Изх. №53-04-859
20.12. 2016 г.
чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството в качеството на подизпълнител има сключен договор с данъчно задължено лице, регистрирано в Германия, за извършване на СМР услуги /саниране на сграда/ на територията на Германия.
Описано е, че дружеството се задължава да подсигури материали и работна ръка, като за целта ще се наемат подизпълнители от Германия.
За проектантски услуги свързани със същия обект, ще се сключи договор с българско дружество регистрирано по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране по ЗДДС на доставката на проектантска услуга между двете български дружества?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност).
Като изключение от тези правила за доставките на някои видове услуги са възприети специфични разпоредби, които отчитат мястото на фактическото извършване на услугата.
Мястото на изпълнение при доставка на услуги, които са свързани с недвижим имот (включително съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й) е мястото, където се намира недвижимият имот, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗДДС (чл. 47 от Директива 2006/112/ ЕО), включително при предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот, услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
Съгласно свои решения Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС) е определил условията за прилагане на тази разпоредба в смисъл, че между доставката на услуги и разглеждания имот трябва да е налице "достатъчно пряка" връзка, тъй като би било в противоречие със структурата на тази специална разпоредба в приложното й поле да се включва всяка доставка на услуги само защото тя има макар и съвсем слаба връзка с недвижим имот, при положение че голям брой услуги са свързани по един или друг начин с недвижим имот (Решение по дело С-37/08 RCI Europe, от 3 септември 2009 г., Решение от 7 септември 2006 г. по дело Heger, C 166/05, Recueil).
В тази връзка, следва да се има предвид, че услугата се счита за свързана с конкретен недвижим имот, ако е налице пряка връзка между услугата и недвижимия имот, към който тя има отношение.
В конкретния случай, предвид описаното в запитването, доколкото доставката на проектантска услуга предоставена от българско дружество, по която получател е "ТИНКРУМ" ООД е свързана с проектиране на конкретна сграда, разположена на територията на Германия и предвид разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на тази доставка на услуга ще бъде на територията на съответната държава членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
Допълнително, предвид изложеното в запитването за доставките на услуги предоставени от дружества установени в Германия, по които получател е българското дружество и доколкото са свързани с конкретноопределен недвижим имот разположен на територията на Германия, следва да се има предвид, че мястото на изпълнение и за тези доставки ще бъде на територията на държавата членка, където е разположен имота.
В този смисъл, по отношение изискуемостта на данъка за доставките на услугите, по които получател е българското дружество, което не е установено на територията на другата държава членка /конкретно Германия/, са възможни следните хипотези:
- при условие, че доставчикът на услугите е данъчно задължено лице, установено на територията на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката - данъкът по доставката е изискуем от доставчика на услугите (по аргумент на чл. 193 от Директива 2006/112/ ЕО).
- при условие, че доставчикът на услугите нее установен в държавата, където е мястото на изпълнение на доставката, следва да се имат предвид разпоредбите на данъчното законодателство на съответната държава, с оглед необходимостта българското дружество - получател по доставката на услуги, да се идентифицира за целите на ДДС в съответната държава членка (чл. 196 и чл. 199 от Директива 2006/112/ ЕО).
В тази връзка, следва да се запознаете със съответното законодателство на Германия с оглед данъчното третиране на получените услуги и използването им за последващи облагаеми доставки за недвижим имот на територията на Германия.
В случай, че конкретните доставки на услуги, не се определят от немската данъчна администрация, като доставки свързани с недвижими имоти, следва да се приеме, че мястото на изпълнение на тези услуги ще се определя по общите правила.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Дружеството, в качеството си на подизпълнител, има сключен договор с данъчно задължено лице, регистрирано в Германия, за извършване на строително-монтажни работи (саниране на сграда) на територията на Германия. Дружеството се задължава да осигури материали и работна ръка, като за целта ще наема подизпълнители от Германия. За проектантски услуги, свързани със същия обект, ще се сключи договор с българско дружество, регистрирано по ЗДДС.
Въпрос: Какво е данъчното третиране по ЗДДС на доставката на проектантска услуга между двете български дружества?
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са уредени в чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност). Като изключение от тези общи правила за някои видове услуги са предвидени специални разпоредби, които отчитат мястото на фактическото извършване на услугата.
Мястото на изпълнение при доставка на услуги, свързани с недвижим имот (включително съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й), е мястото, където се намира недвижимият имот, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗДДС (чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО). Това включва предоставянето на права за ползване, експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот, както и услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
Съгласно решения на Съда на Европейската общност (понастоящем Съд на Европейския съюз), условията за прилагане на тази разпоредба са определени така, че между доставката на услугата и разглеждания имот трябва да има "достатъчно пряка" връзка. Би било в противоречие със структурата на тази специална разпоредба в приложното й поле да се включва всяка доставка на услуги само защото има макар и слаба връзка с недвижим имот, при положение че голям брой услуги са свързани по един или друг начин с недвижим имот (Решение по дело C-37/08 RCI Europe от 3 септември 2009 г.; Решение от 7 септември 2006 г. по дело Heger, C-166/05, Recueil).
В тази връзка се приема, че услуга се счита за свързана с конкретен недвижим имот, ако е налице пряка връзка между услугата и недвижимия имот, към който тя има отношение.
В конкретния случай, според изложеното в запитването, доставката на проектантска услуга, предоставена от българско дружество, по която получател е "ТИНКРУМ" ООД, е свързана с проектиране на конкретна сграда, разположена на територията на Германия. С оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на тази доставка на услуга ще бъде на територията на съответната държава членка, където се намира имотът - Германия.
Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
Извод: Доставката на проектантската услуга между двете български дружества, доколкото е свързана с конкретна сграда в Германия, има място на изпълнение на територията на Германия по чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и за нея не се начислява ДДС в България на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Допълнително, според изложеното в запитването, за доставките на услуги, предоставени от дружества, установени в Германия, по които получател е българското дружество и доколкото тези услуги са свързани с конкретно определен недвижим имот, разположен на територията на Германия, мястото на изпълнение също ще бъде на територията на държавата членка, където е разположен имотът.
По отношение на изискуемостта на данъка за тези доставки на услуги, по които получател е българското дружество, което не е установено на територията на другата държава членка (конкретно Германия), са възможни следните хипотези:
- Ако доставчикът на услугите е данъчно задължено лице, установено на територията на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката, данъкът по доставката е изискуем от доставчика на услугите (по аргумент на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО).
- Ако доставчикът на услугите не е установен в държавата, където е мястото на изпълнение на доставката, следва да се имат предвид разпоредбите на данъчното законодателство на съответната държава, с оглед необходимостта българското дружество - получател по доставката на услуги, да се идентифицира за целите на ДДС в съответната държава членка (чл. 196 и чл. 199 от Директива 2006/112/ЕО).
В тази връзка е необходимо да се запознаете със законодателството на Германия относно данъчното третиране на получените услуги и използването им за последващи облагаеми доставки за недвижим имот на територията на Германия. Ако конкретните доставки на услуги не бъдат определени от немската данъчна администрация като доставки, свързани с недвижими имоти, следва да се приеме, че мястото на изпълнение на тези услуги ще се определя по общите правила.
Извод: За услугите, получени от дружества, установени в Германия и свързани с конкретния недвижим имот в Германия, мястото на изпълнение е в Германия, като изискуемостта на данъка зависи от това дали доставчикът е установен там и от приложимото немско законодателство; при липса на квалификация като услуги, свързани с недвижим имот, мястото на изпълнение се определя по общите правила.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в производство по ДОПК.
