Изх. № 23-39-48#3
Дата: 27.07.2018 год.
ДОПК, чл. 121, ал. 3;
ДОПК, чл. 128;
ЗЗД, чл. 51, ал. 1;
ЗЗД, чл. 84.
ОТНОСНО:допълнителни действия във връзка с анализ на съдебната практика по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за периода - 01.01.2016 г. до 28.02.2018 г., изготвен от дирекция ОДОП .... със Заповед №ЗЦУ-305/08.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП
В изпълнение на Заповед №ЗЦУ-305/08.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП екип на дирекция ОДОП ...... изготви анализ на съдебната практика по присъждане на обезщетения по реда на ЗОДОВ във връзка с актове и действия на органите по приходите. Анализът се базира на предварително получена информация от всички териториални дирекции на НАП относно образуваните съдебни производства по ЗОДОВ и обхваща периода от 01.01.2016 г. до 28.02.2018 г.
В анализа е предложено да се проследи резултатът от обжалването на решение №842/13.02.2018 г. по а.д. 12774/ 2017 г. на Административен съд - София град (АССГ) и на решение №1424/06.03.2018 г. по а.д. № 12765/ 2017 г. на АССГ, срещу които са подадени касационни жалби от НАП. По силата на проведеното по административен ред оспорване на действията по обезпечаване на доказателства, наложени по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК и забрана за разпореждане на стоката до представяне на органите по приходите обезпечение в пари, представляващо 30% от пазарната стойност на стоката, същото е внесено в посочения срок от 72 часа след приключване на проверката. След като жалбата е уважена и действията са отменени от директора на ТД на НАП, парите не са възстановени незабавно, а едва след половин година и то след депозирано изрично искане в посочения смисъл от страна на лицето, което съгласно писмата с указания на ЦУ на НАП с изх. № М-24-31-43 от 17.12.2014 г. и 03.02.2016 г. е предпоставка за тяхното възстановяване. В писмата е указано, че тъй като предоставеното обезпечение макар и в пари не представлява плащане към бюджета, а е предоставяне във владение на фиска на определена парична сума, която да послужи за удовлетворяване на евентуални претенции за неплатени в срок публични задължения, за освобождаване на обезпечението не е приложим редът за прихващане и възстановяване, уреден в чл. 128 и сл. от ДОПК. В тези случаи се прилагат правилата на ЗЗД, което означава, че по силата на чл. 84 от същия закон НАП ще изпадне в забава само след изрична покана от кредитора. В горепосочения смисъл са и възраженията на процесуалните представители на НАП в отговора на исковата молба по предявения иск за обезвреда по чл. 1 от ЗОДОВ. Съставите на АССГ категорично не възприемат тези доводи с аргумента, че в процесния случай не се касае за възникване на изискуемостта на едно облигационно задължение, чийто източник е договор, който да обуслови позоваване на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, така че длъжникът да изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Съдът счита, че лансираната теза би довела до извода, че деликвентът се освобождава от отговорност за причинените вреди за периода от осъществяване на вредоносното деяние до момента на обективиране на претенцията за обезвреда, като игнорира принципа на пълна обезвреда на вредите, причинени от непозволено увреждане, установен в нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и по тази причина присъжда претендираната обезвреда, съизмерима със законната лихва за периода от отмяната на действията по обезпечение на доказателствата до изплащане на сумата.
Предвид изложеното е необходимо да се проследи резултатът от обжалването на решение №842/13.02.2018 г. по а.д. 12774/ 2017 г. на Административен съд - София град (АССГ) и на решение №1424/06.03.2018 г. по а.д. № 12765/ 2017 г. на АССГ, срещу които са подадени касационни жалби от НАП относно реда за освобождаване на внесени суми като обезпечение за доказателства, наложени по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, както и период на дължимост на лихвата.
За влезлите в сила съдебни решения своевременно следва да се уведоми ЦУ на НАП.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/
В изпълнение на Заповед № ЗЦУ-305/08.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП екип на дирекция ОДОП ... е изготвил анализ на съдебната практика по присъждане на обезщетения по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с актове и действия на органите по приходите. Анализът се основава на предварително получена информация от всички териториални дирекции на НАП относно образуваните съдебни производства по ЗОДОВ и обхваща периода от 01.01.2016 г. до 28.02.2018 г.
