НАП: Данъчно третиране по ЗДДФЛ и определяне на приложимото осигурително законодателство при наемане на чуждестранни граждани от български работодател за дистанционна работа от чужбина

Изх. № М-26-М-236

Дата: 14.07.2016 год.

ЗДДФЛ, чл. 2;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 8;

ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 7;

ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 1;

ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 8.

ОТНОСНО:Определяне на приложимото законодателство и данъчното третиране при наемане на чужди граждани на работа в българска фирма, при извършване на дейността от друга държава

Във връзка с Ваше запитване с вх. № М-26-М-236/24.06.2016 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), изразявам следното становище:

От описаното в запитването става ясно, че "М" ЕООД е фирма с предмет на дейност инженерни услуги - автоматизация на производството на промишлени предприятия в областта на енергетиката. По задание на клиента планира, програмира, автоматизира производствения процес, тества клиентския софтуер и изготвя документация. Посочили сте още, че поради спецификата на работата наетите лица не се налага да работят на територията на България, а ще осъществяват работния процес от държавата, където пребивават, от личните си домове посредством интернет. Същите не работят за други фирми и не са осигурени на друго основание.

Видно от така изложената в писмото Ви фактическа обстановка, запитването Ви не е свързано с Ваши конкретни права и задължения, а е насочено към проучване на становището на приходната администрация и тълкуването на законодателството, поради което изразявам следното принципно становище.

НАП не е компетентна институция по отношение на въпросите, касаещи трудовото законодателство, а именно:

• на какъв тип договори могат да бъдат назначени лицата;
• може ли да бъде сключен трудов договор;
• могат ли да бъдат изпращани в командировка и имат ли право на командировъчни пари.

Що се касае до осигуряването на посочените в запитването Ви лица, моля да имате предвид следното:

По отношение на гражданите на ЕС, от 01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност.

За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.).

За да попаднат в персоналния обхват на Регламент 883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава-членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:

- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;

- наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.

Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент 883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.

Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай няма пресичане на граници на държави-членки от посочените в запитването Ви лица, тъй като те осъществяват работния процес от държавата, където пребивават, от личните си домове посредством интернет. Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят/възложителят е установен на територията на държава-членка (България). С оглед на това, посочените в запитването Ви лица попадат в персоналния обхват на Регламент 883/2004 и за тях следва да бъде определено приложимото законодателство.

Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си.

Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.

В конкретния случай, ако посочените в запитването лица осъществяват дейност единствено на територията на държавата по пребиваване, за тях е приложимо законодателството на тази държава.

Следва да имате предвид, че работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава-членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава-членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).

Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.

По отношение на гражданите на Сърбия, следва да имате предвид, че на 19 септември 2011 г. в Белград е подписана Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (Спогодбата), в сила от 1 февруари 2013 г. Процедурните правила за прилагане на Спогодбата са въведени с административно споразумение между двете Договарящи страни (Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност).

НАП е компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство по Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност (Спогодбата). Удостоверяването на приложимото законодателство по Спогодбата се извършва с формуляр BG/SRB 101, който се издава от компетентната териториална дирекция на НАП след подадено искане.

Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея и регулира социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете Договарящи държави.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 7 - чл. 10), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между Договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Спогодбата). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Спогодбата.

Съгласно чл. 7 от Спогодбата, по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната Договаряща

държава, дори и когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата Договаряща държава, се прилага законодателството на първата Договаряща държава, освен ако с разпоредбите на член 8 и 9 от тази Спогодба не е определено друго.

По отношение на гражданите на Македония, Република България и Република Македония прилагат договор, който е в сила от 01.08.2003 г.

Договорът между Република България и Република Македония за социално осигуряване (Договора) се прилага за осигурените лица, за които се прилагат или са били прилагани правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни (чл. 3 от Договора).

В материалния обхват на Договора се включва законодателството, посочено в чл. 2 от него.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 - чл. 9). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.

Основно правило при определяне на приложимото законодателство по Договора е, че задължението за осигуряване се определя съгласно правните разпоредби на Договарящата се страна, на чиято територия лицето работи и в случай, когато постоянното местожителство на работещия или седалището на работодателя се намира на територията на другата Договаряща се страна (основание чл. 6 от договора).

Процедурните правила за прилагане на Договора са въведени с административно споразумение между двете Договарящи страни.

Съгласно чл. 6 от Договора, задължението за осигуряване се определя съгласно правните разпоредби на Договарящата се страна, на чиято територия лицето работи и в случай, когато постоянното местожителство на работещия или седалището на работодателя се намира на територията на другата Договаряща се страна, ако с разпоредбите на чл. 7 и 8 на този договор не е определено друго.

Моля да имате предвид, че компетентна институция да определя приложимото законодателство според Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряванее Националния осигурителен институт (НОИ). НОИ е компетентна институция и за издаване на съответните удостоверения по реда на Договора и административното споразумение за прилагането му.

По отношение на данъчното облагане:

По смисъла на чл. 2 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от обстоятелството дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за България. По силата на чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Правилата за класифицирането на доходите, като доходи от източници в България са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ и ако даден доход на чуждестранно физическо лице не попада в обхвата на тази разпоредба, то този доход няма да бъде от източник в страната и съответно няма да подлежи на облагане в България. Съгласно чл. 8, ал. 2 от същия закон, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

Когато чуждестранните физически лица извършват услугите/полагат трудът си извън територията на България, доходите няма да попаднат в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ, т.е. няма да бъдат доходи от източник в България и няма да подлежат на данъчно облагане в България, доколкото не става въпрос за възнаграждения за технически услуги по смисъла на ЗДДФЛ.

На основание § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ "възнаграждения за технически услуги" е съответното понятие по смисъла на ЗКПО, а именно това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

По силата на чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ когато доходи от възнаграждения за технически услуги са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, същите са от източник в България, без оглед къде се извършват услугите. Следователно, в тази хипотеза извършваните от чуждестранните физически лица услуги, които не са реализирани чрез определена база в България, ще подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Окончателният данък е в размер 10 на сто и се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Дължимият данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък се декларира от платеца на дохода в срока за внасянето на дължимия данък.

заместник-Изпълнителен Директор на

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:

/Г. ДИМИТРОВА/