Изх. № ВК-30-506
Дата: 30. 01. 2025 год.
|
ЗКПО, чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б"; ЗКПО, чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "в". |
ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение предоставяне на ваучери за храна на възстановен от съда служител
В писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в ЦУ на НАП с вх. №ВК-30-506/09.01.2025 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Със Заповед №27/23.04.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ), считано от 24.04.2024 г. "С......" АД е освободило служител на длъжност "технолог". С Решение №..../26.09.2024 г. Районен съд ....... признава уволнението на лицето за незаконно, като постановява възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в дружеството и осъжда "С....." АД да изплати обезщетение за периода от 23.04.2024 г. (датата на уволнението) до 26.09.2024 г. включително, през който период от лицето не е полаган труд. Съобразно Решението на съда "С......" АД е възстановило незаконно уволненото лице на предходно заеманата длъжност "технолог". Юридическото лице прави уточнение, че до 30.06.2024 г. ваучери за храна са се предоставяли по равно на всеки работник или служител на трудов договор, а от 01.07.2024 г., за всеки отработен ден. За 2024 г. въпросното лице е получило полагащите се ваучери за храна до м. април.
Във връзка с гореизложеното е поставен следният въпрос:
Има ли право възстановеното на предходно заемана длъжност лице на ваучери за храна за периода на незаконното уволнение?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците, служителите и лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Съгласно нормата на чл. 204, ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна на хартиен и на електронен носител.
Законът изрично определя, съгласно § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби, че "Социални разходи предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Едно от изискванията, посочени в определението за "социални разходи, предоставени в натура", е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях, както и размерът на предоставяните социални придобивки не трябва да зависи от заеманата длъжност или от постигнатите трудови резултати, доколкото последните са по-скоро определящи за формиране на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване.
По принцип отношенията между работник и работодател във връзка с разходите за социални придобивки не са зависими от фактическото полагане на труд, което се извършва въз основа на налично трудово правоотношение, но са непосредствено свързани и се развиват между страните по трудовото правоотношение (чл. 1, ал. 1 от КТ). С други думи, предоставянето на социални придобивки е обвързано с наличието на сключен трудов договор/договор за управление и контрол между предприятието и съответното наето лице към момента на предоставянето.
Конкретно относно въпроса, касаещ право на предоставяне на ваучери за храна за периода, през който неправомерно уволненият служител не е бил в трудово правоотношение с юридическото лице, следва да се има предвид, че в Наредба №7/2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна на хартиен или електронен носител, за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери за храна на електронен носител и осъществяване дейност като оператор(Наредба №7/2003 г.) по отношение на ваучерите за храна на хартиен носител е предвидено, че всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е задължен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление (чл. 14, ал. 4). По отношение на ваучерите за храна на електронен носител е регламентирано че работодателят няма право да изисква и получи обратно номиналната стойност на заредените ваучери за храна на електронен носител, с изключение на случаите по чл. 28; както и да изисква връщане на зареден ваучер за храна на електронен носител от наето лице в случай на прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 40, ал. 8, т. 1 и т. 2 от Наредба №7/2003 г.).
Предвид изложеното се обосновава извод, че ако дружеството не предостави на възстановеното лице ваучери за храна за периода от датата на уволнението до датата възстановяването на работа, няма да е нарушено изискването за общодостъпност на социалните придобивки по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, тъй като през този период лицето е било с прекратено трудово правоотношение и не попада в кръга на наетите лица.
В допълнение на изложеното, следва да се отбележи, че тъй като се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, изискването за общодостъпност се смята за спазено и когато придобивката (в случая ваучери за храна) се предоставя на база отработен ден. Видно от посоченото в запитването, такъв подход е възприет от дружеството считано от 01.07.2024 г., като съгласно заповед на заместник изпълнителния директор ваучерите за храна на електронен носител се предоставят за всеки отработен ден, като в случай на отсъствие изрично е предвидено, че служителят няма да получи ваучери за тези дни. При това положение за периодите след 01.07.2024 г. до датата на възстановяване на работа на лицето е налице още едно основание в подкрепа на извода, че ако дружеството не предостави ваучери за храна на възстановеното на работа лице за тези периоди, няма да е нарушено изискването за общодостъпност по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
В обобщение на цитираната правна уредба, както и предвид създадените от работодателя вътрешни правила считам, че изискването за общодостъпност на социалните придобивки, заложено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, не е компрометирано в случай че на възстановеното на работа лице не бъдат предоставени ваучери за храна за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
- Със Заповед №27/23.04.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, считано от 24.04.2024 г., "С......" АД е освободило служител на длъжност "технолог".
