ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ постъпи Ваше запитване с вх. № 54-0002-153/28.05.2025 г. В него заявявате желание да внесете пенсионни осигуровки в качеството Ви на управител на "С" ЕООД с ЕИК ........ за период приблизително пет години назад, считано от 2025 г. При невъзможност за осигуряване на това основание, посочвате и друг за Вас вариант за пенсионно осигуряване за същия период, а именно като домоуправител на адреса, на който живеете.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното принципно становище:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Този общ принцип е изведен в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4, чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към тях основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него.
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно цитираната разпоредба "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9, чл. 4а и чл. 4а1 се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От легалната дефиниция се извличат задължителните условия, които трябва да са налице, за да се третира едно лице като осигурено за целите на ДОО:
- извършване на трудова дейност;
- внесени или дължими осигурителни вноски;
- наличие на правна норма.
За да се определи дали едно лице е осигурено за целите на ДОО, задължителните условия и съответстващите им разпоредби от КСО следва да се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Следователно, основание за внасяне на осигурителни вноски за ДОО възниква само при наличие на трудова дейност по смисъла на КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Следва да се има предвид, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Органите по приходите осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си, определени в чл.12, ал.1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона (чл.4 от ДОПК).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е заявено желание да бъдат внесени пенсионни осигуровки в качеството на управител на "С" ЕООД с ЕИК ........ за период приблизително пет години назад, считано от 2025 г. При невъзможност за осигуряване на това основание е посочен алтернативен вариант за пенсионно осигуряване за същия период - като домоуправител на адреса, на който живеете.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство се излага следното принципно становище:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Този общ принцип е установен в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването е достатъчно дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4, чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към тях основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него.
Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена в § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО. Съгласно тази разпоредба "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9, чл. 4а и чл. 4а1 се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От тази легална дефиниция се извличат задължителните условия, за да се третира едно лице като осигурено за целите на ДОО:
- извършване на трудова дейност;
- внесени или дължими осигурителни вноски;
- наличие на правна норма, която предвижда задължително осигуряване за съответната дейност.
За да се определи дали едно лице е осигурено за целите на ДОО, тези задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО следва да се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Следователно основание за внасяне на осигурителни вноски за ДОО възниква само при наличие на трудова дейност по смисъла на КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Следва да се има предвид, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Те осъществяват производството самостоятелно и при изпълнение на правомощията си по чл. 12, ал. 1 от ДОПК са независими и действат само въз основа на закона, съгласно чл. 4 от ДОПК.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Основание за внасяне на осигурителни вноски за ДОО, включително за минали периоди, съществува само ако е налице реално упражнявана трудова дейност по някое от основанията по чл. 4, чл. 4а, ал. 1 или чл. 4а1, ал. 1 от КСО, за която са налице внесени или дължими осигурителни вноски, като наличието на такава дейност се установява конкретно от органите по приходите по реда на ДОПК.
