ОТНОСНО: обезпечение по чл.176в от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпи Ваше писмено запитване с вх. № .../ 02.10.2017 г.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството възнамерява да закупува дизелово гориво по КН 27102011 за собствени нужди за зареждане на собствена строителна механизация и собствени товарни автомобили, като същото ще бъде доставено и заредено на мобилна цистерна, от която ще се зарежда собствената механизация на обекта. Горивото ще се доставя с придружаващ акцизен документ. Фирмата е регистрирала в системата на НАП мобилната цистерна, в която възнамерява да бъде доставено горивото. Това гориво няма да се отчита от доставчика чрез ЕСФП, а ще бъде декларирано в системата на НАП като ЕДД по чл.118 от ЗДДС. От своя страна фирмата ще декларира горивото, доставено с акцизен документ като ЕДП.
Поставен е следния въпрос: Подлежи ли дружеството на обезпечение съгласно чл.176в, ал.1, т.3 от ЗДДС за дизеловото гориво, което възнамерява да закупи за зареждане за собствени нужди на собствената механизация и транспортни средства?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 176в, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период:
1. извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива, които не са предназначени за потребление от лицето, осъществило вътреобщностните придобивания, надвиши 25 000 лв., или
3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
Видно от горните разпоредби е без значение предназначението на получените от лицето течни горива, а именно - за последваща доставка или за крайно потребление, като например за производствена дейност, за отопление, за зареждане на собствени превозни средства и др. подобни.
По сходен казус е издадено писмо на НАП с изх.№ 24-39-44/ 15.06.2017г., което може да намерите в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството възнамерява да закупува дизелово гориво по КН 27102011 за собствени нужди за зареждане на собствена строителна механизация и собствени товарни автомобили. Горивото ще бъде доставяно и зареждано в мобилна цистерна, от която ще се зарежда собствената механизация на обекта. Горивото ще се доставя с придружаващ акцизен документ. Фирмата е регистрирала в системата на НАП мобилната цистерна, в която възнамерява да бъде доставяно горивото. Това гориво няма да се отчита от доставчика чрез ЕСФП, а ще бъде декларирано в системата на НАП като ЕДД по чл. 118 от ЗДДС. От своя страна фирмата ще декларира горивото, доставено с акцизен документ, като ЕДП.
Въпрос: Подлежи ли дружеството на обезпечение съгласно чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС за дизеловото гориво, което възнамерява да закупи за зареждане за собствени нужди на собствената механизация и транспортни средства?
Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период:
- 1. извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
- 2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива, които не са предназначени за потребление от лицето, осъществило вътреобщностните придобивания, надвиши 25 000 лв., или
- 3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
От тези разпоредби следва, че е без значение предназначението на получените от лицето течни горива - дали са за последваща доставка или за крайно потребление, включително за производствена дейност, за отопление, за зареждане на собствени превозни средства и други подобни.
Посочено е, че по сходен казус е издадено писмо на НАП с изх. № 24-39-44/15.06.2017 г., което може да бъде намерено в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Извод: Дружеството подлежи на обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС при получаване на течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност над 25 000 лв. за текущия данъчен период, като предназначението на горивото за собствени нужди (зареждане на собствена механизация и транспортни средства) е без значение за възникването на задължението за обезпечение.
