НАП: Погасяване по давност на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по чл. 171 ДОПК

Изложена е следната фактическа обстановка: физическо лице е подало жалба с искане за отписване по давност на задължения за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2014 г. Задълженията за тези години са за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци и са установени с АУЗ № ...../2015 г., в който е включена и първа вноска за 2015 г. Към момента не са предприети действия за принудително събиране на тези задължения чрез предаване на акта на частен съдебен изпълнител.

Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: "В конкретния случай, следва ли да се приложи разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, като задълженията се погасят с изтичане на 10 - годишен давностен срок, независимо от спирането или прекъсването на давността?"

Въпрос 2: "Следва да се приложи разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.172, ал.2 и ал.3 от ДОПК, доколкото е налице издаден АУЗ № ...../30.11.2015 г., който прекъсва давността и след издаването му започва да тече нова 5-годишна давност и с нейното изтичане се погасяват задълженията и към коя дата?"

На основание изложената фактическа обстановка е изразено следното принципно становище:

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове са установени в чл. 172 от ДОПК.

С изтичането на давностните срокове - 5-годишния по чл. 171, ал. 1 от ДОПК или 10-годишния по чл. 171, ал. 2 от ДОПК - се погасява правото да се съберат по принудителен ред публичните вземания, но те остават дължими и могат да бъдат платени доброволно по чл. 174 от ДОПК, както и да бъдат прихванати по чл. 128, ал. 1 от ДОПК.

При броенето на давностния срок следва да се вземат предвид срокът за плащане на публичното задължение, предвиден в съответния материален закон, както и правилата за броене на сроковете по чл. 22, ал. 3 от ДОПК.

Плащането на данък върху недвижимите имоти е уредено в чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно който данъкът се плаща на равни вноски в посочените срокове на годината, за която е дължим.

Таксата за битови отпадъци, съгласно чл. 69 от ЗМДТ, се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Съгласно приетата от Общински съвет - Варна "Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна", таксата за битови отпадъци се заплаща по реда, определен за заплащане на данък върху недвижимите имоти.

В конкретния случай давността за най-старите задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, дължими за 2010 г., започва да тече от 01.01.2011 г. и изтича на 31.12.2015 г.

С издаването на АУЗ на 30.11.2015 г., преди погасяване по давност на публичните вземания, давността се прекъсва. От прекъсването на давността започва да тече нов 5-годишен давностен срок. Последица от прекъсването на давността е, че се заличава с обратно действие изтеклият до този момент давностен срок и започва да тече нов 5-годишен срок, по отношение на който се следи за наличие на основанията за спиране и прекъсване по чл. 172 от ДОПК. Ако актът за установяване на задължението бъде отменен, давността не се смята за прекъсната.

Следва да се има предвид, че независимо от спирането и прекъсването на давността, 10-годишният давностен срок за посочените задължения ще изтече на 31.12.2020 г., освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Прилагането на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК се извършва служебно, а не по искане на лицето, като етапът на производството - установяване, връчване, обжалване или събиране - не е от значение.

Предвид гореизложеното, при преценка за изтичане на давностния срок за публичните вземания компетентният орган следва да следи както общия 5-годишен давностен срок, започнал да тече след издаване на АУЗ и подлежащ на спиране и прекъсване, така и 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Извод: В конкретния случай следва да се съобразят едновременно: прекъсването на 5-годишната давност с издаването на АУЗ на 30.11.2015 г. и започването на нов 5-годишен срок, както и абсолютният 10-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който за разглежданите задължения изтича на 31.12.2020 г., при липса на отсрочване, разсрочване или спиране на изпълнението по искане на длъжника.