Изх. № М-24-38-86
Дата: 17. 01. 2023г.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5;
ЗЗО, чл. 40, буква "в".
ОТНОСНО:Подадено искане за прихващане и/или възстановяване на внесени здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с подадена декларация по чл. 40в от същия закон.
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), заведено с вх. №М-24-38-86/15.12.2022 г., препратено по компетентност от дирекция ОДОП - гр. ...... е изложена следната фактическа обстановка:
На 17.03.2022 г. г-жа ........... е подала декларация обр. №7 "Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО" с посочена начална дата в т. 1 на декларацията 01.12.2016 г. На същата дата е подала и заявление по чл. 3 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г., в което е посочила, че желае да погаси задълженията си за здравноосигурителни вноски по чл. 41, ал. 2 от ЗЗО за периода от 01.02.2017 г. до 28.02.2022 г., след което е заплатила посочените задължения. Издадено е Удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права от същата дата, което да послужи пред Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за издаване на европейска здравноосигурителна карта.
На 18.11.2022 г. е подала декларация по чл. 40в от ЗЗО, с която е декларирала, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2022 г. е лице с двойно гражданство и е пребивавала извън страната повече от 183 дни през календарните години. Към декларацията са приложени документи, удостоверяващи декларираните обстоятелства - документ, издаден от МВР К, доказващ престоя извън страната, както и преведен документ, удостоверяващ турското гражданство.
Също така е подала и искане за прихващане и/или възстановяване и желае да ѝ бъдат възстановени заплатените на 17.03.2022 г. здравноосигурителни вноски по подадената декларация обр. №7 и заявление по чл. 3 от Наредба №Н-13/2019 г.
Поставяте следните въпроси:
1. Какви действия следва да се предприемат при подадена декларация по чл. 40в от ЗЗО, при спазване на разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, ако за декларирания период има предходно подадена декларация обр. №7, заявление по чл. 3 от Наредба №Н-13/2019 г., внесени здравноосигурителни вноски и издадено Удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права?
2. Българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, задължени ли са да подават декларация по чл. 40в от ЗЗО или това е право, от което могат да се възползват по тяхно желание? Ако не са задължени, то тогава следва ли да се приеме, че подадена декларация обр. №7 е заявление на лицето за отказ от правото му да се възползва от възможността на чл. 40в?
3. Подадената декларация по чл. 40в от ЗЗО след подаване на декларация обр. №7 и заплащане на съответните задължения, основание ли е за възстановяване на внесените суми по чл. 128 и 129 от ДОПК?
Съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, е определен в чл. 33 от ЗЗО. В т. 2 на алинея 1 от същата разпоредба е регламентирано, че задължително осигурени в НЗОК са българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Със създаването на чл. 40в от ЗЗО, който е в сила от 08.03.2013 г., е предвидено, че българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
Разпоредбата регламентира възможност за освобождаване от задължително здравно осигуряване по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, след като се подаде декларация по чл. 40в от ЗЗО. За потвърждаване на декларираните обстоятелства, към нея е необходимо да бъдат приложени и документи, доказващи декларираните обстоятелства относно чуждото гражданство, датата на придобиването му и периодите на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни). В случай че документите са на чужд език, чл. 55 от ДОПК предвижда, че те следва да бъдат придружени от точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Между разпоредбите на чл. 40а и чл. 40в от ЗЗО може да се направи аналогия, тъй като и двете разпоредби разписват начина, по който българските граждани, които не пребивават повече от 183 дни на територията на страната (и са извън обхвата на координационните регламенти), да могат да поискат да бъдат освободени от задължението им да се осигуряват в НЗОК, каквото задължение създава разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО за всички български граждани.
Както при прилагане на разпоредбата на чл. 40а е предвидено подаване на заявление от задълженото лице - български гражданин, ведно с документи, доказващи пребиваването му извън страната, така и при прилагане на разпоредбата на чл. 40в е предвидено подаване на декларация, ведно с приложени доказателства за същото обстоятелство.
И двете разпоредби използват термина "могат", тоест регламентират възможност, а не задължение. Следователно, на българските граждани, в ЗЗО е предоставен избор дали да се възползват от прилагането им. В случаите, при които лицата не са се възползвали от дадената им с тези разпоредби възможност, тогава спрямо тях приложение би могло да намери чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, регламентира задължението на лицата, които не са осигурени здравно на друго основание, предвидено в ал. 1, 2 и 3 от същата разпоредба, че дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
На основание т. 2 от същата разпоредба, те са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/17.12.2019 г.). Декларация обр. №7 се подава в териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. В нея се посочва началната дата от периода, за който възниква задължението за внасяне на вноски, и избраният осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. (чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 4 от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г.).
