Изх. № М-24-39-56
Дата: 10. 12. 2024 год.
ЗДДС, чл. 126а, ал. 1, т. 4;
ЗДДС, чл. 126а, ал. 1, т. 5;
ЗДДС, чл. 126а, ал. 2, т. 6.
ОТНОСНО:действия по събиране на вземания по доставка по смисъла на чл. 126а, ал. 1, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП и прието с вх. № М-24-39-56/18.03.2024 г., е представена следната фактическа обстановка:
Дружество осъществява дейност, свързана с търговия с електрическа енергия, в това число и доставки на такава към битови потребители. За гарантиране събираемостта на вземанията си дружеството е утвърдило система от процедури, съдържащи последователност от действия, извършвани при наличие на неудовлетворено вземане, като детайлна информация за всяко предприето действие се съхранява в информационната система на дружеството. Действията, предприемани при наличие на просрочено вземане, включват прекъсване на електрозахранването, изпращане на покана за доброволно плащане чрез обикновена пощенска пратка, образуване на заповедно производство по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), евентуално предявяване на иск за установяване на вземането, иницииране на изпълнително производство по реда на ГПК.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Какви действия за събиране на вземанията по доставка по смисъла на чл. 126а, ал. 1, т. 4 от ЗДДС следва да докаже дружеството, за да може да намали данъчните основи и размера на начисления данък по несъбираемите си вземания?
2. Считат ли се за действия за събиране на вземанията по смисъла на закона извънсъдебните действия, описани в запитването?
3. С какви доказателства следва да бъдат доказани предприетите действия?
4. Достатъчно ли е извършването на каквото и да било действие за събиране на вземането, или е необходимо да е проведено изпълнително производство по реда на ГПК?
5. С какви доказателства следва да разполага дружеството, че поканата за плащане е изпратена до получателя? Допустими ли са други доказателства, освен обратна разписка, например извлечения от регистър за водене на кореспонденция?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
Предвид тясната връзка между зададените въпроси, считам за целесъобразно изразяването на едно общо становище по тях.
Видно от самите текстове, разпоредбите на чл. 126а от ЗДДС не конкретизират видовете действия за събиране на вземанията, нито дефинират техния характер - съдебни, извънсъдебни, изпълнителни или други. Поради това, очевидно законът има предвид всякакви правомерни действия на доставчика, които по своето естество са годни да доведат до удовлетворяване на вземането му, включително посочените в запитването. Предприемането на действията и тяхното съдържание, както и уведомяване на получателите по доставката, могат да бъдат доказвани с всички видове доказателствени средства, регламентирани в Глава осма от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които се събират, допускат, преценяват и оценяват по правилата, установени в ДОПК и субсидиарно приложимите Административнопроцесуален кодекс (АПК) и Граждански процесуален кодекс (ГПК). Считам също така, че предприетите действия по събиране следва да са адекватни по обем и ресурс спрямо мащабите на несъбраните вземания.
По отношение необходимостта от задължително провеждане на изпълнително производство считам, че такава не е налице. Това следва както от обстоятелството, че законът не посочва изрично провеждането на такова производство, така и от факта, че изпълнителните действия, предвидени в ГПК, не са единствените законосъобразни действия, които биха могли да доведат до събиране на вземането. Формулировката на текста очевидно предполага извършването и на други действия, извън тези, които са в пределите на компетентността на съдебния изпълнител. Отделно от изложеното евентуално стеснително тълкуване на разпоредбата в смисъл, че единствените релевантни действия по събиране са тези, извършвани в рамките на изпълнително производство, съответно че провеждането на такова производство е задължително, би довело до прекомерно завишаване на условията за прилагане на посочената правна норма и установяване на изисквания, каквито законът не поставя, като същевременно се игнорира използването на други законоустановени възможности, например правото на неизпълнение по чл. 90, правото на задържане по чл. 91 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и други. Като се има предвид и обстоятелството, че при типичното развитие на подобни правоотношения, включващо етапите от предявяване на иск до влизане в сила на съдебно решение и иницииране на изпълнително производство, биха могли да минат години преди предприемане на действие от страна на съдебния изпълнител, то в някои случаи, например тези по чл. 126а, ал. 2, т. 6 от ЗДДС, очевидно е абсурдно да се счита, че законът установява изискване за провеждане на изпълнително производство в рамките на 365 дни от датата, на която вземането е станало изискуемо.
Считам, че преценката относно подходящите действия за събиране на вземането във всеки конкретен случай е на доставчика (кредитора), в зависимост от обичайното за съответния отрасъл и от характерните особености на конкретния случай, например политика по събиране на вземанията на доставчика, имуществено състояние на получателя, размер на вземането и други. Впоследствие тези действия могат да бъдат подложени на преценка и от контролните органи на НАП в рамките на тяхната оперативна самостоятелност. Това, което трябва да е налице във всички случаи, е положената в достатъчна степен разумна грижа от страна на доставчика за събиране на вземането, в зависимост от параметрите на последното и спецификите на съответната икономическа дейност.
Поради това не може да бъде изразено изчерпателно становище относно всички възможни конкретни действия, необходими и достатъчни за прилагането на чл. 126а от ЗДДС във всеки отделен случай на просрочено вземане в дейността на данъчно задължено лице.
