2_118/25.02.2022
ЗДДФЛ, чл.26, ал.7
ОТНОСНО:наследяване на задължения на едноличен търговец.
В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, подадено до ТД на НАП и препратено за отговор по компетентност, с писмо вх.№ 118/14.02.2022г. по регистъра на дирекцията, с което молите да Ви бъде разяснено, може ли след смъртта на собственика на ЕТ"Х", друг човек да работи с тази фирма.
В допълнение на въпроса посочвате следните обстоятелства:
Дъщеря Ви М.К.П. е починала на 24.09.2020г. Същата е имала регистриран ЕТ "Х". Наследници на дъщеря Ви са нейният съпруг и внучката Ви, която е на 16 години.
Съпругът на дъщеря Ви не желае да заличи ЕТ, поради което за Вас остава неизяснен въпроса относно отговорността на внучката Ви за данъчните задължения, които биха възникнали при работа с тази фирма.
Въз основа на изложената фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
Едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира под определено наименование, за да има право да извършва търговска дейност. С вписването на едно лице в търговския регистър като едноличен търговец не се появява нов правен субект и не се придобива нова правосубектност, различна от тази на физическото лице, а лицето получава възможността да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, но страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице.
Национална агенция по приходите създава и поддържа регистър и база данни за задължените лице. По силата на чл. 86, ал.1, т. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс при смърт на физическо лице се прекратява общата регистрация на задълженото лице.
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на ЕТ като съвкупност от права, задължения и фактически правоотношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството (ЗН).
Съгласно чл.1 от Закона за наследството, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.
Според чл. 48 от закона, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството.
В чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) е създадена възможност за дееспособните наследници, ако желаят да поемат предприятието на ЕТ, като могат да запазят и неговата фирма. Тази разпоредба позволява на наследниците да продължат търговската дейност на наследодателя си като добавят към фирмата името на новия собственик.
В случай, че никой от наследниците не желае да поеме предприятието по гореописаният ред те могат да подадат заявление за заличаването на едноличния търговец от търговския регистър съгласно чл. 60а, т. 2 от ТЗ.
По отношение на наследственото имущество, същото включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго/чл.30 от Закона за местните данъци и такси/.
С приемане на наследството всички права, задължения и фактически отношения, влизащи в наследствената маса, респективно в имуществото на търговското предприятие, преминават върху наследниците. Наследниците наследяват вземанията на наследодателя от прекратената търговска дейност и имат право да водят искове за събирането им.
По силата на чл.60, ал.1 от Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено/включително и за публичните задължения, възникнали в резултат на търговската дейност на починалия едноличен търговец/. Отговорността за задълженията е съобразно дяловете, които получават. Наследниците, които са приели наследството по опис, отговарят само до размера на полученото наследство.
С оглед гореизложеното, че обект на наследяване са имуществените права и задължения на починалото лице съществуващи към момента на смъртта му.
В случай, че наследник на починалия наследодател е продължил търговската му дейност, без да е вписано в търговския регистър поемане на предприятието на починалото лице по реда на чл.60, ал.2 от Търговския закон, следва да се има предвид, разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, която предвижда, че по реда за облагане на едноличните търговци се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не се е регистрирало като такъв. Следователно за периода след смъртта на наследодателя. в случай, че наследник е продължил търговската дейност и е реализирал доходи от нея, същият се явява данъчно задължено лице за тези доходи и следва да ги декларира в годишната данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в Приложение 2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец", която се подава в срок до 30 април на годината следваща годината на реализирането им.
Въпрос: Може ли след смъртта на собственика на ЕТ "Х" друг човек да работи с тази фирма и каква е отговорността на внучката за данъчните задължения, които биха възникнали при работа с тази фирма?
Посочени са следните факти: Дъщерята М.К.П. е починала на 24.09.2020 г. Тя е имала регистриран ЕТ "Х". Нейни наследници са съпругът и внучката, която е на 16 години. Съпругът не желае да заличи ЕТ, поради което остава неизяснен въпросът за отговорността на внучката за данъчните задължения при евентуална работа с тази фирма.
Едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира под определено наименование, за да има право да извършва търговска дейност. С вписването на едно лице в търговския регистър като едноличен търговец не възниква нов правен субект и не се придобива нова правосубектност, различна от тази на физическото лице. Лицето получава възможност да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, но страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице.
Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и база данни за задължените лица. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс при смърт на физическо лице се прекратява общата регистрация на задълженото лице.
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на ЕТ като съвкупност от права, задължения и фактически правоотношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството.
Съгласно чл. 1 от Закона за наследството наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Според чл. 48 от същия закон наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството.
В чл. 60, ал. 2 от Търговския закон е предвидена възможност дееспособните наследници, ако желаят, да поемат предприятието на ЕТ, като могат да запазят и неговата фирма. Тази разпоредба позволява на наследниците да продължат търговската дейност на наследодателя, като добавят към фирмата името на новия собственик.
Ако никой от наследниците не желае да поеме предприятието по този ред, те могат да подадат заявление за заличаването на едноличния търговец от търговския регистър съгласно чл. 60а, т. 2 от Търговския закон.
По отношение на наследственото имущество, съгласно чл. 30 от Закона за местните данъци и такси, то включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
С приемане на наследството всички права, задължения и фактически отношения, включени в наследствената маса, респективно в имуществото на търговското предприятие, преминават върху наследниците. Наследниците наследяват вземанията на наследодателя от прекратената търговска дейност и имат право да водят искове за събирането им.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, включително и за публичните задължения, възникнали в резултат на търговската дейност на починалия едноличен търговец. Отговорността за задълженията е съобразно дяловете, които получават. Наследниците, които са приели наследството по опис, отговарят само до размера на полученото наследство.
Обект на наследяване са имуществените права и задължения на починалото лице, съществуващи към момента на смъртта му.
В случай че наследник на починалия наследодател е продължил търговската му дейност, без да е вписано в търговския регистър поемане на предприятието на починалото лице по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тя предвижда, че по реда за облагане на едноличните търговци се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не се е регистрирало като такъв.
Следователно за периода след смъртта на наследодателя, ако наследник е продължил търговската дейност и е реализирал доходи от нея, този наследник е данъчно задължено лице за тези доходи и следва да ги декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в Приложение 2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец", която се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на реализирането им.
Извод: След смъртта на собственика на ЕТ "Х" предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права и задължения се наследява по общите правила на Закона за наследството, наследниците отговарят за задълженията съобразно дяловете си, а ако наследник продължи търговската дейност и реализира доходи, той е данъчно задължено лице за тези доходи и ги декларира и облага по реда за еднолични търговци, независимо дали е вписано поемане на предприятието в търговския регистър.
