Изх. № 26-К-121
Дата: 12.06.2017 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 12(1);
Решение А2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. .......... г., Ви уведомявам следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка фирма ".............." ЕООД, БУЛСТАТ..............., е регистрирана в България като предприятие, което осигурява временна работа. Една от дейностите на "..............." ЕООД е изпращане на работници на временна работа в белгийска фирма, регистрирана по ДДС в Белгия, по сключен двустранен договор. За тези работници "................" ЕООД е работодател, съгласно допълнение към параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и за целите на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004. "............" ЕООД единствено и само изпраща български работници към белгийската фирма със съответен трудов договор по българското законодателство. Поради тези обстоятелства "..........." няма бизнес дейност в Белгия, няма там регистрация и съответно не плаща данъци в Белгия.
В тази връзка са поставени различни въпроси относно условията, които трябва да са изпълнени, за да бъде издадено удостоверение А1 на изпратените в Белгия работници.
С оглед на така изложената от Вас фактическа обстановка и поставените въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по въпросите от компетентността на НАП:
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (преди 01.05.2010 г. - Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71) и се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност). Този формуляр не е условие за изпращане на работници в друга държава-членка. Той само удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава-членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави-членки за посочения в него период.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка.
Такава е разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) 883/2004, съгласно която лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава-членка.
Първото изискване е преди командироването лицето да е подчинено на законодателството на изпращащата държава-членка.
Следващото изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице през целия период на командироване.
Четвъртото изискване е лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице.
Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия се извършва от компетентната териториална дирекция на НАП, като всеки конкретен случай се разглежда и преценява сам за себе си.
По първи и втори въпрос от запитването Ви:
Принципно по отношение на критерия относно оборота на изпращащото предприятие в изпращащата държава е важно да се подчертае, че оборотът, реализиран от извършени вътреобщностни доставки с местоизпълнение, определено по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е различен от оборота, който се разглежда за целите на прилагането на разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
Само приходи, получени врезултат от дейността на лицата, заети в изпращащото предприятие, които полагат труда си на територията на България, се третират като оборот на територията на изпращащата страна, независимо че са реализирани в изпълнение по договор с контрагенти от други държави-членки.
В конкретния случай оборотът, реализиран от дейност на лицата единствено на територията на Белгия, не може да се счита за оборот в изпращащата държава.
По отношение на II въпрос:
Критериите за съществена дейност са посочени в Решение А2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност.
Част от тях са мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броят на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка, мястото, където са наети командированите работници и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с клиенти - от друга, оборотът за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави-членки и броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава.
Следва да се има предвид, че критериите се разглеждат в съвкупност във всеки конкретен случай, като се взема предвид естеството на дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено.
В този смисъл само критерият оборот, реализиран в изпращащата държава, не е достатъчен за цялостна преценка на съществената дейност на дружеството.
По отношение на III въпрос:
Обстоятелството, че по-голям брой работници извършват дейност в държавата на изпращане, може да бъде индикатор за това, че не е налице съществена дейност на дружеството в изпращащата държава. Наличието на заети лица, полагащи труда си в основната дейност на предприятието на територията на изпращащата държава е важен критерий, чието изпълнение е задължително. Заетостта само на административен персонал на територията на изпращащата държава-членка изключва обичайно осъществяване на дейност на нейната територия. Следователно това е критерий от решаващо значение за установяване изпълнението на условието за обичайно осъществяване на дейност от работодателя на територията на изпращащата държава- членка.
По отношение на IV въпрос:
Липсата на реализиран от работодателя оборот на територията на изпращащата държава-членка изключва обичайно извършване на съществена част от дейността му на нейна територия. Оборот, реализиран от работодателя на територията на изпращащата държава в размер на 25% от общо реализирания за предходните 12 месеца, може да се разглежда като достатъчен индикатор за наличие на съществена дейност. Въпреки това въпросният критерий може да се разглежда и за по-голям период назад от предходните 12 месеца.
