Определяне на приложимото осигурително законодателство и издаване на формуляр А1 при командироване на работници във Франция

Изх. № 55-30-7590

Дата: 09. 06. 2025 год.

Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11(1);

Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11(3)(а);

Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 12(1);

Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 15(1);

Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 19(2);

ДОПК, чл. 84;

ДОПК, чл. 85;

ЗКПО, чл. 10, ал. 1;

ЗКПО, чл. 10, ал. 2;

ЗКПО, чл. 18;

ЗКПО, § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО;

ЗСч, чл. 7;

КТ, чл. 10;

КТ, чл. 61;

КТ, чл. 62, ал. 3;

КТ, чл. 62, ал. 5;

КТ, чл. 66;

КТ, чл. 121а, ал. 1 , т. 1;

КТ, чл. 347а, ал. 1;

НВРЗ, чл. 2, ал. 1;

НВРЗ, чл. 2, ал. 2;

НВРЗ, чл. 2, ал. 3;

НВРЗ, чл. 8, т. 1;

НВРЗ, чл. 10;

НВРЗ, чл. 10, ал. 1, т. 4;

НВРЗ, чл. 10, ал. 2;

НУРКИРСРПУ, чл. 2, ал. 1.

Във Ваше писмено запитване, прието с .......... по описа на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Във връзка със сключен договор за заваръчно-монтажни дейности с френски клиент възнамерявате временно да командировате двама служители във Франция. Изискването на клиента е командированите работници да бъдат осигурявани в приемащата държава съгласно френското осигурително законодателство. За тази цел сте предприели действия по регистрация на представляваното от Вас дружество в осигурителната система на Франция. Посочвате, че за периода на командироване във Франция въпросните служители ще бъдат осигурявани и в България.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте въпросите:

1. Как да се оформят документално, за да бъдат признати като разход платените осигуровки във Франция? Като командировъчно с описаните разходи за осигуровки или ще е необходим някакъв документ за платените осигуровки там?
2. Необходимо ли е да се предприемат някакви действия във връзка с чл. 62 ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) относно допълнителното споразумение по време на командировката, при положение че ще осигурявате работниците във Франция и брутното им минимално възнаграждение в България няма да се променя?

С оглед така изложената непълна фактическа обстановка, поставените въпроси и в съответствие с относимата нормативна уредба Ви уведомявам за следното:

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеизпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.

Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодексв кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.

От изложените в писмото Ви факти и обстоятелства не става ясно за какъв период служителите ще бъдат командировани във Франция, както и при какви условия. Освен това не са посочени никакви данни (включително гражданство), идентифициращи въпросните лица. В тази връзка настоящото становище е само принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното. Поставените от Вас въпроси не са насочени към реда, по който следва да се осигуряват лицата, вместо това са изложени твърдения, предполагащи, че за определен период от време спрямо въпросните работници ще се прилага едновременно осигурителното законодателство на България и Франция.

Във връзка с гореизложеното и в съответствие с функционалната компетентност на НАП изразявам следното принципно становище:

Лицата, които са граждани на държави - членки на Европейския съюз (ЕС) и осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Общността, попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004). В процедурно отношение се прилага Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

Основната цел на координационните правила е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС. Хипотеза, при която спрямо едно лице са приложими едновременно законодателствата на повече от една държава членка, е нежелана ситуация, която координационните регламенти целят да предотвратят. В тази връзка един от основните принципи, установени с координационните регламенти, е определяне на приложимото законодателство. Резултат от него е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава.

Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателствотона само една държава членка, като съгласно основното правило това е държавата членка, на чиято територия те полагат труда си (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).

С цел улеснение свободното движение на трудово активните лица в Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило, които се прилагат в специфични ситуации, при които е обосновано прилагането на критерии, различни от действителното място на заетост. Към такива ситуации спада командироването на наети лица, които временно (до 24 месеца) извършват трудова дейност за своя изпращащ работодател на територията на друга държава членка (чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004). Текстът на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 регламентира възможността по отношение на заето лице, което е командировано от своя работодател в друга държава членка, при изпълнението на определени условия да се запази законодателството в сферата на социалната сигурност на изпращащата държава.

В конкретния случай съобразно изложените факти и обстоятелства става ясно, че наети от български работодател лица ще бъдат изпратени временно да работят от негово име на територията на Франция.

В тази връзка е важно да се посочи, че на основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) №987/2009 във всички случаи, когато работодател, установен в държава членка, изпраща наети лица да извършват дейност на територията на друга държава, прилагаща координационните регламенти, е необходимо (при възможност предварително) да информира за това обстоятелство съответната компетентна институция, чието законодателство се прилага. Тази разпоредба не предвижда минимален срок на командироване, при наличие на който да се прилага, което означава, че при командироване на работници в друга държава членка, независимо на какво основание и за какъв срок, работодателят има задължение да уведоми за това обстоятелство. Следователно, ако работодател, установен в България, командирова наети служители на територията на друга държава членка, е необходимо да уведоми за това компетентната териториална дирекция на НАП по седалището му, като подаде уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) №987/2009 за всяко командировано лице.

Документът, чрез който се удостоверява приложимото законодателство, е формуляр А1. Удостоверението се издава от компетентната институция на държавата, чието законодателство е определено като приложимо след поискване от лицето или от работодателя (чл. 19(2) от Регламент (ЕО) №987/2009). Този документ удостоверява, че лицата са подчинени на определеното осигурително законодателство за периода, посочен в него, и не се дължат задължителни осигурителни вноски в другата заинтересована държава.

