Облагане в България на доходи от наем на недвижим имот в Чешката република по ЗДДФЛ и СИДДО

ЗДДФЛ, чл. 2;

ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 31;

ЗДДФЛ, чл. 32;

ЗДДФЛ, чл. 44, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 44, ал. 3;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДФЛ, чл. 53;

ЗДДФЛ, чл. 55;

ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 75.

В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" я е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №....................../12.06.2025 г., в което поставяте въпрос относно прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

Съгласно изложеното в запитването, желаете разяснения във връзка с попълването на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) (ГДД) и по Спогодбата междуРепублика България и Чешката републиказа избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонение от облагане с данъци на доходите и имуществото(СИДДО) при следната фактическа обстановка:

Вие сте физическо лице с двойно гражданство - българско и чешко, живеете постоянно в България, на която сте местно лице за данъчни цели. Притежавате недвижим имот в Чешката република, който отдавате под наем. Подавате данъчна декларация в Чехия и чешките данъчни власти изчисляват данъка като равен на нула, защото необлагаемият минимум (данъчното облекчение) за доходите там е по-голямо от полученият за годината доход и съответно не дължите данъци в чужбина.

Поради необходимост от допълнителна информация е проведен телефонен разговор, в който се уточни че пребивавате постоянно на територията на България, центърът на жизнените Ви интереси е тук, определяте се като местно физическо лице и запитването Ви касае лично. Също така предоставяте под наем собствено жилище в Чехия, дългосрочно.

Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:

1. Следва ли да подавате данъчна декларация и в Република България, след като вече сте го направили в Чешката република?

2. Дължим ли е данък върху доходите от наем, получени от Чешката република тук, в Република България, след като вече сте подал данъчна декларация там, според която не се дължат данъци в Чехия?

3. Ако не дължите данъци върху тези доходи в Република България, но въпреки това сте ги плащал назад в годините, имате ли право да поискате тяхното възстановяване и за какъв период това е възможно (за колко години максимум назад във времето)?

Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

По смисъла на чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица. За определяне на данъчните задължения на едно физическо лице от първостепенно значение е дефинирането му като местно или като чуждестранно лице по българското законодателство, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:

1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на чл. 93 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), който е вписан в българските лични документи за самоличност. Съгласно §1, т. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), "постоянен адрес" е адресът в населеното място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;

2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение. Конкретната разпоредба не поставя условия по отношение на целта на пребиваването извън сраната.

3. е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Начинът, по който са формулирани обстоятелствата, при които дадено физическо лице се приема за местно за целите на подоходното облагане, показва че наличието дори само на един от изброените критерии е достатъчен за да се приеме, че дадено физическо лице е местно по смисъла на ЗДДФЛ, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

Оценката дали дадено физическо лице се квалифицира като "чуждестранно" се прави по метода на изключването, т.е. като чуждестранни се квалифицират физическите лица, които не могат да бъдат дефинирани като "местни" на базата на критериите, определени от закона. Следователно, ако дадено физическо лице не покрива нито един от посочените критерии за местно лице, на основание чл. 5 от ЗДДФЛ, за целите на подоходното облагане, то се приема за чуждестранно.

В българската данъчна система са приети и съгласно ЗДДФЛ се прилагат два основни принципа за облагане доходите на физическите лица:

- принципът за облагане на доходите на лицата при източника, т.е. придобитите от тях доходи от източник на територията на дадената страна, да подлежат на облагане в тази страна, независимо дали получателят им е местно или чуждестранно лице, и

- лицата, които се приемат за местни за дадената страна, се облагат в тази страна за своя световен доход, т.е. както за доходите с източник в страната така и за доходи от източник в чужбина.

В хипотезата при която местно физическо лице придобива доход от дългосрочен наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, облагането с данък е уредено в чл. 31 от ЗДДФЛ. Разпоредбата е приложима, независимо дали този доход е реализиран от местното лице от източник в страната или от чужбина. Облагаемият по този ред доход се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Придобитият от местни физически лица през данъчната година доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество подлежи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), когато облагаемият доход по чл. 31 от ЗДДФЛ се включва при годишното изравняване на осигурителния доход (чл. 32 от ЗДДФЛ) Ставката на данъка е 10 на сто (чл. 48 от ЗДДФЛ).

Лице, придобило доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 от ЗДДФЛ и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка. Размерът на дължимия данък се определя, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто (чл. 44, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ). Срокът за внасяне на авансовия данък по чл. 44 от ЗДДФЛ е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДФЛ не се внася авансов данък по чл. 44, ал. 3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година. В срока за внасяне на авансовия данък физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, какъвто е конкретния случай, подава и декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ (образец 4001).

Доходите от наем на местни физически лица се декларират в приложение №4 "Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество"(образец 2041) на ГДД.

Когато с държавата на източника на дохода и България има сключена СИДДО, в която е предвидено, че въпросният доход подлежи на облагане в тази държава, местното физическо лице има право да приложи в България предвидения в съответната СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане. В конкретния случай това не е приложимо, доколкото не е удържан данък в Чехия.

Допълнително следва да имате предвид, че освен приложение №4 към ГДД, за избягване на двойното данъчно облагане, в случай че в чужбина е внесен данък за този доход, следва да се подадат приложение №9 "Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане за доходи декларирани в приложения №1, 2, 3, 4, 5 и 6" (образец 2091) или приложение №10 "Ползване на данъчни облекчения" (образец 2010), в зависимост от приложимия метод за избягване на двойното данъчно облагане. Обръщам внимание, че както към ГДД, така и в приложенията към нея се съдържат указания относно тяхното попълване.

Съгласно нормата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ, местните физически лица прилагат към ГДД удостоверение за размера на внесения в чужбина данък, издадено от компетентните власти на другата държава. Изключение от това правило е регламентирано само за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия" - в тези случаи местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък - чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Във връзка с притежавания имот (апартамент) в Чешката република е важно да имате предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, съгласно която местните физически лица са задължени да декларират в ГДД притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.Информацията се посочва в част ІІ - "Информация за притежаваните към 31 декември на данъчната година място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина" на приложение №8 "Притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина; дължим данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ за доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8 и ал. 14 от ЗДДФЛ от източници в чужбина" (образец 2081) от ГДД.

ГДД се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода или задължението за деклариране на притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина, като в същия срок се внася и дължимият по декларацията данък върху общата годишна данъчна основа (чл. 53, ал. 1 и чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ).

На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай приложение следва да намери СИДДО с Чешката република.

По отношение тълкуване съдържанието на спогодбите, компетентна е дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, към която ще бъде препратено запитването за изготвяне на становище по прилагане на спогодбата.

Настоящото становище е принципно, въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба към датата на изготвянето му. В случаите на последващи изменения в приложимата нормативна уредба, както и когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.