ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с разпоредбите на ЗДДС
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № ..../ 25.04.2016г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП......, Офис...... Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основна дейност в месопреработването. Притежава и недвижими имоти - търговски обекти, които отдава под наем. През 2016г. фирмата е придобила чрез възлагане на строеж сграда, която има обособена част за търговска дейност и жилищна част, която ще отдава под наем на физически лица. За строежа на сградата, строителната фирма изпълнител е издала фактура с ДДС.
Поставени са следните въпроси:
- Възниква ли и кога задължение за възстановяване на ДДС, ако съгласно чл.45 от ЗДДС, фирмата избере отдаването под наем на физическо лице да се третира като освободена доставка?
- Следва ли да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл.79, ал.1 и ал.6, т.1 от ЗДДС, в какъв размер и как следва да се документира и декларира? Върху каква стойност би следвало да се прави корекция, като се има предвид, че част от сградата е търговски обект, с калкулирана стойност, която се ползва за облагаеми сделки и жилищната част, също с изчислена стойност, с възможност да се ползва за освободени сделки?
- Какво следва да е данъчното третиране по ЗДДС, ако се извърши корекция по чл.79 от ЗДДС и в последствие жилищната част бъде продадена? Ще има ли значение дали продажбата е на физическо лице или на юридическо лице?
Във връзка с поставените въпроси, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл. 69 от ЗДДС. Съгласно ал. 1, т. 1 от същия член лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС указва, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В глава четвърта от ЗДДС са изброени доставките на стоки и услуги, които са освободени. Чл. 45, ал. 4 от ЗДДС определя като освободена доставка отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Независимо от това, разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС дава възможност на доставчика, в случаите на доставка по чл. 45, ал.4от закона, да избере тя да бъде облагаема.
По смисъла на чл.79, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл.79, ал.4 от ЗДДС, корекцията по ал. 1 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.
След като в конкретния случай, дружеството няма да се възползва от възможността на чл. 45, ал. 7 и извършва доставката по отдаване под наем на физическо лице като освободена, то следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит за изграждането на съответните обекти, предназначени за освободена доставка, на основание чл. 79, ал. 6, т.1 от ЗДДС.
Съгласно същата разпоредба, лицето дължи данък за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в размер, определен по следната формула:
ДД = ПДК х 1/20 х БГ, където
ДД е дължимият данък;
ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.
Следва да се има предвид, че ако съответните имоти не са дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, а имат характер на стока - предназначени са продажба, корекцията е в размер на ползвания данъчен кредит.
В случая, корекцията следва да се извърши в първия данъчен период, когато доставката по отдаване под наем на физическо лице се третира като освободена по чл.45, ал.4 от ЗДДС.
По трети въпрос:
В тази си част запитването е изпратено за отговор по компетентност в Дирекция ДОМ при ЦУ на НАП София.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството осъществява основна дейност месопреработване. Притежава и недвижими имоти - търговски обекти, които отдава под наем. През 2016 г. дружеството е придобило чрез възлагане на строеж сграда с обособена част за търговска дейност и жилищна част, която ще се отдава под наем на физически лица. За строежа на сградата строителната фирма изпълнител е издала фактура с начислен ДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Възниква ли и кога задължение за възстановяване на ДДС, ако съгласно чл. 45 от ЗДДС, фирмата избере отдаването под наем на физическо лице да се третира като освободена доставка?
Въпрос 2: Следва ли да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС, в какъв размер и как следва да се документира и декларира?
Въпрос 3: Върху каква стойност би следвало да се прави корекция, като се има предвид, че част от сградата е търговски обект, с калкулирана стойност, която се ползва за облагаеми сделки и жилищната част, също с изчислена стойност, с възможност да се ползва за освободени сделки?
Въпрос 4: Какво следва да е данъчното третиране по ЗДДС, ако се извърши корекция по чл. 79 от ЗДДС и в последствие жилищната част бъде продадена? Ще има ли значение дали продажбата е на физическо лице или на юридическо лице?
Във връзка с поставените въпроси се изразява следното становище:
По първи и втори въпрос
Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл. 69 от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице по този закон и с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В глава четвърта от ЗДДС са изброени доставките на стоки и услуги, които са освободени. Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, като освободена доставка се определя отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
Същевременно чл. 45, ал. 7 от ЗДДС предвижда, че доставчикът, в случаите на доставка по чл. 45, ал. 4 от закона, може да избере тази доставка да бъде облагаема.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, корекцията по ал. 1 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.
В конкретния случай дружеството няма да се възползва от възможността по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС и ще третира отдаването под наем на физическо лице като освободена доставка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС. Поради това следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит за изграждането на съответните обекти, предназначени за освободена доставка, на основание чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, лицето дължи данък за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, в размер, определен по следната формула:
ДД = ПДК х 1/20 х БГ,
където:
- ДД е дължимият данък;
- ПДК е размерът на ползвания данъчен кредит;
- БГ е броят на годините от настъпване на обстоятелствата по чл. 79, ал. 1 или ал. 3 от ЗДДС, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.
Посочва се, че ако съответните имоти не са дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, а имат характер на стока - предназначени са за продажба, корекцията е в размер на ползвания данъчен кредит.
В разглеждания случай корекцията следва да се извърши в първия данъчен период, през който доставката по отдаване под наем на физическо лице се третира като освободена по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС.
Извод: При избор отдаването под наем на жилищната част на физически лица да се третира като освободена доставка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, възниква задължение за корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС. За дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО корекцията се изчислява по формулата ДД = ПДК х 1/20 х БГ и се извършва в данъчния период, в който наемната доставка започва да се третира като освободена, чрез протокол, отразен в дневника за продажбите и справка-декларацията. Ако имотите имат характер на стока, корекцията е в пълен размер на ползвания данъчен кредит.
По трети въпрос
В тази част запитването е изпратено за отговор по компетентност в Дирекция "Данъчно-осигурителна методология" при ЦУ на НАП София.
Извод: По въпроса върху каква стойност следва да се прави корекцията, с оглед разделението на сградата на търговска и жилищна част, становище следва да бъде дадено от Дирекция "ДОМ" при ЦУ на НАП, до която запитването е препратено по компетентност.
