|
Изх. №20-00-704 22.01.2025 г. |
ЗДДФЛ - чл. 24 |
Без да излагате фактическа обстановка пояснявате, че "ХХХ" е група от експерти с разнообразен опит, които работят за превръщането на София в добро място за живот. Част от участниците в екипа Ви са се фокусирали върху темата за етажната собственост, с цел създаване на нови материали, които да подпомагат работата на членовете на етажната собственост, във връзка с което отправяте следните въпроси.
1. B кое npuложение на данъчната декларация трябва да се декларира доходът на управител физическо лице и как се декларира същият, ако управителят е осигурен над максималния осигурителен доход(вероятно се има предвид на максималния осигурителен доход)и съответно под максималния осигурителен доход?
2. Необходимо ли е домоуправителят да се осигурява за четирите фонда на държавното обществео осигуряване:фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица", както е указано в писмо №М-94-Х-176 от 19.01.2015 г.?
3. Ако домоуправителят получава доходи от своята дейност, това означава ли, че не може да се регистрира като безработен и да получава обезщетение, ако бъде съкратен по основния си трудов договор?
4. Ако етажната собственост има регистрация по Булстат, то трябва ли тя да подава финансови отчети, месечни/годишни?
5. Как се очаква да се подава данъчна декларация в случаите когато сградата има и съответно няма ЕИК?(въпросът е некоректно зададен/не е ясен, вероятно се има предвид етажната собственост да е с форма на управление сдружение на собствениците и съответно общо събрание на собствениците)
6. Предвид това, че банките не откриват банкови сметки на етажната собственост ако същата няма ЕИК, допустимо ли е домоуправителите/касиерите да събират средствата за етажната собственост в лични сметки, особено ако за това има решение/съгласие от общото събрание на етажната собственост?
7. Понякога етажната собственост, дори когато не е регистрирана като юридическо лице, получава доходи от наем, които се използват от смата етажна собственост, без да се разпределят между собствениците. Следва ли и как се декларилат тези доходи?
8. Какъв е финансовият документ, който НАП признава като разход за юридическо лице(например общинска или държавна администрация или орган), което прави плащане към етажната собственост? Много често домоуправителите имат проблем, защото не им се издават фактури, а когато етажната собственост не е юридическо лице, то не може да издава такава.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпрос (някои от които изключително неясни, неточни и некоректни), изразявам следното принципно становище:
Национална агенция за приходите (НАП) при осъществяване на правомощията си, възложени от закона се произнася и действа в пределите на своята компетентност, като в повечето случаи тази компетентност произтича от изрична нормативна разпоредба. Както бе посочено и в предходно писмо с изх. № 94-00-142/ 24.09.2024 г. до г-н ...... задължението на НАП за предоставяне на разяснения на лица е обусловено от наличието на техни конкретни данъчни и осигурителни права и/ или задължения. Закона заНационалнатаагенция за приходите (ЗНАП) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не предвиждат процесуална възможност орган по приходите в НАП да се произнася по въпроси извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство. В запитването Ви само част от поставените въпроси са свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.Същото съдържа въпроси, отговорите на които са извън функционалната компетентността на НАП (относно откриване на банкови сметки; относно регистрацията на лицата в Бюро по труда като безработни и получанане на обезщетение; както и такива от частноправен характер).
Обръщам внимание, че отношенията и споровете между собствениците, ползвателите, наемателите на етажна собственост, както и такива с трети лица са отношения от гражданско правен характер и НАП не е компетентна да се произнася по тях. Следва да имате предвид също, че съгласно чл. 85 от ДОПК в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им(в писмото Ви липсват такива данни). Уведомявам Ви, че заинтересованите лица могат да получат становище по интересуващите ги въпроси след като се идентифицират като задължени лица и изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност и имащи значение за данъчното и осигурителното им облагане.
Както в предходното запитване, по повод на което Ви е отговорено с писмо с изх. №94-00-142/24.09.2024 г., Вашето запитване има характер на искане за предоставяне на правна консултация относно данъчните ефекти във връзка с посочени различни и множество възможни хипотези, и в този смисъл има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП.
Също така Ви уведомявам/информирам, че по аналогични на част от поставените от Вас въпроси, свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство НАП е изразявала редица становища, които може да намерите на интернет страницата на НАП, рубрика "Въпроси и отговори".
Предвид гореизложеното изразявам следните принципни положения по зададените от Вас въпроси:
Уредбата на обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях, се намира в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), който е в сила от 01.05.2009 г., с последно изменение - ДВ. бр. 81от 24 Септември 2024 г.
Съгласно чл. 9 от ЗУЕС управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост се осъществява чрез общо събрание и/или сдружение на собствениците.
