3_2078/30.09.2016г.
ЗДДС, чл.6
ЗДДС, чл.9
§ 1,т.25 от ДР на ЗДДС
ОТНОСНО: данъчно третиране на доставка на лиценз за софтуерен продукт съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружество извършва дейност видео наблюдение като подизпълнител на дружество от ЕС - Нидерландия. За извършване на дейността е необходим софтуерен продукт, който е със свободен достъп за инсталиране от потребител, т.е. не е необходимо да се закупува. За използването на софтуера е необходимо закупуването на "лиценз" - ключ /под формата на цифров код без материално изражение/. Дружеството закупува тези "лицензи" от друго българско дружество. Тъй като клиентите, чиито обекти се наблюдават от дружеството, сключват договор за видео наблюдение с възложителя и имат клауза в договора си да заплащат сумата за "лиценз", възложителят изисква тези "лицензи" да му бъдат префактурирани от дружеството.
Във връзка с горното се поставя въпросът как следва да се третира по ЗДДС "лиценз"-ключ - като стока или като услуга?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 70 от 09.09.2016 г.) изразяваме следното принципно становище:
По смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. За доставка на стока се смята и прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката (чл. 6, ал. 1 от ЗДДС). На основание чл. 8 услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Доставка на услуга е всяко извършване на услуга съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от закона, като в ал.2 и ал.3 от същата правна норма са посочени случаите, които са приравнени на доставка на услуга.
Съгласно дефиницията на §1, т.25 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС "стандартен софтуер" е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Предвид цитираната правна норма при предоставянето на програмен продукт ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, когато за същия са изпълнени кумулативно следните условия:
- записан е на технически носител;
- предназначен е за масова употреба;
- не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
С оглед изложеното, в настоящия случай, при положение, че за лицензите, които ще се префактурират на възложителя не е налице дори едно от посочените по-горе условия, същите не могат да се определят като стандартен софтуер по смисъла на §1, т.25 от ДР на ЗДДС и доставката им следва да се третира като доставка на услуга по чл.9 от закона.
Дружество извършва дейност по видеонаблюдение като подизпълнител на дружество от ЕС - Нидерландия. За извършване на дейността е необходим софтуерен продукт, който е със свободен достъп за инсталиране от потребител и не е необходимо да се закупува. За използването на софтуера е необходимо закупуването на "лиценз" - ключ под формата на цифров код без материално изражение. Дружеството закупува тези "лицензи" от друго българско дружество. Клиентите, чиито обекти се наблюдават, сключват договор за видеонаблюдение с възложителя и в договора е предвидено да заплащат сумата за "лиценз". Поради това възложителят изисква тези "лицензи" да му бъдат префактурирани от дружеството.
Въпрос: как следва да се третира по ЗДДС "лиценз"-ключ - като стока или като услуга?
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗДДС стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС за доставка на стока се смята и прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката.
На основание чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като в ал. 2 и ал. 3 на същия член са посочени случаите, които са приравнени на доставка на услуга.
Съгласно § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС "стандартен софтуер" е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Предвид тази правна норма, при предоставянето на програмен продукт ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, когато за него са изпълнени кумулативно следните условия:
- записан е на технически носител;
- предназначен е за масова употреба;
- не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
В разглеждания случай лицензите, които ще се префактурират на възложителя, представляват ключове под формата на цифров код без материално изражение. За тях не е налице дори едно от посочените по-горе условия за "стандартен софтуер" по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС.
Извод: Лицензите - ключове под формата на цифров код, които се префактурират на възложителя, не се определят като стандартен софтуер по § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС и тяхната доставка следва да се третира като доставка на услуга по чл. 9 от ЗДДС.