Обръщам внимание, че всеки случай на трансгранична трудова мобилност, обхваната от координационните регламенти за социална сигурност, е индивидуален и подлежи на обстоен анализ от страна на съответната компетентната институция по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004. Преценката за определяне на приложимото осигурително законодателство и за издаването на формуляр А1 се извършва в зависимост от особеностите на всеки конкретен случай.

По отношение на първи въпрос:

Поставеният по отношение на прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО)въпрос е свързан с общите разпоредби на закона. Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат.

Разходите, отразени в счетоводството на предприятието участват при формирането на счетоводния финансов резултат съобразно възприетите счетоводни база и политика. Счетоводен разход са и начислените суми за социално и здраво осигуряване, когато това е предвидено в съответния нормативен акт.

За да бъдат признати за данъчни цели разходите за осигурителни вноски, определени като задължителни за работодателя, освен общите регламенти на счетоводното законодателство, следва да бъдат спазени и специфичните изисквания на ЗКПО, като: извършването на разхода да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за който е намален финансовият резултат; разходът да не представлява "скрито разпределение на печалбата" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на Част първа от Глава четвърта на закона и т. н.

Освен това ЗКПО въвежда изисквания за документална обоснованост на разходите. Документалната обоснованост следва да е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, където е определено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството, отразяваш вярно стопанската операция.

За всяка от страните по трудовото правоотношение възникват насрещни права и задължения. Изхождайки от съдържанието на тези права и задължения, установени в КТ и подзаконовите нормативни актове, уреждащи трудовите правоотношения, дружеството в качеството си на работодател следва да отчита разходите за работна заплата и осигурителни вноски, като се съобрази с изискванията относно прилагането на трудовото и осигурително законодателство.

Първичният счетоводен документ, въз основа на който следва да се начисляват счетоводни разходи, следва да бъде съобразен с трудовото право, по аргумент на чл. 10 от КТ. Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпване на работа, съгласно чл. 61 от КТ. В трудовия договор се съдържат данни за страните и се определят условията, посочени в чл. 66 от КТ, в т.ч. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Въз основа на този документ се изготвя ведомост за заплати, което е основание за отразяване в счетоводството на предприятието на начисляване на работните заплати и осигурителни вноски, респективно признаване и оценяване на разход за предприятието.

Отделните клаузи от договорите, свързани с полагането на труда (предоставяне на персонал), сключени между предприятие, което осигурява персонал, и предприятие, което ползва работниците, ще бъдат действителни, ако са изпълнени условията за валидност на трудовото правоотношение относно мястото на полагане на труда и характера на работата по него.

Във връзка с гореизложеното може да се обобщи, че разходите за осигурителни вноски, които дружеството е задължено да прави, са признати разходи за данъчни цели за съответния данъчен период.

По отношение на втори въпрос:

Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да:

• изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП - редакция в сила до 31.05.2025 г.;
• впише данните в регистъра на заетостта - редакция в сила от 01.06.2025 г.

Предвид новата редакция на разпоредбата редът и данните, необходими за извършване на вписване, се определят с Наредба за вписване в регистъра на заетостта(НВРЗ) (основание чл. 62, ал. 5 от КТ в редакцията от 01.06.2025 г.). Същата влиза в сила от 1 юни 2025 г. за трудовите правоотношения и е обнародвана в Държавен вестник бр. 65 от 2 август 2024 г.

На основание чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НВРЗ НАП създава и поддържа регистър на заетостта, който съдържа единните електронни трудови записи на работниците и служителите. Единен електронен трудов запис е записът по чл. 347а, ал. 1 от КТ (в сила от 01.06.2025 г.) и се формира от електронните трудови записи (ЕТЗ), подадени за лицата (чл. 2, ал. 3 от НВРЗ).

Различните хипотези и сроковете, при които работодателят е задължен да вписва ЕТЗ, са подробно разписани в чл. 10 от НВРЗ.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от НВРЗ предвижда в случаите на командироване по реда на чл. 121а, ал. 1 , т. 1 от КТ работодателят в тридневен срок да подаде ЕТЗ съгласно Приложение №1 към чл. 8, т. 1 от НВРЗ. Съгласно кодекса това са случаите на командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на ЕС, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария когато:

- командироването е за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;

- командироването е в предприятие от същата група предприятия.

Условията и редът за командироване по смисъла на чл. 121а от КТ се уреждат с Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същата наредба при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.

При условие че посочените в запитването лица са командировани по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, Вие, като техен работодател, следва да подадете електронен трудов запис по реда на НВРЗ (в сила от 01.06.2025 г.).

С оглед непълната фактическа обстановка е необходимо да имате предвид, че съгласно чл. 10, ал. 2 от НВРЗ не се подава ЕТЗ при изменение на мястото на работата в случаите на командироване по реда на Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г., или на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г., или при промяна на мястото на работа по реда на чл. 107з, ал. 8, изречение второ от КТ.

В допълнение Ви уведомявам, че редът за подаване на данни с уведомления по реда на Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за сключване, изменение или прекратяване на трудови договори за периода до 01.06.2025 г., приложим до 01.06.2025 г., беше аналогичен на описания по НВРЗ.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/