ОТНОСНО: Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи по електронен път Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-34#2/13.02.2024 г.
Във връзка с отговор изх. № 96-00-34#1/29.02.2024 г. на ДОДОП ........ уточнявате следното:
Основанието Ви за искане за издаване на удостоверение А1 за гражданин на трета страна, на когото е издадено "Единно разрешение за пребиваване и работа", е чл. 119, чл. 121а и във връзка с чл. 127, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).
Страните, в които работите, са: България, Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Франция.
Поставяте следните въпроси:
- Може ли да се регистрира допълнително споразумение по чл. 119, чл. 121а и във връзка с чл. 127, ал. 1 от КТ на гражданин на трета страна, на който е издадено "Единно разрешение за пребиваване и работа"?
- Би ли възникнал проблем за издаване на удостоверение А1?
- Необходим ли е ЛНЧ за издаването на удостоверение А1 и за придвижването на гражданина на трета страна в ЕС?
С оглед изложената фактическа обстановка изразявам следното становище:
На основание чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) Националната агенция за приходите (НАП) създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица.
Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра, като идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.
Предвидено е, че лицата, които не попадат в гореизброените случаи (вписаните в регистър БУЛСТАТ и в търговския регистър лица, физически лица, еднолични търговци и чужденци чрез личен номер), да се идентифицират пред НАП чрез служебен номер (чл. 84, ал. 3 от ДОПК).
Този номер - ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, се вписва във всички данни (например уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" и др.), които се подават в НАП.
На основание чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, когато правоотношението между работодателя и работника е уредено съгласно разпоредбите на КТ, работодателят е задължен да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП за сключения трудов договор - чрез изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Уведомлението - приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 2002 г., следва да се подаде от работодателя в компетентната ТД на НАП в тридневен срок от сключване на трудовия договор.
Данните, които следва да съдържа уведомлението, са същите, както ако трудовият договор е сключен с български гражданин.
Когато трудовият договор е сключен с гражданин, който няма ЕГН, при попълването му - в т. 4. "ЕГН (ЛН, ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП" - за чуждестранните граждани се попълва личният номер, личният номер на чужденец или служебен номер, издаден от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК, а в т. 4.1. се попълва 2 - ако лицето е с личен номер на чужденец, личен номер или служебен номер, издаден от НАП.
Условията и редът за командироване по смисъла на чл. 121а от КТ се уреждат с Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ).
Съгласно чл. 2, ал. 1 от същата наредба при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.
Споразумението съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя: характера и мястото на работа; времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка и др.
В Държавен вестник брой 17 от 26 февруари 2021 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2002 г.
Във връзка с направените допълнения в разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 5, т. 4, б. "в" от Наредба №5 от 29.12.2002 г., в сила от 1 март 2021 г., е въведено задължение за работодателите да регистрират в НАП сключените допълнителни споразумения в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ. Това са случаите на командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
- за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
- в предприятие от същата група предприятия.
Регистрацията на уведомленията в ТД на НАП се извършва чрез подаване на уведомление, приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба №5 от 29.12.2002 г., в тридневен срок от сключването на допълнителното споразумение.
В случай на сключено допълнително споразумение по чл. 2 от НУРКИРСРПУ в уведомлението се попълва код 2 в т. 2 (тип на документа) и всички точки от уведомлението, без т. 16 и 17. В т. 8 (основание на договора) се попълва код 18 за допълнително споразумение в случаите на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, а в т. 12 (срок на договора) се попълва датата, на която периодът от време или срокът на договора изтича за договори, в които е определен срок, и в т. 4. (код по ЕКАТТЕ) се попълва "00000".
След изтичане срока на командироване се подава уведомление, като се посочва код по ЕКАТТЕ, където е работното място на лицето в България.
В предходния отговор на Ваше запитване Ви уведомихме, че съгласно Регламент (ЕС) № 1231/2010 за гражданите на трети държави се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно посочените в регламента условия.