По отношение на V въпрос:
Лицата, които са командировани от своя работодател да извършват работа от негово име на територията на друга държава-членка, могат да останат подчинени на законодателството на изпращащата държава, при условие че е налице пряка връзка между тях и изпращащия работодател, която дабъде запазена за целия период, за който са изпратени. Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, при тълкуването на 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, е определила, че наличието и поддържането на пряка връзка е решаващо условие за прилагането на цитираната разпоредба и е указaла индикативен списък от критерии, въз основа на които се установява изпълнението на това условие. Те включват:
- отговорност за наемането;
- договорът да бъде в сила за целия срок на командироване;
- правото на прекратяване на трудовия договор (уволнението) трябва да бъде само на командироващото предприятие;
- командироващото предприятие трябва да си запази правото да определя естеството на работата, извършвана от командирования работник или служител, не по отношение на подробностите за вида на предстоящата работа и начина, по който тя следва да бъде извършена, а в по-общ план за определяне на крайния продукт на тази работа или на основната услуга, която ще бъде предоставяна;
- задължението за възнаграждение на работника или служителя е на предприятието, което е сключило трудовия договор;
- правото на налагане на дисциплинарни мерки на наетото лице е на командироващото предприятие.
Критериите за наличието и поддържането на пряка връзка се разглеждат и анализират в тяхната съвкупност. В зависимост от спецификата на всеки конкретен случай допълнително могат да се приложат и други критерии.
В заключение е важно да се подчертае, че предприятие, установено в България, което командирова наети лица, за да работят на територията на друга държава-членка, информира за това компетентната териториална дирекция на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Компетентната териториална дирекция на НАП извършва задълбочена преценка за изпълнението на всичките 5 задължителни условия, предвидени в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, спрямо командированите заети лица се прилага основното правило, т.е. те ще бъдат подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (в конкретния случай - на белгийското законодателство).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Съгласно изложената фактическа обстановка дружество ".............." ЕООД, БУЛСТАТ ..............., е регистрирано в България като предприятие, което осигурява временна работа. Една от дейностите на "..............." ЕООД е изпращане на работници на временна работа в белгийска фирма, регистрирана по ДДС в Белгия, по сключен двустранен договор. За тези работници "................" ЕООД е работодател по смисъла на допълнение към параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и за целите на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004. "............" ЕООД единствено изпраща български работници към белгийската фирма със съответен трудов договор по българското законодателство. Поради това "..........." няма бизнес дейност в Белгия, няма регистрация там и не плаща данъци в Белгия.
В тази връзка са поставени различни въпроси относно условията, които трябва да са изпълнени, за да бъде издадено удостоверение А1 на изпратените в Белгия работници.
Приложимото законодателство в областта на социалната сигурност се определя по разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (преди 01.05.2010 г. - Регламент (ЕИО) № 1408/71) и се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност). Формуляр А1 не е условие за изпращане на работници в друга държава-членка, а само удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава-членка и е освободено от прилагане на законодателствата на други държави-членки за посочения в него период.
Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава - чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004.
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби за запазване на законодателството на изпращащата държава-членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка. Такава е разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, според която лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, ако:
- предвиденото времетраене на тази работа не превишава 24 месеца, и
- лицето не е изпратено да замества друго командировано лице.
Като изключение от основното правило, чл. 12(1) поставя няколко задължителни условия, чието изпълнение е абсолютно необходимо за запазване на законодателството на изпращащата държава-членка:
- преди командироването лицето да е подчинено на законодателството на изпращащата държава-членка;
- работодателят, който командирова, обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка;
- да се поддържа пряка връзка между работодателя и изпратеното лице през целия период на командироване;
- лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице;
- предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
В случаите на командироване преценката за изпълнение на тези условия се извършва от компетентната териториална дирекция на НАП, като всеки конкретен случай се разглежда самостоятелно.
По първи и втори въпрос от запитването:
Въпрос: (относно критерия за оборота на изпращащото предприятие в изпращащата държава и значението му за прилагане на чл. 12(1) от Регламент 883/2004).
