НАП: Освобождаване от задължение за използване на фискално устройство при упражняване на занаят от пенсионер по инвалидност

ОТНОСНО: Прилагане на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./

Лицето, в качеството си на едноличен търговец, е осъществявало дейност в шивашко ателие, но поради болест прекратява дейността. Същото е член на Районната занаятчийска камара, инвалид 74% и пенсионер и в това качество възнамерява да осъществява дейност.

В тази връзка е поставен въпросът: Задължено ли е лицето да въведе в експлоатация фискално устройство при така посочените обстоятелства?

Предвид изложената фактическа обстановка и разпоредбите на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното становище:

Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно т. 7 на ал. 4 от Наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие, че лицата са занаятчии- пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон. Тук попада именно упражняването на занаят, когато лицата, които го осъществяват, отговарят на определени условия. Занаят по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за занаятите /ЗЗ/ е производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. В алинея втора от същата правна норма изрично са посочени изискванията, които следва да са изпълнени, за да определи облика на една дейност като занаятчийска.

Видно от цитираната правна норма е, че едно от изискванията дейността да се счита като извършена по занаятчийски начин е тя да фигурира в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на ЗЗ. Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.

Следва да се отбележи, че предвидената в т. 7 на чл. 4 от Наредба № Н-18/2006г. липса на задължение за регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство не се отнася за всички лица, които осъществяват дейност от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за занаятите. Посочената точка от Наредбата изисква освен осъществяването от лицето на занаятчийска дейност, същото да е занаятчия-пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, да извършва услугите с личен труд и да не е търговец по смисъла на Търговския закон, т.е. само при кумулативното наличие на регламентираните изисквания не е налице задължение извършваните продажби да бъдат регистрирани чрез фискално устройство.

Важно е да се отбележи, че като лице по чл. 4, т. 7 от наредба № Н-18/2006г., нямате задължение да ползвате фискално устройство, съответно да издавате фискални касови бележки, но на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да издавате документ за придобитите доходи.

По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството / ЗСч/, а именно:

- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

- дата на издаване;

- наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;

- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;

- име и фамилия на съставителя;

- наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;

- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;

- име и фамилия на съставителя.