Общото събрание на собствениците не е юридическо лице по смисъла на Търговския закон(ТЗ). Правомощията на общото събрание на собствениците и изискуемото от закона мнозинство за приемането на решения от този орган са регламентирани в чл. 11, ал. 1 - ал. 4 и в чл. 17 от ЗУЕС. Общото събрание е органът, който избира и освобождава управителя (членовете на управителния съвет), контрольора (членовете на контролния съвет), касиера и определя техните възнаграждения - аргумент чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 19, ал. 7 и чл. 24, ал. 6 от ЗУЕС.
Регламентацията на сдружението на собствениците (Сдружението) е уредено в чл. 25 и сл. от ЗУЕС. Съгласно ал. 1 от нормата на чл. 25, сдружението се създава за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени и/или взети на кредит средства с цел основен ремонт и/или основно обновяване на сгради в режим на етажна собственост собствениците могат да учредят сдружение. Сдружението е юридическо лице, създадено по реда на този закон.
Сдружението извършва и други дейности, свързани с управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, включително усвоява средства от други източници на финансиране, извън тези по ал. 1 (чл. 25, ал. 2). За създаване на сдружението се свиква учредително събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Учредителното събрание избирауправителен съвет (управител) и контролен съвет (контрольор) - чл. 27, ал. 4, т. 4 от ЗУЕС. Сдружението подлежи на регистрация в съответната община/район и регистър БУЛСТАТ. Не е регламентирана регистрация към други държавни институции (НАП, Национален осигурителен институт и др.).
В алинея 6 на чл. 25 от ЗУЕС е указано, че когато през годината сдружението извършва дейност само по ал. 1 или не осъществява дейност, не прилага Закона за счетоводството(ЗСч) и Закона за статистиката (ЗС).
По прилагането на ЗДДФЛ:
По смисъла на чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от обстоятелството дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за България.
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ или освободени от облагане по силата на друг закон. Според нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно.
Видовете доходи по ЗДДФЛ са обособени в шест основни групи, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от този закон:
1. доходи от трудови правоотношения;
2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;
3. доходи от друга стопанска дейност;
4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
5. доходи от прехвърляне на права или имущество;
6. доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.
Поради обстоятелството, че специалният закон ЗУЕС регламентира избор на управител на етажната собственост, за целите на данъчното облагане управителите на етажна собственост се третират като лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности. На основание §1, т. 26, буква "д" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ правоотношенията с лица, получаващи доходи от изборни длъжности, се определят като трудови правоотношения. Доходите от трудови правоотношения са посочени в чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и лицата, които получават доходи от трудови правоотношения, се облагат по реда на Раздел І от глава пета на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Според разпоредбата на чл. 42 от ЗДДФЛ, задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения е на работодателя.
За целите на ЗДДФЛ "работодател" е всяко местно лице (физическо или юридическо), чуждестранно лице (физическо или юридическо), извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ).
Задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения, според разпоредбата на чл. 42 от ЗДДФЛ, е вменено на работодателя. Доколкото етажната собственост (с форма на управление общо събрание на собствениците), не може да се дефинира като работодател по смисъла на горецитираната разпоредба, тя не е ангажирана с авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения. От друга страна, законодателят не е регламентирал ред за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения от получателя на дохода - физическо лице, страна по такова правоотношение. Ето защо облагането в тези случаи следва да се извърши с подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001), в срок до 30 април на следващата година, от задълженото физическо лице.
Придобитите през данъчната година доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа се декларират с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Доходите от трудови правоотношения по чл. 24 от ЗДДФЛ се декларират в приложение №1 "Доходи от трудови правоотношения" (образец 2011) на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По отношиение на доходите от наем на общите части на сграда в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, следва да имате предвид, че дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост - чл. 40 от Закона за собствеността (ЗС).
Облагането на доходите от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственостс форма на управление общо събрание на собствениците, начислени/изплатени от предприятияи самоосигуряващи се лица е с окончателен данъкна основание чл. 38, ал. 12 от ЗДДФЛ. В тази връзка и предвид разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, окончателният данък е в размер 10 на сто се и определя на база брутната сума на начисления/изплатения доход. Удържа се и се внасядо края на месеца, следващ тримесечието на начисляването/изплащането на дохода, от предприятието или от самоосигуряващото се лице. Платецът на дохода, удържал окончателния данък за начислените/изплатените доходи, подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице (чл. 56, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ) ), по електронен път.
На основание чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи трябва да посочват доходите от наем, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от данъчния закон. Справката се изготвя по образец и се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в срок до 28 февруари на следващата година, само по електронен път. В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се вписва брутният размер на доходите за всички физически лица на един ред като обща сумаза наема, с код за вид на изплатения доход 820 "Доходи от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците по чл. 38, ал.1 2 от ЗДДФЛ".
