НАП: Облагане с данък при източника на възнаграждения за технически услуги към адвокатска кантора от САЩ и прилагане на СИДДО

В запитването е посочено, че дружеството е получател на услуга от чуждестранно лице от САЩ - адвокатска кантора, която няма място на стопанска дейност в България. Чуждестранното лице предоставя услуги по издаване на работна виза във връзка с дейността на дружеството (музикални изпълнения). Приложена е фактура за извършените услуги.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Дължи ли се данък при източника за услугите на адвокатската кантора?

Въпрос 2: Може ли да се приложи разпоредбата на чл. 7 от Спогодбата между Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите (СИДДО със САЩ)?

По първи въпрос

За данъчното облагане с данък при източника следва да се отговори на два основни въпроса:

• да се определи видът на дохода в категориите на материалния данъчен закон;
• да се прецени приоритетното прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна (аргумент от чл. 13 от ЗКПО), каквито са СИДДО.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на облагане с окончателен данък при източника подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.

Въз основа на посочените в приложената фактура услуги - адвокатска такса за виза, такса за писмо с консултантско становище на акаунт и финансов мениджмънт, такса за подаване и такса за убежище - следва да се прецени дали доходите попадат в хипотезата на чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО - възнаграждения за технически услуги.

Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО "възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

При условие че включената във фактурата такса за консултантско становище се отнася до даване на консултации и изготвяне на становища по правни въпроси, тя очевидно има характер на техническа услуга по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО.

Относно таксите за виза, подаване и убежище - доколкото те нямат консултантски характер, не попадат в обхвата на техническите услуги.

Тъй като в ЗКПО и в другите данъчни закони няма изрична дефиниция на понятието "консултантски услуги", неговият смисъл се извлича от общоприетото значение: консултантски услуги са тези, които се предоставят от лице със специални знания и умения в определена област, което дава препоръки, становища, съвети или мнение като специалист, вещо лице или експерт в рамките на професионалната си дейност.

Конкретна преценка относно квалифицирането на услугите на адвокатската кантора може да бъде извършена само въз основа на цялостен анализ на договорните отношения и фактическата ситуация по изпълнението им, както и на съпътстващата документация във връзка с изпълнението на услугите. Такава преценка е в правомощията на органите по приходите при осъществяване на контролно производство по реда на чл. 110 от ДОПК и е извън правомощията на настоящата инстанция при даване на методологическа помощ чрез отговори на запитвания.

Извод: При условие че таксата за консултантско становище представлява консултантска услуга по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, тя има характер на възнаграждение за техническа услуга по чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО и попада в обхвата на доходите, подлежащи на облагане с данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, докато таксите за виза, подаване и убежище, доколкото нямат консултантски характер, не се третират като технически услуги. Окончателната преценка е в компетентността на органите по приходите в рамките на контролно производство.

По втори въпрос

При условие че по реда на ЗКПО се дължи данък върху дохода на адвокатската кантора, следва да се изследва дали и доколко приложимата СИДДО предвижда данъчно облекчение за този доход. Доходите се квалифицират по същия начин и съгласно дефинициите на СИДДО.

Действащата СИДДО със САЩ не предвижда облагане при източника на възнагражденията за технически услуги. Тъй като техническите услуги не са посочени изрично в специалните разпоредби на спогодбата - относно дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, печалби от прехвърляне на имущество и др. - те се третират по чл. 7 "Печалби от стопанска дейност" на СИДДО.

Съгласно чл. 7 от СИДДО печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност.

Данъчните облекчения, предвидени в СИДДО, могат да се ползват само след удостоверяване на основанията за това. Процедурата по прилагане на СИДДО е уредена в глава шестнадесета, раздел III, чл. 135 - 142 от ДОПК.

Извод: При наличие на задължение за данък при източника по ЗКПО върху възнагражденията за технически услуги на адвокатската кантора от САЩ, тези доходи се третират по чл. 7 от СИДДО със САЩ като печалби от стопанска дейност и не подлежат на облагане при източника в България, освен ако адвокатската кантора има място на стопанска дейност в България. Ползването на данъчните облекчения по СИДДО е обусловено от спазване на процедурата по чл. 135 - 142 от ДОПК.

Заключителни бележки

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.