По отношение на критерия за оборота на изпращащото предприятие в изпращащата държава се подчертава, че оборотът, реализиран от вътреобщностни доставки с местоизпълнение, определено по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, е различен от оборота, който се разглежда за целите на чл. 12(1) от Регламент 883/2004. За целите на този регламент като оборот на територията на изпращащата държава се третират само приходите, получени в резултат от дейността на лицата, заети в изпращащото предприятие, които полагат труда си на територията на България, независимо че тези приходи са реализирани по договори с контрагенти от други държави-членки.
В конкретния случай оборотът, реализиран от дейност на лицата единствено на територията на Белгия, не може да се счита за оборот в изпращащата държава.
Извод: За целите на чл. 12(1) от Регламент 883/2004 като оборот в изпращащата държава се признават само приходите от труд, положен на територията на България, а оборотът от дейност, извършвана само в Белгия, не се счита за оборот в изпращащата държава.
По отношение на II въпрос:
Въпрос: (относно критериите за "съществена дейност" на предприятието в изпращащата държава).
Критериите за съществена дейност са посочени в Решение А2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. Част от тях са:
- мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието;
- броят на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено предприятието, и в другата държава-членка;
- мястото, където са наети командированите работници;
- мястото, където са сключени по-голямата част от договорите с клиенти;
- законодателството, приложимо към договорите между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с клиенти - от друга;
- оборотът за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави-членки;
- броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава.
Критериите се разглеждат в съвкупност във всеки конкретен случай, като се отчита естеството на дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено. Само критерият "оборот, реализиран в изпращащата държава" не е достатъчен за цялостна преценка на съществената дейност на дружеството.
Извод: Съществената дейност на предприятието в изпращащата държава се определя по съвкупност от няколко критерия, като оборотът сам по себе си не е достатъчен за положителна преценка.
По отношение на III въпрос:
Въпрос: (относно значението на броя работници, извършващи дейност в държавата на изпращане, за преценката за съществена дейност).
Обстоятелството, че по-голям брой работници извършват дейност в държавата на изпращане, може да бъде индикатор, че не е налице съществена дейност на дружеството в изпращащата държава. Наличието на заети лица, полагащи труда си в основната дейност на предприятието на територията на изпращащата държава, е важен и задължителен критерий. Заетостта само на административен персонал на територията на изпращащата държава-членка изключва обичайно осъществяване на дейност на нейната територия. Това е критерий от решаващо значение за установяване изпълнението на условието за обичайно осъществяване на дейност от работодателя на територията на изпращащата държава-членка.
Извод: За да се приеме, че работодателят обичайно осъществява дейност в изпращащата държава, е необходимо наличие на заети в основната дейност на нейна територия; само административен персонал не е достатъчен и е индикация за липса на съществена дейност.
По отношение на IV въпрос:
Въпрос: (относно значението на оборота, реализиран на територията на изпращащата държава, и минимален относителен дял за преценка на съществена дейност).
Липсата на реализиран от работодателя оборот на територията на изпращащата държава-членка изключва обичайно извършване на съществена част от дейността му на нейна територия. Оборот, реализиран от работодателя на територията на изпращащата държава в размер на 25% от общо реализирания за предходните 12 месеца, може да се разглежда като достатъчен индикатор за наличие на съществена дейност. Този критерий може да се разглежда и за по-голям период назад от предходните 12 месеца.
Извод: Пълната липса на оборот в изпращащата държава изключва съществена дейност там, а оборот от около 25% от общия за последните 12 месеца (или за по-дълъг подходящ период) може да се приеме като достатъчен индикатор за съществена дейност.
По отношение на V въпрос:
Въпрос: (относно лицата, които са командировани от своя работодател да извършват работа от негово име на територията на друга държава-членка...)
Текстът на становището, предоставен в запитването, прекъсва след думите "на територията на др...", поради което съдържанието на анализа и изводите на НАП по V въпрос не е напълно налично в представения документ.
Извод: Поради прекъсване на текста в предоставеното становище, изводът на НАП по V въпрос не може да бъде възпроизведен изцяло и липсва в наличната част от документа.