По отношение на наемодателите следва да се отбележи, че същите, може да се възползват от разпоредбата на чл. 50а от ЗДДФЛ, с която е предоставена възможност на местните физически лица при желание да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (ГДД) придобитите през годината доходи облагаеми с окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ. За целта се попълва приложение №13 (образец 2013), Част V "Придобити през годината доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ, с изключение на декларираните в приложение №8 от източник в чужбина", с код 820 "Доходи от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрани на собствениците по чл. 38, ал.1 2 от ЗДДФЛ".
По прилагане на осигурителното законодателство:
В §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО е дадена легална дефиниция на понятието "осигурено лице" - това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а1, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно, кръгът на лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване, е определен в чл. 4, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО.
В чл. 19 от ЗУЕС е регламентиран изборна лицата за членове на управителния съвет (управителя) на етажната собственост в хипотезата на управление чрез общо събрание. В чл. 27, ал. 4, т. 4 на ЗУЕС е регламентиран избор на лицата за членове на управителния съвет (управителя) на етажната собственост в хипотезата на управление чрез сдружение на собствениците. Във връзка с прилагането на цитираните разпоредби, членовете на управителния съвет (управителя) попадат в обхвата на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейности получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, т. 5 и т. 7, са задължително осигурени за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица".
Месечните осигурителни вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно приложение №1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Съгласно забележка №4 от приложение №1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г. минималният осигурителен доходне се прилага за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по ЗУЕС.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности се определя на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
На основание чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Следователно сдружението на собствениците по смисъла на КСО е осигурител за лицата, на които се изплащат възнаграждения (в т.ч. управителя на етажната собственост) и е задължено да внася дължимите осигурителни вноски.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за:
- осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец №1 - приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.);
- декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (декларация образец №6 - приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г.).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) (Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г.).
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба №Н-13/2019 г. декларация образец №1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Декларация образец №6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец №1 (чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.).
Съгласно указанията за попълване на декларация образец №1 (приложение №1) в т. 12-Вид осигурен се попълва код 82 - "За лица почл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО - лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията(ЗВ), с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО". В т. 12.3."Пореден номер на основна икономическа дейност на осигурителя" - попълва се номерът на реда, в който е определена основната икономическа дейност на осигурителя, съгласно ЗБДОО за съответната година. Бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗСч, които не прилагат минимален осигурителен доход, попълват код "99" за работниците и служителите. Код "99" се попълва и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост поЗУЕС.
Относно правото на обезщетение за лице, избрано за управител на етажната собственост по реда на ЗУЕС, компетентна институция, към която следва да отправите своите питания е Национален осигурителен институт (НОИ).
В запитването се посочва, че "ХХХ" е група от експерти с разнообразен опит, работещи за подобряване на качеството на живот в София. Част от участниците са се фокусирали върху темата за етажната собственост с цел създаване на материали в помощ на членовете на етажната собственост. В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: B кое приложение на данъчната декларация трябва да се декларира доходът на управител физическо лице и как се декларира същият, ако управителят е осигурен над максималния осигурителен доход (вероятно се има предвид на максималния осигурителен доход) и съответно под максималния осигурителен доход?
Въпрос 2: Необходимо ли е домоуправителят да се осигурява за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица", както е указано в писмо № М-94-Х-176 от 19.01.2015 г.?
Въпрос 3: Ако домоуправителят получава доходи от своята дейност, това означава ли, че не може да се регистрира като безработен и да получава обезщетение, ако бъде съкратен по основния си трудов договор?
Въпрос 4: Ако етажната собственост има регистрация по Булстат, то трябва ли тя да подава финансови отчети, месечни/годишни?
Въпрос 5: Как се очаква да се подава данъчна декларация в случаите когато сградата има и съответно няма ЕИК? (въпросът е некоректно зададен/не е ясен, вероятно се има предвид етажната собственост да е с форма на управление сдружение на собствениците и съответно общо събрание на собствениците)
Въпрос 6: Предвид това, че банките не откриват банкови сметки на етажната собственост ако същата няма ЕИК, допустимо ли е домоуправителите/касиерите да събират средствата за етажната собственост в лични сметки, особено ако за това има решение/съгласие от общото събрание на етажната собственост?
Въпрос 7: Понякога етажната собственост, дори когато не е регистрирана като юридическо лице, получава доходи от наем, които се използват от самата етажна собственост, без да се разпределят между собствениците. Следва ли и как се декларират тези доходи?
Въпрос 8: Какъв е финансовият документ, който НАП признава като разход за юридическо лице (например общинска или държавна администрация или орган), което прави плащане към етажната собственост? Много често домоуправителите имат проблем, защото не им се издават фактури, а когато етажната собственост не е юридическо лице, то не може да издава такава.
Посочва се, че се иска принципно становище, без да се излага конкретна фактическа обстановка.