В анализа е предложено да се проследи резултатът от обжалването на решение № 842/13.02.2018 г. по адм. д. № 12774/2017 г. на Административен съд - София град (АССГ) и на решение № 1424/06.03.2018 г. по адм. д. № 12765/2017 г. на АССГ, срещу които са подадени касационни жалби от НАП.
Фактическата обстановка, разглеждана в анализа, е следната: по силата на проведено по административен ред оспорване на действията по обезпечаване на доказателства, наложени по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, и забрана за разпореждане със стоката до представяне на органите по приходите на обезпечение в пари в размер на 30% от пазарната стойност на стоката, изисканото обезпечение е внесено в посочения срок от 72 часа след приключване на проверката.
След уважаване на жалбата и отмяна на действията по обезпечаване от директора на ТД на НАП, внесените парични средства не са възстановени незабавно, а едва след изтичане на около половин година и то след депозирано изрично искане за това от страна на лицето. Според писма с указания на ЦУ на НАП с изх. № М-24-31-43 от 17.12.2014 г. и от 03.02.2016 г. такова изрично искане е предпоставка за възстановяване на сумите.
В посочените писма е указано, че предоставеното обезпечение, макар и в пари, не представлява плащане към бюджета, а предоставяне във владение на фиска на определена парична сума, която да послужи за удовлетворяване на евентуални претенции за неплатени в срок публични задължения. Поради това за освобождаване на обезпечението не е приложим редът за прихващане и възстановяване, уреден в чл. 128 и сл. от ДОПК. В тези случаи следва да се прилагат правилата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), което означава, че по силата на чл. 84 от ЗЗД НАП изпада в забава само след изрична покана от кредитора.
В същия смисъл са и възраженията на процесуалните представители на НАП в отговора на исковата молба по предявен иск за обезвреда по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - че за да възникне забава и съответно отговорност за лихви, е необходима изрична покана от кредитора, тъй като се прилагат разпоредбите на ЗЗД, включително чл. 84.
Съставите на АССГ не възприемат тези доводи. Те приемат, че в разглеждания случай не става въпрос за възникване на изискуемост на облигационно задължение с източник договор, което да обоснове позоваване на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, така че длъжникът да изпада в забава едва след покана от кредитора.
Съдът счита, че поддържаната от НАП теза би довела до извод, че деликвентът се освобождава от отговорност за причинените вреди за периода от осъществяване на вредоносното деяние до момента на обективиране на претенцията за обезвреда. Това би игнорирало принципа на пълна обезвреда на вредите, причинени от непозволено увреждане, установен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Поради това съдът присъжда претендираната обезвреда, съизмерима със законната лихва за периода от отмяната на действията по обезпечение на доказателствата до изплащане на сумата.
Извод: Съставите на АССГ приемат, че при отмяна на действия по обезпечаване на доказателства по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК и забавено връщане на внесеното парично обезпечение, отговорността за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ възниква на основание непозволено увреждане и включва законна лихва за периода от отмяната на действията до изплащане на сумата, без да е необходима изрична покана по чл. 84 от ЗЗД.
Предвид изложеното в анализа се посочва, че е необходимо да се проследи резултатът от обжалването на решение № 842/13.02.2018 г. по адм. д. № 12774/2017 г. на АССГ и на решение № 1424/06.03.2018 г. по адм. д. № 12765/2017 г. на АССГ, срещу които са подадени касационни жалби от НАП, относно:
- реда за освобождаване на внесени суми като обезпечение за доказателства, наложени по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК;
- периода на дължимост на лихвата.
За влезлите в сила съдебни решения следва своевременно да се уведоми ЦУ на НАП.
Извод: Необходимо е проследяване на касационните производства по посочените решения на АССГ и при влизане в сила на съдебните актове ЦУ на НАП да бъде своевременно информиран относно приетия от съда ред за освобождаване на обезпеченията и периода на дължимост на лихвата.
