Изх. №53-04-873
21.08.2019 г.
чл. 79, ал. 1 от ЗДДС
чл. 79, ал. 2 от ЗДДС
чл. 79, ал. 3 от ЗДДС
чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС
чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството придобива през месец октомври 2015 г. лек автомобил: марка ...., модел: ........, рег. №CB................
На ...08.2016 г. (осем месеца след придобиването) автомобилът погива в резултат на пожар, при условията на тотална щета. Възникналия пожар е в резултат на зловредни действия на трети лица. За тези обстоятелства съответно са издадени Удостоверение от МВР Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в полза на "Х" ООД и Удостоверение на 07 РУ - СДВР. По случая е образуване и досъдебно производство за престъпление по чл. 330, ал. 1 от Наказателния кодекс(НК).
Поради спор със застрахователна компания, относно обезщетение по валидна застраховка е образувано и водено съдебно производство, по което е налице влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд. Съгласно решението на съда щетата на автомобила е тотална и активът не подлежи на възстановяване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Трябва ли да бъде извършена корекция по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС или в случая важи изключение по чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС?
2. С какви документи се удостоверява наличието на обстоятелствата по чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
В чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е указано, че за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в тази разпоредба на закона. Като дълготраен актив по силата на §1, т. 83 от ДР на ЗДДС се определят превозните средства от т. 49 от същия параграф, с изключение на тези по буква "з".
В чл. 80 от ЗДДС са предвидени случаи, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит. По-конкретно съгласно, чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС корекции по чл. 79 от закона не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.
По отношение хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, следва да се посочи, че легално определение на понятието "авария" е дадено в § 1, т. 3 от ДР на Закона за защита при бедствия(ЗЗБ). Съгласно посочената разпоредба аварията "е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека.".
Относно другия използван в нормата термин "катастрофа", то дефиниция, на същия в българското законодателство е дадена единствено в § 1, т. 12 от ДР на Закона за държавните резерви и военновременните запаси(ЗДРВЗ). Според посочената разпоредба катастрофата е "събитие, явление или процес на действието на разрушителни сили, довели до мащабни, тежки или унищожителни последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, изискващи незабавни и възстановителни интервенции".
По сходен казус е поставено Решение на ВАС №6915/09.06.2016 г. ВАС е приел, че пожарът е събитие, което отговаря на понятието непреодолима сила, чиято регламентация е дадена в чл. 306, ал. 2 от Търговския закон(ТЗ), съгласно която непреодолима сила представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Доколкото не е установено виновно поведение на дружеството и безспорно е установено, че унищожаването на автомобила е причинено от пожар, който не е могъл да бъде предотвратен и в тази връзка представлява непреодолима сила е прието, че е налице хипотезата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
Вследствие на казаното до тук се налага изводът, че за описания във въпроса случай е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, по силата на която корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
По втори въпрос:
В ЗДДС, както и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, с които следва да разполага лицето за доказване на обстоятелствата по чл.80, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗДДС. В тази връзка, за доказателства могат да послужат всякакви документи, издадени от компетентни органи, от преценката на които може да се заключи, че унищожаването, липсата или брака, причинени от непреодолима сила не са по вина на лицето, което е ползвало данъчния кредит. Доказателствата подлежат на преценка и анализ от органите по приходите при извършване на последваща ревизия или проверка за периода, в който за конкретното имущество е настъпило съответното обстоятелство - унищожаване, липса или брак.
По отношение на документите доказващи липсата на вина - в случаите, когато няма образувано производство, срещу собственик, управител или друго лице от дружеството, за което може да се предположи, че е действало по указание на собствениците или управляващите дружеството, за умишлено престъпление пряко свързано с причиняването на пожара, следва наличните документи да се приемат за достатъчни. Когато такова производство започне към един по-късен момент и завърши с осъдителна присъда или освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, то към датата на влизането им в сила, следва да се направи корекция по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.