Що се отнася до условието на т. 5 на чл. 126а, ал. 1 от ЗДДС, доказателствата, с които следва да разполага доставчикът, че уведомлението му е било изпратено до адреса на управление на получателя, който е бил регистрирано по този закон лице към момента на доставка, следва да бъдат обективни и в достатъчна степен надеждни, като например потвърденото изпращане от страна на трето независимо лице като пощенски оператор или куриер. Такова доказателство също би било, разбира се, и направено от страна на получателя потвърждение за получаване на уведомлението.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Дружество, извършващо търговия с електрическа енергия, включително доставки към битови потребители, е утвърдило вътрешни процедури за гарантиране събираемостта на вземанията си. При наличие на неудовлетворено, респективно просрочено вземане, се прилага последователност от действия, за които се съхранява детайлна информация в информационната система на дружеството. Тези действия включват:
- прекъсване на електрозахранването;
- изпращане на покана за доброволно плащане чрез обикновена пощенска пратка;
- образуване на заповедно производство по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК);
- евентуално предявяване на иск за установяване на вземането;
- иницииране на изпълнително производство по реда на ГПК.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Какви действия за събиране на вземанията по доставка по смисъла на чл. 126а, ал. 1, т. 4 от ЗДДС следва да докаже дружеството, за да може да намали данъчните основи и размера на начисления данък по несъбираемите си вземания?
Въпрос 2: Считат ли се за действия за събиране на вземанията по смисъла на закона извънсъдебните действия, описани в запитването?
Въпрос 3: С какви доказателства следва да бъдат доказани предприетите действия?
Въпрос 4: Достатъчно ли е извършването на каквото и да било действие за събиране на вземането, или е необходимо да е проведено изпълнително производство по реда на ГПК?
Въпрос 5: С какви доказателства следва да разполага дружеството, че поканата за плащане е изпратена до получателя? Допустими ли са други доказателства, освен обратна разписка, например извлечения от регистър за водене на кореспонденция?
Предвид тясната връзка между въпросите се изразява едно общо становище по тях.
Разпоредбите на чл. 126а от ЗДДС не конкретизират видовете действия за събиране на вземанията, нито дефинират техния характер - съдебни, извънсъдебни, изпълнителни или други. От това следва, че законът има предвид всякакви правомерни действия на доставчика, които по своето естество са годни да доведат до удовлетворяване на вземането му. В този обхват попадат и посочените в запитването действия.
Предприемането на действията по събиране, тяхното съдържание, както и уведомяването на получателите по доставката могат да бъдат доказвани с всички видове доказателствени средства, регламентирани в глава осма от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Тези доказателства се събират, допускат, преценяват и оценяват по правилата, установени в ДОПК, както и по субсидиарно приложимите Административнопроцесуален кодекс (АПК) и Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Счита се, че предприетите действия по събиране следва да са адекватни по обем и ресурс спрямо мащабите на несъбраните вземания.
По отношение на необходимостта от задължително провеждане на изпълнително производство се приема, че такава необходимост не е налице. Това следва, от една страна, от обстоятелството, че законът не посочва изрично провеждането на изпълнително производство като условие, а от друга страна - от факта, че изпълнителните действия по ГПК не са единствените законосъобразни действия, които могат да доведат до събиране на вземането. Формулировката на текста на чл. 126а очевидно предполага извършването и на други действия, извън тези, които са в пределите на компетентността на съдебния изпълнител.
Стеснително тълкуване на разпоредбата в смисъл, че единствените релевантни действия по събиране са тези, извършвани в рамките на изпълнително производство, и че провеждането на такова производство е задължително, би довело до:
- прекомерно завишаване на условията за прилагане на чл. 126а от ЗДДС;
- установяване на изисквания, каквито законът не поставя;
- игнориране на други законоустановени възможности, като правото на неизпълнение по чл. 90 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), правото на задържане по чл. 91 от ЗЗД и други.
Като се има предвид и типичното развитие на подобни правоотношения - от предявяване на иск, през влизане в сила на съдебно решение, до иницииране на изпълнително производство - е възможно да изминат години преди предприемане на действие от страна на съдебния изпълнител. В някои случаи, например тези по чл. 126а, ал. 2, т. 6 от ЗДДС, е очевидно абсурдно да се счита, че законът изисква провеждане на изпълнително производство в рамките на 365 дни от датата, на която вземането е станало изискуемо.
Преценката относно подходящите действия за събиране на вземането във всеки конкретен случай е на доставчика (кредитора). Тя зависи от обичайното за съответния отрасъл и от особеностите на конкретния случай, като например:
- политика по събиране на вземанията на доставчика;
- имуществено състояние на получателя;
- размер на вземането;
- други релевантни обстоятелства.
Предприетите действия впоследствие могат да бъдат подложени на преценка от контролните органи на НАП в рамките на тяхната оперативна самостоятелност.
Във всички случаи трябва да е налице положена в достатъчна степен разумна грижа от страна на доставчика за събиране на вземането, съобразена с параметрите на вземането и спецификите на съответната икономическа дейност.
Поради изложеното не може да бъде изразено изчерпателно становище относно всички възможни конкретни действия, които са необходими и достатъчни за прилагането на чл. 126а от ЗДДС във всеки отделен случай на просрочено вземане в дейността на данъчно задължено лице.
Що се отнася до условието на чл. 126а, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, доказателствата, с които доставчикът следва да разполага, че уведомлението му е било изпратено до адреса на управление на получателя, който е бил регистрирано по този закон лице към момента на доставка, трябва да бъдат обективни и в достатъчна степен надеждни. Такива са, например:
- потвърдено изпращане от страна на трето независимо лице, като пощенски оператор или куриер;
- направено от страна на получателя потвърждение за получаване на уведомлението.
Извод: За целите на чл. 126а от ЗДДС за релевантни се приемат всички правомерни действия по събиране на вземанията, включително извънсъдебни, които са адекватни спрямо размера и характера на вземането и при които доставчикът е положил разумна грижа; не се изисква задължително провеждане на изпълнително производство по ГПК, а предприетите действия и изпращането на уведомленията следва да се доказват с всички допустими по ДОПК доказателствени средства, включително надеждни обективни доказателства за изпращане до адреса на получателя.