Следователно, ако гражданинът на трета страна е наето по трудово правоотношение лице във Вашата фирма, пребивава законно на територията на Република България и ще бъде командирован по чл. 121а от КТ в ЕС (Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Франция), за него са налице условията, предвидени в Регламент (ЕС) № 1231/2010 и ще намерят приложение координационните правила за определяне на приложимото осигурително законодателство, разписани в Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
Удостоверение А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя" за наети командировани лица по смисъла на чл. 12 (1) или изпратени по чл. 13 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се издава, ако са изпълнени условията на координационния регламент.
Горецитираните правни норми имат за цел да улеснят свободното предоставяне на услуги в полза на работодателите, които изпращат работници в държави членки, различни от тези, в които те са установени, но въвеждат условия, чието изпълнение е абсолютно задължително, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава като изключение от основното правило, регламентирано чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, което гласи, че лицата, спрямо които се прилага регламентът и които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си - "Lexlocilaboris".
С оглед изложеното, не съществува пречка да бъде подадено искане за издаване на удостоверение А1 за наетото по трудово правоотношение във Вашата фирма лице - гражданин на трета страна.
При подадено искане за издаване на удостоверение А1 органите по приходите след преценка за наличието предпоставките, предвидени в регламентите и събраните доказателства, издават удостоверение А1 или мотивирано отказват издаването му. Те осъществяват производството самостоятелно и при изпълнение на правомощията си са независими и действат само въз основа на закона.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че основанието за искане за издаване на удостоверение А1 за гражданин на трета страна, на когото е издадено "Единно разрешение за пребиваване и работа", са разпоредбите на чл. 119, чл. 121а и във връзка с чл. 127, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Държавите, в които се осъществява работа, са: България, Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Франция.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Може ли да се регистрира допълнително споразумение по чл. 119, чл. 121а и във връзка с чл. 127, ал. 1 от КТ на гражданин на трета страна, на който е издадено "Единно разрешение за пребиваване и работа"?
Въпрос 2: Би ли възникнал проблем за издаване на удостоверение А1?
Въпрос 3: Необходим ли е ЛНЧ за издаването на удостоверение А1 и за придвижването на гражданина на трета страна в ЕС?
Идентификация на лицата пред НАП и регистрация на трудови правоотношения
На основание чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра.
Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер (ЕГН) или личния номер на чужденец (ЛНЧ). За лицата, които не попадат в тези случаи (вписани в регистър БУЛСТАТ и в търговския регистър лица, физически лица, еднолични търговци и чужденци чрез личен номер), е предвидено идентифициране пред НАП чрез служебен номер, съгласно чл. 84, ал. 3 от ДОПК.
Този идентификатор - ЕГН, ЛНЧ или служебен номер - се вписва във всички данни, които се подават в НАП, като например уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" и др.
На основание чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, когато правоотношението между работодателя и работника е уредено съгласно разпоредбите на КТ, работодателят е задължен да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП за сключения трудов договор чрез изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Уведомлението - приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 2002 г. - се подава от работодателя в компетентната ТД на НАП в тридневен срок от сключване на трудовия договор. Данните, които следва да съдържа уведомлението, са същите, както ако трудовият договор е сключен с български гражданин.
Когато трудовият договор е сключен с гражданин, който няма ЕГН, при попълване на уведомлението в т. 4 "ЕГН (ЛН, ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП" за чуждестранните граждани се попълва личният номер, личният номер на чужденец или служебен номер, издаден от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК, а в т. 4.1. се попълва код 2 - ако лицето е с личен номер на чужденец, личен номер или служебен номер, издаден от НАП.
Извод: Идентификацията на гражданин на трета страна пред НАП за целите на регистрацията на трудов договор и подаването на данни се извършва чрез ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, като тези данни се използват и в уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ и в декларация образец № 1.
Командироване по чл. 121а от КТ и допълнителни споразумения
Условията и редът за командироване по смисъла на чл. 121а от КТ се уреждат с Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ).
Съгласно чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.
Споразумението съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя най-малко:
- характера и мястото на работа;
- времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването;
- размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения;
- условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им;
- продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка;
- и други уговорки, свързани с командироването.
В Държавен вестник, бр. 17 от 26 февруари 2021 г., е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2002 г. В резултат на допълненията в чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 5, т. 4, б. "в" от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., в сила от 1 март 2021 г., е въведено задължение за работодателите да регистрират в НАП сключените допълнителни споразумения в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ.
