В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване с вх. № 31.01.2017 г., относно прилагане на ЗМДТ .
Зададени са следните въпроси касаещи облагането на язовири на Община Р, публична общинска собственост, които са предоставени на концесия и не са попадащи в границите на организираното сметосъбиране :
1. Когато водните обекти /язовири/ са предоставени за ползване по договори за концесия попадат ли в изключението на чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ и следва ли концесионерите да заплащат ДНИ?
2. Ако концесионерите дължат ДНИ, следва ли да подават декларация по чл. 14 от ЗМДТ за ползваните от тях язовири на концесия и следва ли размерът на данъка да се определи като язовир, частна собственост?
3. Ако концесионерите на водни обекти, общинска собственост са задължени лица по чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ, то следва ли да се считат за такива и по чл. 64 от ЗМДТ?
4. Следва ли концесионерите да заплащат ТБО за компонентите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Първи въпрос:На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат поземлените имоти, които:
- са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания
- са разположени извън тях и които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ/, а именно: за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи /каскади, плавателни канали и др./, за движение и транспорт и др.
Според определението на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ "поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. "Язовир" със съдържанието на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ, т.е. "поземлен имот, покрит с вода", се използва и в подзаконови актове по прилагане на ЗУТ, напр. чл. 49, ал. 4 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при определяне на класификатора за начина на трайно ползване на поземлени имоти за водни течения, водни площи и съоръжения - 3140 Язовир /Таблица 2, т. 16 към наредбата/. Същото съдържание се влага в това понятие и от Закона за собствеността, Закона за сдруженията за напояване, Закона за държавната собственост и др.
Според отменения Единен класификатор на основните средства, издание на Комитета за социална информация при Министерския съвет от 1984 г. язовирите с насипни и масивни стени са "съоръжения". Язовирите са "съоръжения" и според т. 2 от Класификацията на сградите и строителните съоръжения /КСС-2001/, утвърдена със Заповед № РД-07-01 от 5.01.2001 г. на председателя на НСИ и Закона за водите /чл. 13, т. 1/.
Относно изпълнението на условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ за поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, язовирите попадат в обхвата на т. 1 и новата т. 6 на чл. 8 от ЗУТ /обн. ДВ, бр. 28 от 2013г./ като имоти, чиито територии са заети от води и водни обекти.
С оглед на изложеното, облагаем с данък върху недвижимите имоти обект е налице в случаите, в които "язовир" се използва със съдържанието на "поземлен имот, трайно покрит с вода" и спрямо който са налице условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. За да се провери дали предназначението на язовира е някое от изброените в цитираната по-горе ал.1 на чл.10 от ЗМДТ /производствено, спортни или развлекателни и др./, ще следва да се видят отразяванията в ПУП. Поради липса на информация в тази връзка в писмото Ви, ще следва изводът да направите Вие, след като направите съответната проверка.
Поземлен имот, трайно покрит с вода, представлява облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, който е предоставен на концесия, не е освободен от данък, макар и да е обявен за публична държавна собственост, ако по отношение на тях е изпълнено условието по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, т.е. отдадени за ползване на лица, които не са освободени от данък /в този смисъл - решение № 570 от 2015 г. по адм. д. № 2203/2014 г. на АС - Бургас/. Съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ при концесия данъчнозадължен е концесионерът.
Втори въпрос:В разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е регламентирано, че за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Декларацията се подава не само когато се придобива право на собственост върху недвижимия имот, но и право на ползване или концесия.
Данъчната оценка на язовира съгласно чл. 13, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ следва да бъде определена "като за земя според местоположението и статута и". Тъй като земята, върху която е разположен язовирът, не е земеделска и е извън строителните граници, данъчната му оценка следва да се определи по правилата на чл. 13 - чл. 17 от раздел ІV, Приложение № 2 на ЗМДТ "Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници /без земеделските земи/".
Трети въпрос:В чл. 64, ал. 1 ЗМДТ са регламентирани лицата, които дължат такса за битови отпадъци. Това са лицата по чл. 11 от закона - собственика на имота, вещноправния ползвател, концесионера и лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Предвид гореизложеното концесионерите са данъчно задължени лица за такса за битови отпадъци на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ.
Четвърти въпрос: От изложеното в запитването става ясно, че общината предоставя услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, но в заповед на кмета на Община Р, язовирите не попадат към имотите, за които е организирано поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година /чл. 63 от ЗМДТ/.
Облекченията по отношение на таксата за битови отпадъци са определени в чл. 71 от същия закон, съгласно който не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги /чл. 9 от ЗМДТ/.
В тази връзка, освобождаване от такса за битови отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ или с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ е определен реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея са освободени от заплащането и.
Поставени са въпроси относно прилагането на ЗМДТ за язовири - публична общинска собственост на Община Р, предоставени на концесия и намиращи се извън границите на организираното сметосъбиране.
Въпрос 1: Когато водните обекти (язовири) са предоставени за ползване по договори за концесия, попадат ли в изключението на чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ и следва ли концесионерите да заплащат ДНИ?
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат поземлените имоти, които:
- са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, или
- са разположени извън тях и според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, а именно: за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и др.), за движение и транспорт и др.
По § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ "поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Понятието "язовир" със съдържанието на "поземлен имот, покрит с вода" се използва и в подзаконови актове по прилагане на ЗУТ, напр. чл. 49, ал. 4 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при определяне на класификатора за начина на трайно ползване на поземлени имоти за водни течения, водни площи и съоръжения - код 3140 "Язовир" (Таблица 2, т. 16 към наредбата).
Същото съдържание на понятието "язовир" се използва и в Закона за собствеността, Закона за сдруженията за напояване, Закона за държавната собственост и др.
Според отменения Единен класификатор на основните средства (издание на Комитета за социална информация при Министерския съвет от 1984 г.) язовирите с насипни и масивни стени са "съоръжения". Язовирите са "съоръжения" и съгласно т. 2 от Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСС-2001), утвърдена със Заповед № РД-07-01 от 5.01.2001 г. на председателя на НСИ, както и по чл. 13, т. 1 от Закона за водите.
Относно изпълнението на условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ за поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, язовирите попадат в обхвата на т. 1 и новата т. 6 на чл. 8 от ЗУТ (обн. ДВ, бр. 28 от 2013 г.) като имоти, чиито територии са заети от води и водни обекти.
Следователно, облагаем с данък върху недвижимите имоти обект е налице, когато "язовир" се използва със съдържанието на "поземлен имот, трайно покрит с вода" и са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ.
За да се установи дали предназначението на конкретен язовир е някое от изброените в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (производствено, спортни или развлекателни и др.), следва да се проверят отразяванията в подробния устройствен план (ПУП). Поради липса на информация в запитването относно предназначението по ПУП, изводът следва да бъде направен от общината след извършване на съответната проверка.
Поземлен имот, трайно покрит с вода, представлява облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, който, ако е предоставен на концесия, не е освободен от данък, дори да е обявен за публична държавна собственост, при условие че е изпълнено изискването на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, т.е. имотът е отдаден за ползване на лица, които не са освободени от данък (в този смисъл решение № 570 от 2015 г. по адм. д. № 2203/2014 г. на АС - Бургас).
Съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ при концесия данъчнозадължен е концесионерът.
Извод: Язовир, представляващ поземлен имот, трайно покрит с вода и отговарящ на условията на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, когато е предоставен на концесия на лице, което не е освободено от данък, не попада в освобождаване поради публичната си собственост и подлежи на облагане с ДНИ, като данъчнозадължено лице по чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ е концесионерът.
Въпрос 2: Ако концесионерите дължат ДНИ, следва ли да подават декларация по чл. 14 от ЗМДТ за ползваните от тях язовири на концесия и следва ли размерът на данъка да се определи като язовир, частна собственост?
По чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Декларация се подава не само при придобиване право на собственост върху недвижимия имот, но и при придобиване право на ползване или концесия.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ данъчната оценка на язовира следва да бъде определена "като за земя според местоположението и статута и".
Тъй като земята, върху която е разположен язовирът, не е земеделска и е извън строителните граници, данъчната оценка се определя по правилата на чл. 13 - чл. 17 от раздел IV, Приложение № 2 към ЗМДТ - "Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи)".
Извод: Концесионерите, като данъчнозадължени лица по чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ, следва да подадат декларация по чл. 14 от ЗМДТ за ползваните от тях язовири на концесия, а данъчната оценка и съответно размерът на данъка се определят като за земя според местоположението и статута и, по правилата на чл. 13 - чл. 17 от раздел IV на Приложение № 2 към ЗМДТ, а не по режим за земеделска земя.
Въпрос 3: Ако концесионерите на водни обекти, общинска собственост, са задължени лица по чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ, то следва ли да се считат за такива и по чл. 64 от ЗМДТ?
По чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ такса за битови отпадъци дължат лицата по чл. 11 от закона - собственикът на имота, вещноправният ползвател, концесионерът и лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Предвид това концесионерите са данъчно задължени лица за такса за битови отпадъци на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ.
Извод: Концесионерите на водни обекти - общинска собственост, като лица по чл. 11 от ЗМДТ, са задължени лица и по чл. 64 от ЗМДТ за такса за битови отпадъци.
Въпрос 4: Следва ли концесионерите да заплащат ТБО за компонентите "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" и "чистота на териториите за обществено ползване"?
От запитването е видно, че общината предоставя услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. В заповед на кмета на Община Р обаче язовирите не са включени сред имотите, за които е организирано поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по:
- събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и
- поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година (чл. 63 от ЗМДТ).
Облекченията по отношение на таксата за битови отпадъци са уредени в чл. 71 от ЗМДТ, съгласно който не се събира такса за:
- т. 1 - сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
- т. 2 - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината;
- т. 3 - обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива.
По чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги.
В тази връзка освобождаване от такса за битови отпадъци е допустимо само при наличие на предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ или когато с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ е определен редът, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават или ползват облекчения (текстът в становището продължава, но е ясно, че освобождаването е обусловено от тези законови и подзаконови предпоставки).
Извод: Концесионерите дължат ТБО за съответните компоненти, доколкото за конкретните имоти общината предоставя съответните услуги по чл. 62 от ЗМДТ и не са налице основания за освобождаване по чл. 71 от ЗМДТ или по реда, предвиден в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ.