Фактическата обстановка е следната: Дружеството придобива през месец октомври 2015 г. лек автомобил марка ...., модел ........, с рег. № CB................. На ...08.2016 г., осем месеца след придобиването, автомобилът погива в резултат на пожар при условията на тотална щета. Пожарът е възникнал вследствие на зловредни действия на трети лица. За тези обстоятелства са издадени Удостоверение от МВР - Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в полза на "Х" ООД и Удостоверение от 07 РУ - СДВР. По случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 330, ал. 1 от Наказателния кодекс. Поради спор със застрахователна компания относно обезщетение по валидна застраховка е образувано и водено съдебно производство, по което е налице влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд. Съгласно решението щетата на автомобила е тотална и активът не подлежи на възстановяване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Трябва ли да бъде извършена корекция по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС или в случая важи изключение по чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС?
Въпрос 2: С какви документи се удостоверява наличието на обстоятелствата по чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС?
По първи въпрос
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
В чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в тази разпоредба.
Съгласно § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС, като дълготраен актив се определят превозните средства по т. 49 от същия параграф, с изключение на тези по буква "з".
В чл. 80 от ЗДДС са предвидени случаите, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит. По-конкретно, съгласно чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, корекции по чл. 79 от закона не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.
По отношение хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС се посочва, че легално определение на понятието "авария" е дадено в § 1, т. 3 от ДР на Закона за защита при бедствия. Съгласно тази разпоредба аварията "е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека."
Относно термина "катастрофа" се посочва, че дефиниция в българското законодателство е дадена единствено в § 1, т. 12 от ДР на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, според която катастрофата е "събитие, явление или процес на действието на разрушителни сили, довели до мащабни, тежки или унищожителни последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, изискващи незабавни и възстановителни интервенции".
Посочва се, че по сходен казус е постановено Решение № 6915/09.06.2016 г. на ВАС, в което съдът приема, че пожарът е събитие, което отговаря на понятието "непреодолима сила", регламентирано в чл. 306, ал. 2 от Търговския закон, съгласно който непреодолима сила представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Доколкото не е установено виновно поведение на дружеството и безспорно е установено, че унищожаването на автомобила е причинено от пожар, който не е могъл да бъде предотвратен и представлява непреодолима сила, е прието, че е налице хипотезата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
Въз основа на изложеното се прави извод, че за описания във въпроса случай е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, по силата на която корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.
Извод: В конкретния случай, при унищожаване на автомобила вследствие на пожар, представляващ непреодолима сила и без установена вина на дружеството, не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
В ЗДДС и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност не се съдържат разпоредби, които да регламентират конкретните документи, с които лицето следва да разполага за доказване на обстоятелствата по чл. 80, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗДДС.
Посочва се, че за доказателства могат да послужат всякакви документи, издадени от компетентни органи, от преценката на които може да се заключи, че унищожаването, липсата или бракът, причинени от непреодолима сила, не са по вина на лицето, което е ползвало данъчния кредит. Тези доказателства подлежат на преценка и анализ от органите по приходите при извършване на последваща ревизия или проверка за периода, в който за конкретното имущество е настъпило съответното обстоятелство - унищожаване, липса или брак.
Относно документите, доказващи липсата на вина, се посочва, че когато няма образувано производство срещу собственик, управител или друго лице от дружеството, за което може да се предположи, че е действало по указание на собствениците или управляващите дружеството, за умишлено престъпление, пряко свързано с причиняването на пожара, наличните документи следва да се приемат за достатъчни.
Когато такова производство започне на по-късен етап и завърши с осъдителна присъда или с освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, към датата на влизане в сила на съответния акт следва да се направи корекция по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Законът не определя изрично конкретни документи за доказване на обстоятелствата по чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС; за целта могат да се използват всички документи от компетентни органи, от които се установява липса на вина на лицето, като при последващо наказателно производство, приключило с осъдителен акт или с акт по чл. 78а от НК, възниква задължение за корекция по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС към датата на влизане в сила на този акт.