Това задължение се отнася до случаите на командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
- за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
- или в предприятие от същата група предприятия.
Регистрацията на уведомленията в ТД на НАП се извършва чрез подаване на уведомление - приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., в тридневен срок от сключването на допълнителното споразумение.
В случай на сключено допълнително споразумение по чл. 2 от НУРКИРСРПУ, в уведомлението се попълва:
- код 2 в т. 2 (тип на документа);
- попълват се всички точки от уведомлението, без т. 16 и т. 17;
- в т. 8 (основание на договора) се попълва код 18 за допълнително споразумение в случаите на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ;
- в т. 12 (срок на договора) се попълва датата, на която периодът от време или срокът на договора изтича за договори, в които е определен срок;
- в т. 4 (код по ЕКАТТЕ) се попълва "00000".
След изтичане срока на командироване се подава уведомление, като се посочва код по ЕКАТТЕ на мястото, където е работното място на лицето в България.
Извод: Допълнително споразумение по чл. 121а от КТ, включително за гражданин на трета страна с "Единно разрешение за пребиваване и работа", подлежи на регистрация в НАП по реда на Наредба № 5 от 2002 г. чрез уведомление с код 2 (тип документ) и код 18 (основание на договора) и с попълване на "00000" в т. 4 (код по ЕКАТТЕ) за периода на командироването.
Приложимо осигурително законодателство и издаване на удостоверение А1
В предходен отговор на Ваше запитване сте били уведомени, че съгласно Регламент (ЕС) № 1231/2010 за гражданите на трети държави се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно посочените в регламента условия.
Следователно, ако гражданинът на трета страна:
- е наето по трудово правоотношение лице във Вашата фирма;
- пребивава законно на територията на Република България;
- и ще бъде командирован по чл. 121а от КТ в държави - членки на ЕС (Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Франция),
за него са налице условията, предвидени в Регламент (ЕС) № 1231/2010, и ще намерят приложение координационните правила за определяне на приложимото осигурително законодателство, разписани в Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
Удостоверение А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя" за наети командировани лица по смисъла на чл. 12, пар. 1 или изпратени по чл. 13, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се издава, ако са изпълнени условията на координационния регламент.
Цитираните правни норми имат за цел да улеснят свободното предоставяне на услуги в полза на работодателите, които изпращат работници в държави членки, различни от тези, в които те са установени, но въвеждат условия, чието изпълнение е абсолютно задължително, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава като изключение от основното правило, регламентирано в чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, според което лицата, спрямо които се прилага регламентът и които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("Lex loci laboris").
С оглед изложеното не съществува пречка да бъде подадено искане за издаване на удостоверение А1 за наетото по трудово правоотношение във Вашата фирма лице - гражданин на трета страна.
При подадено искане за издаване на удостоверение А1 органите по приходите, след преценка за наличието на предпоставките, предвидени в регламентите, и въз основа на събраните доказателства, се произнасят относно издаването на удостоверението.
Извод: Не е налице принципна пречка за издаване на удостоверение А1 за гражданин на трета страна, нает по трудово правоотношение във Вашата фирма и командирован по чл. 121а от КТ в държави - членки на ЕС, при условие че са изпълнени изискванията на Регламент (ЕС) № 1231/2010, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, като окончателната преценка се извършва от органите по приходите въз основа на конкретните доказателства.
Идентификатор (ЛНЧ/служебен номер) и връзка с издаването на А1
Съгласно правилата на ДОПК и Наредба № 5 от 2002 г., за чуждестранни граждани, които нямат ЕГН, в уведомленията до НАП се използва личен номер, личен номер на чужденец или служебен номер, издаден от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК, като в т. 4.1. на уведомлението се попълва код 2.
Този идентификатор (ЕГН, ЛНЧ или служебен номер) се използва във всички данни, подавани към НАП, включително във връзка с осигурителните задължения и данните за осигуреното лице.
Извод: За целите на осигурителната регистрация и подаването на данни към НАП за гражданин на трета страна е необходим идентификатор - ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП, който се използва и при процедурите, свързани с издаването на удостоверение А1. В становището не се разглежда въпросът за придвижването на лицето в ЕС извън осигурителните и регистрационните изисквания пред НАП.
