ОТНОСНО:Удостоверяване на период със здравно осигуряване в друга държава-членка на Европейския съюз
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-125/12.10.2023 г.
Излагате следната фактическа обстановка:
Дъщеря Ви е приключила висшето си образование в Нидерландия през 2023 г. През периода на обучението й там сте представяла в НАП ...... документ от университета, че е редовна студентка и до 01.09.2023 г. тя е с непрекъснати здравноосигурителни права в България.
След края на академичната година е започнала работа по трудов договор в Нидерландия. Посочвате, че съгласно нидерланското законодателство е задължена сама да сключи здравна застраховка с местно застрахователно дружество, която се заплаща от нея, без работодателят да има отношение към това.
Поставяте следните въпроси:
- Какви документи, къде и в какъв срок е необходимо да представи, за да не дължи здравни осигуровки и в България?
- След като няма да дължи здравни осигуровки в България, на каква здравна помощ ще има право, когато се прибира? Ще има ли право на личен лекар, профилактични прегледи и изследвания?
- Ако има право само на спешна помощ, възможно ли е тук също да заплаща здравна осигуровка, за да ползва "пълен пакет" здравна помощ при пребиваване в България?
Уведомявам Ви, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
Когато запитванията се отправят от упълномощено лице, се прилага писмено пълномощно. Те могат да се подадат и по електронен път, подписани чрез квалифициран електронен подпис (чл. 10, ал. 4 и чл. 102, ал. 1 от ДОПК).
С оглед горепосоченото изразявам принципно становище по прилагане на действащото осигурително законодателство:
По първи въпрос:
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани на друга държава и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка (чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, в сила от 01.01.2007 г.).
В §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на понятието "Правила за координация на системите за социална сигурност", съгласно която това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
Ако съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност едно лице подлежи на здравно осигуряване в друга държава членка, то не дължи здравноосигурителни вноски по българското законодателство.
Обстоятелството, че за определен период конкретно лице е подчинено на законодателството на друга държава членка и попада в обхвата на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, се удостоверява с представяне в НАП на формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106, U1 и др. или аналогичните документи по Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004)) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в съответната държава членка.
В случай че представеният удостоверителен документ е извън формулярите, издавани в съответствие с посочения регламент, на основание чл. 55, ал. 1 от ДОПК е необходимо същият да бъде придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Въз основа на представения документ, за посочените в него периоди се счита, че лицето, в чиято полза е издаден, е включено в система на здравно осигуряване в друга държава членка и не дължи вноски за задължително здравно осигуряване в НЗОК.
Изясняването и корекцията на здравноосигурителния статус на лицата се извършва по искане на заинтересованите лица. Искането следва да е придружено с някой от гореизброените документи, доказващи съответните обстоятелства. Удостоверителните документи, издадени от компетентна институция на друга държава членка, могат да бъдат представени пред НАП лично или от упълномощено лице (без да се изисква нотариална заверка на пълномощното).
По втори и трети въпрос:
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Втори и трети въпроси от запитването Ви са свързани с дейността на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и е извън функционалната компетентност на НАП да изрази становище по тях.
Излагате следната фактическа обстановка: дъщеря Ви е завършила висшето си образование в Нидерландия през 2023 г. През периода на обучението й там сте представяла в НАП документ от университета, удостоверяващ, че е редовна студентка, и до 01.09.2023 г. тя е с непрекъснати здравноосигурителни права в България. След края на академичната година е започнала работа по трудов договор в Нидерландия. Посочвате, че съгласно нидерландското законодателство тя е задължена сама да сключи здравна застраховка с местно застрахователно дружество, която се заплаща от нея, без работодателят да има отношение към това.
Поставяте следните въпроси:
Въпрос: Какви документи, къде и в какъв срок е необходимо да представи, за да не дължи здравни осигуровки и в България?
Въпрос: След като няма да дължи здравни осигуровки в България, на каква здравна помощ ще има право, когато се прибира? Ще има ли право на личен лекар, профилактични прегледи и изследвания?
Въпрос: Ако има право само на спешна помощ, възможно ли е тук също да заплаща здравна осигуровка, за да ползва "пълен пакет" здравна помощ при пребиваване в България?
Съобщава се, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. Когато запитванията се отправят от упълномощено лице, се прилага писмено пълномощно. Те могат да се подадат и по електронен път, подписани чрез квалифициран електронен подпис (чл. 10, ал. 4 и чл. 102, ал. 1 от ДОПК).
С оглед на изложеното се изразява принципно становище по прилагане на действащото осигурително законодателство.
По първи въпрос
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са:
- всички български граждани, които не са граждани на друга държава, и
- българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО (в сила от 01.01.2007 г.) не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
В § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на понятието "Правила за координация на системите за социална сигурност". Това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
Ако съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност едно лице подлежи на здравно осигуряване в друга държава членка, то не дължи здравноосигурителни вноски по българското законодателство.
Обстоятелството, че за определен период конкретно лице е подчинено на законодателството на друга държава членка и попада в обхвата на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, се удостоверява с представяне в НАП на формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (например Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106, U1 и др. или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004)) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в съответната държава членка.
В случай че представеният удостоверителен документ е извън формулярите, издавани в съответствие с посочения регламент, на основание чл. 55, ал. 1 от ДОПК е необходимо същият да бъде придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Въз основа на представения документ за посочените в него периоди се счита, че лицето, в чиято полза е издаден, е включено в система на здравно осигуряване в друга държава членка и не дължи вноски за задължително здравно осигуряване в НЗОК.
Изясняването и корекцията на здравноосигурителния статус на лицата се извършва по искане на заинтересованите лица. Искането следва да е придружено с някой от гореизброените документи, доказващи съответните обстоятелства. Удостоверителните документи, издадени от компетентна институция на друга държава членка, могат да бъдат представени пред НАП лично или от упълномощено лице, без да се изисква нотариална заверка на пълномощното.
Извод: За да не дължи здравноосигурителни вноски в България за периодите, през които подлежи на здравно осигуряване в друга държава членка, лицето трябва по своя инициатива да подаде искане до НАП и да представи формуляр или друг удостоверителен документ, издаден от компетентна институция на държавата членка, в който е посочен конкретният период на задължително осигуряване, като при необходимост документът се придружава от заклет превод.
По втори и трети въпрос
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
Втори и трети въпроси от запитването Ви са свързани с дейността на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и е извън функционалната компетентност на НАП да изрази становище по тях.
Извод: НАП не изразява становище по втория и третия въпрос, тъй като те са от компетентността на НЗОК и извън правомощията на агенцията.
