НАП: Определяне на приложимото осигурително законодателство при трудова дейност в Германия за работодатели от различни държави членки по Регламент (ЕО) №883/2004

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

За нуждите на дружеството, което представлявате, е сключен допълнителен трудов договор с лице на длъжност "организатор автомобилен транспорт" при уговорено работно време 1 час. Посочвате, че към момента лицето работи по трудово правоотношение с работодател, установен на територията на Германия, на длъжност "шофьор" на пълно работно време. Посочените факти и обстоятелства предполагат, че трудът се извършва изцяло на територията на Германия.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: Допустимо ли е назначаването на лицето на допълнителен трудов договор в дружеството при посочените условия?

Въпрос: По законодателството на коя държава са дължими задължителните осигурителни вноски за заетото лице?

Предвид изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба, НАП изразява следното становище:

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.

В тази връзка се посочва, че въпросът относно допустимостта на сключения допълнителен трудов договор е свързан с прилагане на трудовото законодателство, което е извън функционалната компетентност на НАП. Поради това копие от запитването е изпратено до Министерството на труда и социалната политика за изразяване на становище съобразно неговата функционална компетентност.

Извод: НАП не се произнася по допустимостта на допълнителния трудов договор, тъй като този въпрос е от компетентността на Министерството на труда и социалната политика.

По въпроса, свързан с прилагане на осигурителното законодателство

Спрямо лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Един от основните принципи, установени с тези координационни регламенти, е определянето на приложимото законодателство. Резултат от този принцип е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

Правилата за определяне на приложимото законодателство за социална сигурност са разписани в дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16), а съответните разпоредби за прилагане се съдържат в чл. 14 - 21 от Регламент (ЕО) №987/2009.

Според общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата, които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.

Приложимото законодателство се определя при условие, че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.

В конкретната хипотеза е налице трансгранична ситуация, тъй като лицето е наето от двама работодатели, установени в различни държави членки - Германия и България. Поради това лицето попада в приложното поле на координационните регламенти и за него се прилагат разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.

При условие, че лицето полага труд единствено на територията на Германия в полза на работодатели, установени в двете държави членки (Германия и България), то попада в хипотезата на чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.

Следователно в този случай задължителните осигурителни вноски за периода, през който се полага труд в качеството на заето лице на територията на Германия, са дължими по немското осигурително законодателство.

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.

При това положение, като дружество, установено в България, което следва да внася задължителни осигурителни вноски за наето лице в Германия съгласно нейното законодателство, следва да се информирате относно Вашите задължения в този конкретен случай.

На основание чл. 21(2) от Регламент (ЕО) №987/2009 работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.

Периодите на приложимост на определеното осигурително законодателство могат да бъдат удостоверени с документ А1, издаден от компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага.

Извод: Ако лицето полага труд единствено на територията на Германия, задължителните осигурителни вноски за всички трудови правоотношения, включително по допълнителния договор с българското дружество, са дължими по немското осигурително законодателство, като се прилагат всички произтичащи от него задължения.

Допълнителни разяснения при трудова дейност в две или повече държави членки

Поради това, че от запитването не става категорично ясно дали за осъществяване на своите задължения по посочените трудови правоотношения лицето полага труда си единствено на територията на Германия, се обръща внимание и на следното:

При условие, че лицето упражнява трудова дейност в две или повече държави членки, приложение намират специалните разпоредби на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004, отнасящи се за лицата, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави членки.

Съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване.

На основание чл. 16, ал. 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 тази институция незабавно определя приложимото законодателство спрямо заинтересованото лице, като взема предвид чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009, и информира институциите на всички други държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност.

Определеното като приложимо законодателство се прилага за всички осъществявани от лицето дейности, включително и за трудовата дейност, осъществявана на територията на друга държава.

Дефиниция на "пребиваване" за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. "Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава. Пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа на центъра на интересите на лицето.

Посочва се, че в този случай преценката за приложимото осигурително законодателство се извършва индивидуално и спрямо спецификата на всеки отделен случай.

Извод: Ако лицето обичайно упражнява трудова дейност в две или повече държави членки, приложимото осигурително законодателство се определя по реда на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 16 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009 от компетентната институция на държавата по пребиваване, като това законодателство се прилага за всички дейности на лицето.

Характер на становището

В допълнение се посочва, че изразеното становище по поставените въпроси представлява принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да обосноват различно тълкуване и прилагане на законодателството.

Извод: Становището има принципен характер и е обусловено от изложените в запитването факти и обстоятелства.