- С Решение №..../26.09.2024 г. Районен съд ....... признава уволнението за незаконно, постановява възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "технолог" и осъжда "С....." АД да изплати обезщетение за периода от 23.04.2024 г. (датата на уволнението) до 26.09.2024 г. включително, през който период лицето не е полагало труд.
- В изпълнение на решението "С......" АД е възстановило незаконно уволненото лице на предходно заеманата длъжност "технолог".
- До 30.06.2024 г. ваучери за храна са се предоставяли по равно на всеки работник или служител на трудов договор.
- От 01.07.2024 г. ваучерите за храна се предоставят за всеки отработен ден.
- За 2024 г. лицето е получило полагащите се ваучери за храна до месец април.
Въпрос:
Има ли право възстановеното на предходно заемана длъжност лице на ваучери за храна за периода на незаконното уволнение?
За отговор на въпроса е приложена следната правна уредба и анализ:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците, служителите и лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица).
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна на хартиен и на електронен носител.
Съгласно § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Едно от изискванията в определението за "социални разходи, предоставени в натура" е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях, както и размерът на предоставяните социални придобивки не трябва да зависи от заеманата длъжност или от постигнатите трудови резултати, доколкото последните са по-скоро определящи за формиране на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване.
По принцип отношенията между работник и работодател във връзка с разходите за социални придобивки не са зависими от фактическото полагане на труд, което се извършва въз основа на налично трудово правоотношение, но са непосредствено свързани и се развиват между страните по трудовото правоотношение (чл. 1, ал. 1 от КТ). С други думи, предоставянето на социални придобивки е обвързано с наличието на сключен трудов договор/договор за управление и контрол между предприятието и съответното наето лице към момента на предоставянето.
По-конкретно, относно правото на предоставяне на ваучери за храна за периода, през който неправомерно уволненият служител не е бил в трудово правоотношение с юридическото лице, се взема предвид следното:
Съгласно Наредба №7/2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна на хартиен или електронен носител, за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери за храна на електронен носител и осъществяване дейност като оператор (Наредба №7/2003 г.):
- За ваучерите за храна на хартиен носител е предвидено, че всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е задължен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление - чл. 14, ал. 4.
- За ваучерите за храна на електронен носител е регламентирано, че работодателят няма право да изисква и получи обратно номиналната стойност на заредените ваучери за храна на електронен носител, с изключение на случаите по чл. 28, както и да изисква връщане на зареден ваучер за храна на електронен носител от наето лице в случай на прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 40, ал. 8, т. 1 и т. 2 от Наредба №7/2003 г.
Предвид изложеното се прави извод, че ако дружеството не предостави на възстановеното лице ваучери за храна за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването на работа, няма да е нарушено изискването за общодостъпност на социалните придобивки по § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, тъй като през този период лицето е било с прекратено трудово правоотношение и не попада в кръга на наетите лица.
В допълнение се отбелязва, че тъй като се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, изискването за общодостъпност се смята за спазено и когато придобивката (в случая ваучери за храна) се предоставя на база отработен ден.
От запитването е видно, че такъв подход е възприет от дружеството, считано от 01.07.2024 г., като съгласно заповед на заместник изпълнителния директор ваучерите за храна на електронен носител се предоставят за всеки отработен ден, а при отсъствие изрично е предвидено, че служителят няма да получи ваучери за тези дни.
При това положение, за периодите след 01.07.2024 г. до датата на възстановяване на работа на лицето е налице още едно основание в подкрепа на извода, че ако дружеството не предостави ваучери за храна на възстановеното на работа лице за тези периоди, няма да е нарушено изискването за общодостъпност по § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
В обобщение на цитираната правна уредба и предвид създадените от работодателя вътрешни правила се приема, че изискването за общодостъпност на социалните придобивки, заложено в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, не е компрометирано в случай че на възстановеното на работа лице не бъдат предоставени ваучери за храна за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа.
Извод: Възстановеното на предходно заеманата длъжност лице няма право на ваучери за храна за периода на незаконното уволнение, като непредоставянето им за този период не нарушава изискването за общодостъпност на социалните придобивки по § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