Видно от цитираната разпоредба, в хипотезата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО е предвидено задължение за подаване на декларация с посочване на датата, от която лицето е задължено да се осигурява. Неподаването на декларация обр. №7 не освобождава българския гражданин от задължението му за здравноосигурителни вноски по този ред.
В настоящата фактическа обстановка, при наличие на възможност, предвидена в закона, за освобождаване от внасяне на здравноосигурителни вноски, регламентирана в чл. 40в или 40а от ЗЗО, лицето е подало декларация обр. №7, в която е заявило както дохода, така и начална дата, от която за него задължение за осигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. С конклудентни действия, които са реализирани чрез подаването на декларации по чл. 2, ал. 4 и чл. 3 от Наредба №Н-13/2019 г. и със заплащане на дължимите осигурителни вноски, то потвърждава желанието си да се осигурява по този ред. Към датата на подаване на горепосочените декларации и към датата на заплащането на здравноосигурителните вноски, няма подадена декларация по чл. 40в от ЗЗО, не е изразено по какъвто и да е начин желание и уведомяване на НАП, че лицето притежава освен българско и друго гражданство. Липсва каквато и да е индикация, че то не желае да заплаща здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Всички предприети от лицето действия, сочат обратното - сумите, и декларациите са постъпили по неговият ЕГН, тъй като то притежава българско гражданство. Поискало е и му е издадено Удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права, което да послужи пред НЗОК.
С оглед гореизложеното, считам че разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО предвижда кога българските граждани, притежаващи и друго гражданство, не са задължително здравно осигурени в НЗОК, а разпоредбата на чл. 40в от с.з. определя начина и реда за реализиране на правото на задълженото лице - български гражданин, да се освободи от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски при определени условия, които са - подаване на декларация, ведно с документи, доказващи декларираните обстоятелства. В разпоредбата законодателят е посочил изрично, че българският гражданин "може" да подаде декларация, като по този начин е създал в ЗЗО специално правно основание задълженото лице само да прецени дали да се възползва от предоставената му възможност за освобождаване. По своята същност тази декларация е едностранно волеизявление на задълженото лице, с извършването на което настъпват определени в закона правни последици, свързани с освобождаването му от здравноосигурителни вноски за времето на пребиваване извън страната. Задължителното здравно осигуряване на българските граждани е задължение, което възниква по силата на закона и не зависи от волята на задълженото лице. В случаите, когато българските граждани са и граждани на трета държава, законодателят е предоставил възможност за избор, когато пребивават извън страната повече от 183 дни, дали да се осигуряват в НЗОК. Видно от заплатените здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, българският гражданин не се е възползвал от възможността, предоставена му от чл. 40в от ЗЗО, да бъде освободен от задължението за здравно осигуряване.
Липсата на декларация или каквото и да било друго волеизявление към момента на внасяне на вноските сочи отсъствие на правопораждащ факт за освобождаване от задължение за заплащане на здравноосигурителните вноски от българския гражданин, което на основание изложените по-горе аргументи от своя страна предполага, че с акта на внасяне на вноските лицето не е пожелало да се възползва от възможността за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, предоставена в чл. 40в от закона. Липсва и възможност, органът по приходите към момента на подаване на декларация обр. №7 и на заплащане на здравноосигурителните вноски, да установи дали българският гражданин притежава и друго гражданство и дали е пребивавал извън страната повече от 183 дни, за да изиска прилагането на чл. 40в, а не на чл. 40, ал. 5 от закона.
Поради това, считам че подадената по чл. 40в декларация след подаване на декларация обр. №7 и внасяне на здравноосигурителните вноски, не може да се приеме като основание за освобождаване от задължението за заплащането им, тъй като лицето не се е възползвало от този ред на освобождаване, даже напротив, самоосигурило се е здравно и се е снабдило с удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права, въз основа на което му е издадена европейска здравноосигурителна карта.
С оглед изложеното считам, че подаването на декларацията по чл. 40в от ЗЗО от българските граждани за освобождаване от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски следва да предхожда подаването на декларация обр. №7 и заплащането на здравноосигурителни вноски, а не да я следват.
Разпоредбите на чл. 128 и 129 от ДОПК регламентират реда за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на суми за данъци и задължителни осигурителни вноски предполага, че същите са внесени без правно основание, тоест са недължимо платени. Преценката относно дължимостта им се осъществява от органа по приходите на компетентната ТД на НАП.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/
Становището разглежда подадено искане за прихващане и/или възстановяване на внесени здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с подадена декларация по чл. 40в от същия закон.
