производство по реда на ДОПК, като органите по приходите събират и оценяват всички относими доказателства по чл. 37, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от ДОПК; не е предвиден изчерпателен списък на допустимите доказателства.
По Въпрос 3 - коригиране на подадени данни и възстановяване на вноски
Желаете да коригирате/заличите подадените данни с декларации образец № 1 и № 6 за периоди, в които твърдите, че не сте упражнявал дейност, и да Ви се възстановят осигурителни вноски.
В становището се прилага общият режим на ДОПК относно коригиране на подадени данни и възстановяване на недължимо платени суми. Органите по приходите са компетентни да извършват проверки и ревизии, да установяват факти и обстоятелства и да се произнасят относно дължимостта на осигурителните вноски и възможността за възстановяването им, при спазване на процесуалните правила на ДОПК.
Корекции и заличавания на подадени декларации образец № 1 и № 6 се извършват по реда, предвиден в осигурителното законодателство и подзаконовите актове, като се отчитат и сроковете за корекции, както и наличието или липсата на влязъл в сила ревизионен акт или друг индивидуален административен акт, с който са установени задължения.
Възстановяването на недължимо внесени осигурителни вноски се извършва по реда на ДОПК, след установяване на недължимостта им в съответно производство и при наличие на законовите предпоставки.
Извод: Коригирането или заличаването на подадени данни с декларации образец № 1 и № 6 и евентуалното възстановяване на осигурителни вноски се извършват по реда на ДОПК и приложимите осигурителни разпоредби, като в конкретно производство органите по приходите следва да установят дали за съответните периоди е упражнявана трудова дейност и дали вноските са били дължими.