НАП уточнява, че при осъществяване на правомощията си действа в рамките на компетентността, възложена от закона, като в повечето случаи тази компетентност произтича от изрична нормативна разпоредба. Както е посочено и в предходно писмо с изх. № 94-00-142/24.09.2024 г. до друго лице, задължението на НАП да предоставя разяснения е обусловено от наличие на конкретни данъчни и/или осигурителни права и задължения на запитващите лица.
Съгласно Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не е предвидена процесуална възможност орган по приходите да се произнася по въпроси извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство.
В запитването само част от въпросите са свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство. Съдържат се и въпроси, чиито отговори са извън функционалната компетентност на НАП - относно откриване на банкови сметки; относно регистрацията на лицата в Бюро по труда като безработни и получаване на обезщетение; както и въпроси от частноправен характер.
Посочва се, че отношенията и споровете между собствениците, ползвателите, наемателите на етажна собственост, както и отношенията им с трети лица, са от гражданскоправен характер и НАП не е компетентна да се произнася по тях.
Напомня се, че съгласно чл. 85 от ДОПК в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването. В писмото липсват такива данни.
Уведомява се, че заинтересованите лица могат да получат становище по интересуващите ги въпроси, след като се идентифицират като задължени лица и изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност и имащи значение за данъчното и осигурителното им облагане.
Посочва се, че както и при предходното запитване, по което е отговорено с писмо с изх. № 94-00-142/24.09.2024 г., настоящото запитване има характер на искане за предоставяне на правна консултация относно данъчните ефекти във връзка с различни и множество възможни хипотези. В този смисъл то има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП.
Уведомява се също, че по аналогични на част от поставените въпроси, свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, НАП е изразявала редица становища, които могат да бъдат намерени на интернет страницата на НАП, рубрика "Въпроси и отговори".
Извод: НАП приема, че значителна част от поставените въпроси са извън нейната компетентност и че за да бъдат дадени конкретни разяснения по данъчни и осигурителни въпроси, е необходимо запитващите да се идентифицират като задължени лица и да изложат конкретни факти и обстоятелства; настоящото запитване се квалифицира като искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП.
Принципни положения относно управлението на етажната собственост
Уредбата на обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или части от тях, се съдържа в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), в сила от 01.05.2009 г., с последно изменение - ДВ, бр. 81 от 24 септември 2024 г.
Съгласно чл. 9 от ЗУЕС управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост се осъществява чрез общо събрание и/или сдружение на собствениците.
Общото събрание на собствениците не е юридическо лице по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Правомощията на общото събрание и изискуемото мнозинство за приемане на решения са регламентирани в чл. 11, ал. 1 - ал. 4 и в чл. 17 от ЗУЕС.
Общото събрание е органът, който избира и освобождава управителя (членовете на управителния съвет), контрольора (членовете на контролния съвет), касиера и определя техните възнаграждения - аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 19, ал. 7 и чл. 24, ал. 6 от ЗУЕС.
Регламентацията на сдружението на собствениците (Сдружението) е уредена в чл. 25 и сл. от ЗУЕС. Съгласно чл. 25, ал. 1 собствениците могат да учредят сдружение за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени и/или взети на кредит средства с цел основен ремонт и/или основно обновяване на сгради в режим на етажна собственост. Сдружението е юридическо лице, създадено по реда на този закон.
Съгласно чл. 25, ал. 2 сдружението извършва и други дейности, свързани с управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, включително усвоява средства от други източници на финансиране, извън тези по ал. 1.
За създаване на сдружението се свиква учредително събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Учредителното събрание избира управителен съвет (управител) и контролен съвет (контрольор) - чл. 27, ал. 4, т. 4 от ЗУЕС.
Сдружението подлежи на регистрация в съответната община/район и в регистър БУЛСТАТ. Не е регламентирана регистрация към други държавни институции (НАП, Национален осигурителен институт и др.).
Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗУЕС, когато през годината сдружението извършва дейност само по ал. 1 или не осъществява дейност, не прилага Закона за счетоводството (ЗСч) и Закона за статистиката (ЗС).
Извод: НАП очертава правната рамка на управлението на етажната собственост по ЗУЕС, като разграничава общото събрание (неюридическо лице) от сдружението на собствениците (юридическо лице, регистрирано в общината/района и БУЛСТАТ), и посочва, че при определени условия сдружението не прилага ЗСч и ЗС.
По прилагането на ЗДДФЛ
В становището е започнат раздел "По прилагането на ЗДДФЛ" със следния текст: "По смисъла на чл. 2...". Текстът след тази фраза не е предоставен.
Извод: В наличната част от становището е само въведението към раздела за прилагане на ЗДДФЛ, без изложени конкретни правни норми, анализ или отговори по отделните въпроси; поради липса на текст не са налице изводи на НАП по същество относно ЗДДФЛ.