Изложена е следната фактическа обстановка:
На 17.03.2022 г. г-жа ........... е подала декларация обр. №7 "Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО", в която в т. 1 е посочена начална дата 01.12.2016 г.
На същата дата е подала и заявление по чл. 3 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г., в което е посочила, че желае да погаси задълженията си за здравноосигурителни вноски по чл. 41, ал. 2 от ЗЗО за периода от 01.02.2017 г. до 28.02.2022 г., след което е заплатила посочените задължения.
Издадено е Удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права от същата дата, което да послужи пред Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за издаване на европейска здравноосигурителна карта.
На 18.11.2022 г. е подала декларация по чл. 40в от ЗЗО, с която е декларирала, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2022 г. е лице с двойно гражданство и е пребивавала извън страната повече от 183 дни през календарните години.
Към декларацията са приложени документи, удостоверяващи декларираните обстоятелства - документ, издаден от МВР К, доказващ престоя извън страната, както и преведен документ, удостоверяващ турското гражданство.
Подала е и искане за прихващане и/или възстановяване и желае да ѝ бъдат възстановени заплатените на 17.03.2022 г. здравноосигурителни вноски по подадената декларация обр. №7 и заявление по чл. 3 от Наредба №Н-13/2019 г.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какви действия следва да се предприемат при подадена декларация по чл. 40в от ЗЗО, при спазване на разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, ако за декларирания период има предходно подадена декларация обр. №7, заявление по чл. 3 от Наредба №Н-13/2019 г., внесени здравноосигурителни вноски и издадено Удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права?
Въпрос 2: Българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, задължени ли са да подават декларация по чл. 40в от ЗЗО или това е право, от което могат да се възползват по тяхно желание? Ако не са задължени, то тогава следва ли да се приеме, че подадена декларация обр. №7 е заявление на лицето за отказ от правото му да се възползва от възможността на чл. 40в?
Въпрос 3: Подадената декларация по чл. 40в от ЗЗО след подаване на декларация обр. №7 и заплащане на съответните задължения, основание ли е за възстановяване на внесените суми по чл. 128 и 129 от ДОПК?
Правен анализ
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Със създаването на чл. 40в от ЗЗО, в сила от 08.03.2013 г., е предвидено, че българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
Разпоредбата на чл. 40в от ЗЗО регламентира възможност за освобождаване от задължително здравно осигуряване по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, след подаване на декларация по чл. 40в от ЗЗО.
За потвърждаване на декларираните обстоятелства към декларацията по чл. 40в следва да бъдат приложени документи, доказващи обстоятелствата относно чуждото гражданство, датата на придобиването му и периодите на пребиваване в чужбина, като се вземат предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни.
Когато документите са на чужд език, съгласно чл. 55 от ДОПК те трябва да бъдат придружени от точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Между разпоредбите на чл. 40а и чл. 40в от ЗЗО може да се направи аналогия, тъй като и двете разпоредби уреждат начина, по който българските граждани, които не пребивават повече от 183 дни на територията на страната (и са извън обхвата на координационните регламенти), могат да поискат да бъдат освободени от задължението им да се осигуряват в НЗОК, каквото задължение създава чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО за всички български граждани.
Както при прилагане на чл. 40а от ЗЗО е предвидено подаване на заявление от задълженото лице - български гражданин, заедно с документи, доказващи пребиваването му извън страната, така и при прилагане на чл. 40в от ЗЗО е предвидено подаване на декларация, заедно с приложени доказателства за същото обстоятелство.
И двете разпоредби - чл. 40а и чл. 40в от ЗЗО - използват термина "могат", тоест регламентират възможност, а не задължение. Следователно в ЗЗО на българските граждани е предоставен избор дали да се възползват от прилагането им.
В случаите, в които лицата не са се възползвали от дадената им с тези разпоредби възможност, спрямо тях приложение може да намери чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО урежда задължението на лицата, които не са осигурени здравно на друго основание, предвидено в ал. 1, 2 и 3 на същата разпоредба, да дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Когато тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
На основание т. 2 от чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 4 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. декларация обр. №7 се подава в териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. В декларацията се посочва началната дата от периода, за който възниква задължението за внасяне на вноски, и избраният осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
От цитираната уредба следва, че в хипотезата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО е предвидено задължение за подаване на декларация с посочване на датата, от която лицето е задължено да се осигурява. Неподаването на декларация обр. №7 не освобождава българския гражданин от задължението му за здравноосигурителни вноски по този ред.
