ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-238/12.12.2024 г.
Имате лице, което е назначено на допълнителен трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда (КТ), считано от 16.07.2024 г. и влиза в сила от 22.07.2024 г. Същото лице има основен трудов договор, който е сключен много преди Вашия договор. Лицето е прекратило основния трудов договор на 01.08.2024 г., но не желае при Вас да бъде по основен, тъй като желае да започне по основен трудов договор при друг работодател. Подало е заявление за назначаване на основен трудов договор по чл. 67 от КТ в друго предприятие, считано от 09.12.2024 г.
Поставяте следния въпрос:
Ако работодателят, при който лицето желае да започне от 09.12.2024 г. по основен трудов договор, го назначи на такъв, ще се счита ли той за основен трудов договор, въпреки обстоятелството, че е възникнал след Вашия?
По постъпилото запитване Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставен на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ) към министъра на труда и социалната политика (чл. 399 от КТ).
В тази връзка Ви уведомявам, че запитването Ви е свързано предимно с прилагане на разпоредби от КТ и същите са от функционалната компетентност на ИА ГИТ и не е в правомощията на НАП да изрази становище.
По прилагане на осигурителното законодателство Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), когато лицата получават доходи от упражняване на дейност на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
- доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици и съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители.
- доходи за работа без трудово правоотношение.
Във връзка с определяне поредността на доходите, с оглед ограничаването до максималния месечен осигурителен доход, при извършване на дейности на различни основания, изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 11 от КСО, се взема предвид последователността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1 - последователността на възникване на правоотношенията.
В тази връзка, разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), въвежда задължение за лицата, които упражняват дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и т. 6 и/или ал. 10 от КСО и/или чл. 4а и/или чл. 4а1 от КСО, да декларират пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО и/или 4а, ал. 6 и/или чл. 4а1, ал. 6 от КСО.
Следователно, при определяне поредността на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски при упражняване на трудова дейност по няколко трудови правоотношения, се взема предвид последователността на възникване на правоотношенията. По този начин се изключват редица субективни фактори като избор и желание на осигурения, или неравнопоставеност на осигурителите, предвид факта, че единият от тях ще дължи осигурителни вноски върху по-малък доход (или няма да дължи), когато извършва ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер, независимо от размера на изплатеното възнаграждение.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Имате лице, назначено при Вас на допълнителен трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда, считано от 16.07.2024 г., в сила от 22.07.2024 г. Лицето има основен трудов договор, сключен преди Вашия договор. Основният трудов договор е прекратен на 01.08.2024 г. Лицето не желае трудовият договор при Вас да стане основен, тъй като възнамерява да започне работа по основен трудов договор при друг работодател. Подало е заявление за назначаване по основен трудов договор по чл. 67 от КТ в друго предприятие, считано от 09.12.2024 г.
Въпрос: Ако работодателят, при който лицето желае да започне от 09.12.2024 г. по основен трудов договор, го назначи на такъв, ще се счита ли той за основен трудов договор, въпреки обстоятелството, че е възникнал след Вашия?
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставен на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
В тази връзка се посочва, че запитването Ви е свързано предимно с прилагане на разпоредби от Кодекса на труда, които са от функционалната компетентност на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", и не е в правомощията на НАП да изрази становище по този въпрос.
Извод: НАП не се произнася дали трудовият договор от 09.12.2024 г. ще се счита за основен, тъй като това е въпрос по прилагане на Кодекса на труда и е в компетентността на ИА "Главна инспекция по труда".
По прилагане на осигурителното законодателство
Съгласно чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване, когато лицата получават доходи от упражняване на дейност на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО;
- доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици и съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
При определяне поредността на доходите, с оглед ограничаването до максималния месечен осигурителен доход, когато се извършват дейности на различни основания, изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 11 от КСО, се взема предвид последователността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1 - последователността на възникване на правоотношенията.
Съгласно чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, лицата, които упражняват дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и т. 6 и/или ал. 10 от КСО и/или чл. 4а и/или чл. 4а1 от КСО, са длъжни да декларират пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО и/или чл. 4а, ал. 6 и/или чл. 4а1, ал. 6 от КСО.
Следователно, при определяне поредността на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски при упражняване на трудова дейност по няколко трудови правоотношения, се взема предвид последователността на възникване на правоотношенията. По този начин се изключват субективни фактори като избор и желание на осигурения или неравнопоставеност на осигурителите, предвид факта, че единият от тях би дължил осигурителни вноски върху по-малък доход (или не би дължил), когато се извършва ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер, независимо от размера на изплатеното възнаграждение.
Извод: За целите на осигурителните вноски при няколко трудови правоотношения се прилага последователността на възникване на правоотношенията, като се спазва редът по чл. 6, ал. 11 от КСО и задължението за деклариране на дохода пред всеки следващ осигурител по чл. 4 от НЕВДПОВ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището на НАП е обвързано единствено с описаните от Вас факти и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
