Изх. №23-22-273
16.05. 2016 г.
чл. 114, ал. 6 от ЗДДС
чл. 78 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
От 2016 г. доставчиците на стоки и услуги на "Х" ЕООД са задължени да сканират и изпращат фактурите си за доставки на определен от дружеството mail box, който се намира извън България. Сканираните фактури се осчетоводяват (постват) и се запазват като приложение (back up) в системата SAP.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Следва ли "Х" да изисква от доставчиците си оригинални фактури на хартиен носител?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Възможността за използване на фактури в електронен формат е залегнала в чл. 218 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 относно общата система на ДДС. Чл. 232 от Директивата урежда изпращането на фактурите по електронен път като поставя условие за това - фактурите да бъдат приети от получателя, а в чл. 233 е заложено условието - автентичността на произхода и целостта на съдържанието на изпратените или предоставени по електронен път фактури при приемането им да бъде гарантирано посредством електронен подпис. Редът за създаване на електронен документ и за издаване на електронен подпис са уредени в Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Фактурата, съгласно чл. 112, ал. 1 и 2 от ЗДДС, е данъчен документ и може да се издава ръчно или автоматизирано. Изискванията към съдържанието на фактурите са посочени в чл. 114 от ЗДДС, а изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл. 78 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС). На основание чл. 114, ал. 6 от ЗДДС издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път като се уточнява, че получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието. Тук следва да се обърне внимание на това, че потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление, съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЕДЕП.
Следователно, електронната фактура следва да съдържа всички реквизити по чл. 114 от ЗДДС, чл. 78 от ППЗДДС и чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч) и да е подписана с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП на съставителя. Съставителят при издаването на електронен документ е авторът на електронното изявление, т.е. физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕП.
Съгласно чл. 217 от Директива 2010/45/ЕС на Съвета "електронна фактура" означава фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно директивата, и издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. От друга страна фактури, издадени на хартиен носител, които са сканирани, изпратени и получени по електронната поща, могат да бъдат считани за електронни фактури.
Предвид изложеното, при спазване на изискванията за изпращане на фактурата по електронен път "Х" ЕООД няма задължение да изисква оригинал на същата на хартиен носител.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е описано, че от 2016 г. доставчиците на стоки и услуги на "Х" ЕООД са задължени да сканират и изпращат фактурите си за доставки на определен от дружеството mail box, който се намира извън България. Сканираните фактури се осчетоводяват (постват) и се съхраняват като приложение (back up) в системата SAP.
Въпрос: Следва ли "Х" ЕООД да изисква от доставчиците си оригинални фактури на хартиен носител?
Възможността за използване на фактури в електронен формат е предвидена в чл. 218 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 относно общата система на ДДС. Съгласно чл. 232 от Директивата изпращането на фактурите по електронен път е допустимо при условие, че фактурите са приети от получателя. В чл. 233 е предвидено, че автентичността на произхода и целостта на съдържанието на изпратените или предоставени по електронен път фактури при приемането им трябва да бъде гарантирана посредством електронен подпис.
Редът за създаване на електронен документ и за издаване на електронен подпис е уреден в Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Съгласно чл. 112, ал. 1 и 2 от ЗДДС фактурата е данъчен документ и може да се издава ръчно или автоматизирано. Изискванията към съдържанието на фактурите са посочени в чл. 114 от ЗДДС, а изискванията към бланките на фактурите - в чл. 78 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС).
На основание чл. 114, ал. 6 от ЗДДС издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път. Получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЕДЕП потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление.
От това следва, че електронната фактура трябва:
- да съдържа всички реквизити по чл. 114 от ЗДДС,
- да отговаря на изискванията на чл. 78 от ППЗДДС,
- да съдържа реквизитите по чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч),
- да е подписана с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП от съставителя.
Съставител при издаването на електронен документ е авторът на електронното изявление, т.е. физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление, съгласно чл. 4 от ЗЕДЕП.
Съгласно чл. 217 от Директива 2010/45/ЕС на Съвета "електронна фактура" означава фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно директивата, и е издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. Отделно от това, фактури, издадени на хартиен носител, които са сканирани, изпратени и получени по електронната поща, могат да бъдат считани за електронни фактури.
Извод: При спазване на изискванията за изпращане на фактурата по електронен път "Х" ЕООД няма задължение да изисква оригинал на фактурата на хартиен носител.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