В разглежданата фактическа обстановка, при наличие на възможност, предвидена в закона, за освобождаване от внасяне на здравноосигурителни вноски, регламентирана в чл. 40в или чл. 40а от ЗЗО, лицето е подало декларация обр. №7, в която е заявило както дохода, така и началната дата, от която за него възниква задължение за осигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
С конклудентни действия, реализирани чрез подаването на декларации по чл. 2, ал. 4 и чл. 3 от Наредба №Н-13/2019 г. и със заплащането на дължимите здравноосигурителни вноски, лицето е упражнило правото си да се осигурява по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за посочения период и е придобило непрекъснати здравноосигурителни права, удостоверени с издаденото Удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права.
Подадената впоследствие декларация по чл. 40в от ЗЗО, с която се декларира, че лицето е с двойно гражданство и пребивава извън страната повече от 183 дни през календарните години за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2022 г., представлява упражняване на възможността по чл. 40в от ЗЗО за освобождаване от задължително здравно осигуряване за бъдещи периоди, при наличие на съответните предпоставки и при надлежно доказване на декларираните обстоятелства.
С оглед на това, подадената декларация по чл. 40в от ЗЗО не променя с обратна сила вече възникналите и изпълнени задължения за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, за които лицето е подало декларация обр. №7, подало е заявление по чл. 3 от Наредба №Н-13/2019 г., заплатило е дължимите вноски и е получило удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права.
Отговори по поставените въпроси
По въпрос 1
При подадена декларация по чл. 40в от ЗЗО, при спазване на разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, когато за декларирания период вече има подадена декларация обр. №7, заявление по чл. 3 от Наредба №Н-13/2019 г., внесени здравноосигурителни вноски и издадено Удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права, следва да се отчете, че лицето е упражнило правото си да се осигурява по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за този период и е придобило непрекъснати здравноосигурителни права.
Подадената декларация по чл. 40в от ЗЗО има действие за освобождаване от задължително здравно осигуряване за бъдещи периоди, при наличие на предпоставките по чл. 40в и при надлежно доказване на декларираните обстоятелства, но не дерогира с обратна сила вече възникналите и изпълнени задължения по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Извод: При наличие на предходно подадена декларация обр. №7, заявление по чл. 3 от Наредба №Н-13/2019 г., внесени вноски и издадено удостоверение за непрекъснати права, подадената декларация по чл. 40в от ЗЗО не води до промяна на вече възникналите и изпълнени задължения за същия период, а има значение за освобождаване от осигуряване за бъдещи периоди при изпълнение на законовите условия.
По въпрос 2
Разпоредбата на чл. 40в от ЗЗО използва термина "могат", поради което за българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, подаването на декларация по чл. 40в от ЗЗО е възможност, а не задължение.
Същото се отнася и за разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО, която също използва термина "могат" и предоставя възможност, а не задължение за подаване на заявление за освобождаване от задължително здравно осигуряване при пребиваване извън страната повече от 183 дни.
В случаите, в които лицата не са се възползвали от възможността по чл. 40а или чл. 40в от ЗЗО, спрямо тях приложение намира чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и те дължат здравноосигурителни вноски по този ред.
Подаването на декларация обр. №7 по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО представлява изпълнение на задължението за деклариране на възникнало задължение за здравно осигуряване и избор на осигурителен доход, а не изрично заявление за отказ от правото да се ползва възможността по чл. 40в от ЗЗО. С подаването на декларация обр. №7 лицето фактически упражнява правото си да се осигурява по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за съответния период.
Извод: Българските граждани с двойно гражданство, които живеят в чужбина повече от 183 дни през календарна година, не са задължени, а имат право по свое желание да подадат декларация по чл. 40в от ЗЗО. Подадената декларация обр. №7 не се приема като изричен отказ от правото да се ползва възможността по чл. 40в, но представлява упражняване на правото за осигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за посочения период.
По въпрос 3
Подадената декларация по чл. 40в от ЗЗО след подаване на декларация обр. №7 и заплащане на съответните задължения по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не представлява основание за възстановяване на внесените суми по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК.
Внесените здравноосигурителни вноски са дължими на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, възникнали са при неизползване на възможността по чл. 40в от ЗЗО за съответния период, декларирани са с декларация обр. №7, заплатени са и за тях е издадено удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права. В този случай не е налице недължимо платена сума или надвнесена сума по смисъла на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК, която да подлежи на възстановяване или прихващане.
Извод: Подадената декларация по чл. 40в от ЗЗО след подаване на декларация обр. №7 и заплащане на дължимите вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не е основание за възстановяване на внесените суми по чл. 128 и чл. 129 от ДОПК, тъй като тези суми не са недължимо платени или надвнесени.
