НАП: Задължения за подаване на уведомления по чл. 62, ал. 3 КТ и данни по Наредба № 5 при трудови правоотношения с международен елемент

Описана е следната фактическа обстановка: по предходно Ваше запитване от 04.05.2018 г. сте получили отговор от ЦУ на НАП от 08.08.2018 г. Във връзка с този отговор добавяте, че търговското представителство изпълнява функциите на осигурител от името на международна компания (компания майка), като това произтича и от обстоятелството, че търговското представителство не е нов правен субект, различен от чуждестранното лице (компанията майка).

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: След като търговското представителство е регистрирано като осигурител, има ли задължения за отделна регистрация на компанията майка като осигурител?

Въпрос: Подлежат ли на регистрация в Националната агенция за приходите трудови договори с международен елемент, при които страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на другата държава?

Въпрос: В случай, че компанията майка няма задължение за отделна регистрация като осигурител в България, какъв код следва да се посочи при декларирането на възнаграждения пред Националната агенция за приходите в съответствие с изискванията на Наредба № Н-8?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба в областта на осигурителното законодателство е изложено следното становище:

На основание чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Представителствата не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.

Независимо че не е нов правен субект, търговското представителство на чуждестранно лице подлежи на регистрация в Регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията на основание чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица на основание чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

С оглед на горното и предвид представената информация в предходното запитване, в което е уточнено, че трудовите договори с наетите лица са сключени с международната компания (компания майка), а не с представителството, се приема, че представителството няма качеството на работодател/осигурител за тези лица. Поради това представителството няма задължение да подава данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Извод: Търговското представителство, след като не е страна по трудовите договори и не е работодател/осигурител на наетите лица, няма задължение да подава данни по Наредба № Н-8 и не възниква въпрос за отделна негова регистрация като осигурител за тези лица.

Относно задължението на международната компания (компания майка) като работодател/осигурител на наети лица по трудови правоотношения, уредени по законодателството на друга държава, които полагат труда си на територията на Република България, е посочено, че изчерпателен отговор е даден в полученото от Вас писмо от ЦУ на НАП от 08.08.2018 г.

Извод: По въпроса за задълженията на компанията майка като работодател/осигурител при трудови правоотношения, уредени от чуждо законодателство, следва да се приеме изложеното в предходното писмо на ЦУ на НАП.

На основание чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се регламентират с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Съгласно чл. 5, т. 3, б. "а" от Наредба № 5/2002 г. в уведомлението за сключения трудов договор се съдържат данни за условията по трудовия договор, включително основанието за сключването на трудовия договор съгласно Кодекса на труда.

Предвид чл. 10, ал. 3 от Кодекса на труда, когато за трудови правоотношения с международен елемент страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ е неотносима.

От изложеното следва, че за международната компания (компания майка), в качеството й на работодател/осигурител на наетите по трудови правоотношения лица, уредени по законодателството на друга държава, не възниква задължение по Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.

Извод: При трудови правоотношения с международен елемент, за които е избрано да се прилага законодателството на друга държава, не възниква задължение за подаване на уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ и по Наредба № 5/2002 г. за международната компания (компания майка), поради неотносима приложимост на чл. 62, ал. 3 от КТ в тези случаи.